КИНО клуб

Публикувана: 29 авг. 2010, 23:28 ч.
Последно мнение: 21 ноем. 2010, 01:25 ч.

24 166
733

tinahris - Редовен потребител

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво е предложеното заглавие на филма за обсъждане?
Кои са ключовите сцени във филма "Като в огледало"?
Как религиозното възпитание на Ингмар Бергман повлиява филмите му?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво е предложеното заглавие на филма за обсъждане?
  
  Предложеното заглавие на филма за обсъждане е "Като в огледало" (Through a Glass Darkly), което идва от Библията: Корнитяни 13:12.
- Кои са ключовите сцени във филма "Като в огледало"?
  
  Според участниците в дискусията, три са ключовите сцени във филма "Като в огледало": разговорът между Мартин и Давид в лодката, разказа на Карин за нейното виждане на Бог като паяк и финалният разговор между бащата Давид и неговия син Минус.
- Как религиозното възпитание на Ингмар Бергман повлиява филмите му?
  
  Религиозното възпитание на Ингмар Бергман, син на свещеник, оказва значително влияние върху филмите му. Често се занимава с религиозни теми като Бог, вяра и духовност в работата си. Заглавията на неговите филми често са цитати от Библията. Освен това неговите творби често изследват теми като отчуждение, егоцентризъм и липса на връзка между близки хора, които вероятно са повлияни от неговото религиозно възпитание.
- Каква е разликата между филмите на Ингмар Бергман и Ларс фон Триер?
- Какви са впечатленията от филма „Антихрист“ на Ларс фон Триер?

tinahris

Редовен потребител

# 435 18 окт. 2010, 20:28 ч.

Сигурно е. Неволно така я кръстихме. За Моника, по-скоро е искал да я снима и така. Знам ли...

Виж целия пост

Aurora

Потребител

# 436 21 окт. 2010, 07:36 ч.

La Nottе
съжалявам предварително, момичета. искаше ми се да вляза във възторжения тон.
но освен добрата кинематография и приятните актьори, сюжета за отегчените хора ме доведе до тотално отегчение.
разбирам, че филма е за много специфична аудитория и вероятно би трябвало да имам някаква по-друга нагласа, но не можах да го гледам без неистовото желание да свърши по-бързо.

Виж целия пост

tinahris

Редовен потребител

# 437 21 окт. 2010, 16:08 ч.

Няма лошо, Аурора, не сме ти скроили шапката, споко. Laughing

Ако не искате да продължим с третия от Антониони, кажете. Дайте предложение, какво да бъде следващото заглавие. Гледам последния филм само 3 писахме...
Вижте, не е задължително да е стара класика... Каквото там ви се гледа и коемнтира. Нека не се окаже тема за отегчени интелектуалки (отегчена интелектуалка ли се нарекох?!). Joy

Виж целия пост

Криста

Редовен потребител

# 438 21 окт. 2010, 16:17 ч.

Дайте нещо от картата, например Simple Smile

Аз не знам какво ми се гледа, отворена съм за предложения, пък ако не ми харесат, ще чакам търпеливо до следващите.

Виж целия пост

tinahris

Редовен потребител

# 439 21 окт. 2010, 16:25 ч.

Предлагай ти, хайде. Не е задължително да е от картата... Нека се забъркаме повече с коментари..да се поскараме..оха...

Виж целия пост

Aurora

Потребител

# 440 21 окт. 2010, 17:25 ч.

Тина, явно не мога да харесам Антониони...
признавам си, че беше изпитание да догледам и двата филма, препоръчани в темата, а "Приключението" изобщо няма да го мъча.

аз ще изчакам спокойно да се порадвате на Антониони и след това да кажете какво следва, за никъде не бързам Wink

според мен трудно ще се скараме на филм от миналия век, но защо не Wink

Виж целия пост

maraidara

# 441 21 окт. 2010, 18:08 ч.

Как тъй сте отегчени, бре...интелектуалки. Laughing

Аурора, даже по-добре да има различни позиции, иначе не е интересно. Grinning

Може би е справедливо този, който е скучал през последните дискусии, да предложи нов филм ? Давай. Hug

Всичко, каквото кажете, ми се гледа. Дори Уди Алън , много ме бива в сарказма. Laughing

  Ако започнем някой от маршрутите в картата, също ще е интересно. Различни филми, на различни режисьори и от различно време. Супер.

  Аз да ви споделя. Гледах преди два дни "Сало" на Пазолини. Най-после. Не беше толкова страшно. Още мисля, какво го е накарало да направи такъв филм. Впрочем той е по "Жюстин" на Маркиз дьо Сад. Не е чак толкова скандален, който е чел романа, знае за какво става въпрос.
  А Пазолини си е една интересна личност, и загадъчна. Пак ще се връщам към някои от филмите му. Допадна ми.
  Ако ще гледате филмите на Пазолини, оставете си "Сало" за накрая. В никакъв случай не започвайте с него.
  Това, което най-много харесах в лентