КИНО клуб

  

 Освен военна, каква друга тема може- фантастика например, история, може комедии и сатири...Нещо по романтичните комедии и драми  хич не съм напоследък...

Аз пък съм малко скарана с фантастиката
П.С. Абе може по на Тина картата за метрото да се водим

за каква класация става дума? Аз отскоро пиша и чета тук, не съм в час...

ПП. В приложението на "Капитал" от миналата седмица имаше анонс за фотоалбум, посветен на "Фотоувеличетие". Не е издаден в БГ, ъфкорс, хубави удоволствия са това, ама съкпички.

http://www.capital.bg/light/neshta/2010/10/07/972832_blow-up/

33 паунда през амазон, ееех!
Пък и скръндзи беее! Да бяха пуснали поне някоя картинка в нета, ей така, за утеха 

  Ей тука гласувахме :

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=463505.240

  В края на страницата са обобщени крайните резултати.

  А иначе за Фотоувеличение, ценен е такъв албум, да. Особено за запалени почитатели.

Обсъждали ли сте Алмодовар? Няма слаб филм или скучен ,за разлика от много европейски режис.

Видях класацията ви,поздравления за труда  
1.   Gladiator / Гладиатор    128
2.   Avatar / Аватар    103
3.   The Lord of the Rings / Властелинът на пръстените    96
4.   A Beautiful Mind / Красив ум    93
5.   Memoirs of a Geisha / Мемоарите на една гейша    85
6.   Slumdog Millionaire / Беднякът милионер    74
7.   The Notebook / Тетрадката    71
8.   Love actually / Наистина любов    66
9.   Pearl Harbor / Пърл Харбър    64
10. Twilight / Здрач    58

Бих казала комерсиални, лично за мен под средното ниво филми...Разбира се,всеки качествен метод има своите слабости.
Дани Бойл има къде къде по-хубави филми, въпреки отсъствието на Оскар за тях  

Е как не видях тази анкета по-рано?!? 
Толкова филми исках да нацъкам.
Ради обаче е права-много от тях са комерсиални.

"Closer"
"A.I."
"21 Grams"
"American Psycho"
"Babel"
"Eternal Sunshine of the Spotless Mind"
"Frida"
"Irréversible"
"Monster"
"Requiem for a Dream"
"The Hours"
"The Life Of David Gale"
"The Reader"
"There Will Be Blood"

Това са моите филми от изброените.

Еее, то не пречи да направим нова анкета, бе, само желание да има Все ще измислим как да ги категоризираме

Да се разпиша, преди да заспя и да изпусна всичко:

Много красив и тъжен филм.  Когато четох статията за Антониони и Моника, в началото се потапяш във връзката им, в любовта, градиш с тях и към края на статията усещаш как любовта си отива.

  „Нощта” започна с отишлата си вече любов. Семейната двойка се носеше като в безтегловност. Джовани, толкова безхарактерен, когато го придърпа лудата в болницата. Лидия, толкова тъжна и безразлична.
Така добре бе пресъздадена празнотата между тях. Колкото бе наеклектиризаран еротичния танц в нощния бар, толкова пусто бе на масата на отегченото семейство.
        Филмът е почти 2 часа, мина цял час, а не бяха показали още Моника. С всяка минута ставах все по-нетърпелива, „Хайде, кога ще се появи, каква роля са ѝ дали този път?”. Представям си феновете от обратния пол с какъв заряд са били в киното, хехе...
       Не се разминахме без сцена с шайка разюздени мъже. Тук, обаче, жената е къде по-смела, конфронтира ги, прекъсна боя им.
Антониони е отраснал в богата среда, и определено знае как да ни показва живота на тези хора отвътре. От партито нататък, като че започна друг филм.
      Валентина, гледаща с пренебреженеие на благосъстоянието си „Е, какво от това, някакъв си рубин.” Но типичната за богатите душевна пустош. Не знае защо любовта бяга от нея, защо все се разминават и дали ще се срещнат някога.
Много ми хареса, как реагира в момента, в който разбра, че Джовани е семеен. Много стилна сцена. Как му размаха пръст: „Аз семейни отношения не разтурям!”
      За да стигнем до още по-стилната,  целият триъгълник в една стая, много майсторски заснето, брилянтен диалог! Още по-брилянтен завършек, Валентина: „Изтощихте ме тази вечер, вие двамата.”, камерата ни я показа в цял ръст, свенливо издавайки крак в страни, след това заснета в сянка, как придърпва обратно крак, а от градината се носи приятен джаз на зазоряване... еее, няма такава сцена!!!
Не зная, Лидия наистина ли бе престанала да обича Джовани, или след като го видя как целуна Валентина, предпочете да изпревари събитята и да му каже така? За да си спести поражението, един вид... Или наистина всичко си беше отишло? Но пък носеше писмото със себе си. Тя едва ли е знаела, че нощта ще приеме такъв развой, или е знаела? Така и не позволи на новия си познат да я целуне....
 Антониони завършва филмите си с огромен заряд надежда. Героите са надраснали слабостите си и са готови за ново начало. Много ми харесва това като идея.
О, аз казвах ли ви, че споделяме една рождена дата с него.

Тина, много хубаво ревю. 

Ето моите впечатления.

Лидия подозираше, че вече не обича Джовани и посещението в болницата просто и доказа това. За нея това откритие, или по-скоро потвърждение на подозренията и си беше травма - затова й така се скиташе цял ден из града безцелно, затова искаше да са "някъде, само не вкъщи", нещо да се случва, нещо да занимава съзнанието й, да й попречи да мисли за изчезналата любов.

Самият Джовани е някак трогателно повърхностен - с онзи егоизъм на интелектуалеца, който открива случващите се непосредствено до него трагедии със закъснение, защото е вторачен в измислените такива - независимо дали са измислени от него или от някой друг.

Струва ми се, че Лидия виждаше във Валентина себе си преди години - жизнена, енергична, различна от средата, в която е поставена, и най-вече - влюбена Валентина пък сякаш въпреки привидната вятърничавост беше помъдряла - тя вече знаеше къде ще завърши връзката и с Джовани.

Струва ми се, че филма е не само за отишлата си любов (мъртва ми се вижда твърде строга присъда при Антониони, любовта остава да живее, просто си е тръгнала от тук и сега ), но и за неосъществената такава - между Лидия и Томазо (защото той е бил твърде плах, а тя недостатъчно заинтригувана), между Валентина и Джовани (защото тя е твърде мъдра за да се впусне в такава любов), между Лидия и Роберто (защото тя не вижда смисъл в тази връзка, въпреки ясно проличалото си привличане).

Най-много ми хареса сцената в колата в дъжда - Лидия и Роберто (май така се казваше героят) - малко топлинка и близост на сухо, топло и уютно островче сред поройния дъжд и повърхностната веселба.

Милионера, дето твърдеше, че не мисли за парите, но всичко измерваше в пачки ми беше много смешен - особено разказа му за Хемингуей - "Само да се мернеш, и ще те гръмна!" 

Финала... Лидия най-сетне призна пред себе си и Джовани, че любовта им си е отишла и си мислех, че - дори да продължат заедно живота си - те ще отхвърлят лицемерието и ще запазят ако не друго, поне уважението един към друг и спомена за изживените красиви моменти на близост. Но уви, Джовани направи друг избор. И дори не помнеше кой е написал писмото.

Много тъжен, но същевременно красив филм.

ПП. Отивам да видя класацията

  Какво да напиша за този филм, толкова хубав....

  
     Лидия, за мен тя е най-яркия образ. Джовани сякаш остана в нейната сянка. Филмът можеше да се казва и "Лидия".
    Какво великолепно превъплъщение на Жана Моро ! По лицето и се четеше всичко. Не само по лицето, движенията и, походката, фигурата, гласа...Цялото и същество излъчваше тъга, сподавени сълзи, нещо недоизказано, носталгия, копнеж ...
     Първите сцени в болницата, при  Томазо...Камерата следеше почти през цялото време изражението на лицето и, усмивката и костваше толкова усилия...едва удържаше сълзите си.
     Според мен тя още обичаше Джовани, но беше разбрала отдавна, че той не я обича.
     Сцената в банята : "Къде си оставил гъбата"-пита го тя, но очакваше сякаш той да и изтрие гърба...Не, Джовани просто и подаде гъбата...Личеше разочарованието и...
     Тя се изправи гола във ваната и го погледна...Той не реагира по никакъв начин, не и обърна внимание. През целия филм Лидия търсеше в неговите реакции или думи, пламъче от любовта, поне искрица, сламчица, за която да се хване. Отиде на мястото, където са се срещали като влюбени, следеше реакциите му...Нищо.
    В бара, той изцяло погълнат от танцьорката, все едно че тя не е до него..."Остави ме да погледам..."
    После на партито, той отново блуждаещ, оставяйки я сама. "Защо не се забавляваш ?"-пита я някак разсеяно.. "След минутка започвам...", отговаря тя, запазила все пак сили да се шегува. Тя впрочем се владееше по-добре от него, и се шегуваше доста по-често от него.
    Филмът е толкова хубав, всички сцени са запомнящи се.
    Сцената с любовния триъгълник, така да я наречем. И като продължение на тези кадри, които са  като една шепнеща музика, тихия джаз, идващ от градината....Красота !
    И да, те не бяха лицемерни и двамата. Не се опитваха да се залъгват, поне не помежду си.
    Но аз мисля, че те все още се обичаха, дори Джовани. Той просто не знаеше какво иска, какво търси...Той сам разказа анекдота за онзи.." отшелник, интелектуалец, естествено. Човекът цял живот пиел роса, докато един ден слязъл в града, печрпили го с вино и той моментално се превърнал в алкохолик ". " А с мен се случват доста по-тъжни неща"-добави той, отговаряйки на онази русата дама, интелектуалката...
    И накрая писмото, последната надежда на Лидия...Тя носеше това писмо в чантата си, може би от сантименталност..Не, по скоро от любов. "Иска ми се да умра, защото вече не те обичам..."-казва му тя. "Но това означава, че все още ме обичаш ?"- отчаяно и отговаря Джовани. Той не можа да познае собственото си любовно писмо, толкова много ли са се променили чувствата му....
    Валентина, красивата Моника . Тя каза, че е на 22 години и много, много месеци. Това не означава ли, че е по-възрастна ? Много тъжно и много мъдро двадесетгодишно момиче.
   Помните ли финалната сцена в "Горчива луна" на Полански, как двете съпернички се прегърнаха и се целунаха, а "любовникът" гледаше втрещен отстрани...Нещо в целувката между Лидия и Валентина ми напомни тази сцена, това е трудно да се обясни с думи. Много силен момент и в двата филма.
   Всъщност Ерос нито е болен, нито е заминал някъде. Той е станал прекалено умозрителен, донякъде отегчен...просто интелектуалец. А за интелектуалците самосъжалението е особен род наслада....Русата дама на пейката, интелектуалката, горчиво ридаеше, неразбрана...
      
    
    

Когато Лидия видя Валентита на стълбите, сякаш знеше, че ако Джовани я срещне някъде из къщата, ще се случи нещо. Толкова добре го познава, дори знае с коя жена би ѝ изневерил.

  

     Накрая ми се стори, че Лидия малко загуби самообладание. Кагато той и каза :" Представяш ли си, Гардини ми предложи работа при него ..", тя отвърна -  .."Ами приеми я. Така ще бъдеш по-независим". Все пак искаше поне малко да го заболи, както нея я болеше.
     Не съм сигурна обаче, че Джовани имаше  комплекс, че не печели достатъчно...Май напротив.
   Разказът за Хемингуей беше хубав. Милионерът завиждаше на Хемингуей не заради романите му и таланта му, а заради милионите, които бил спечелил.

   Сега се сетих за тази сцена- домакинята си покозваше чантичката за долари, закачена под полата и, а Лидия гледаше отгоре :"Ама защо сте сама, госпожо Понтано...Ама  и тези интелигенти..."
   Има много такива сцени, с тънка сатира срещу новобогаташите...

Джовани като да се постресна, когато Валентина го отхвърли. Той е свикнал да е сред банда руси интелектуалки, които се влюбват немедлено в него. Да, ама не.
  Милиардерът беше много свеж елемент. Антониони така фино иронизираше богатите с неговия образ. Не мислел за парите, като пари, и ги постигал. Много е лесно, веднъж успял, да ръсиш такива небрежни афоризми. Хеле пък, ако си успял, просто защото си се родил в такава среда.

  А това за блондинката- интелектуалка дали е случайно...Моника е брюнетка тук...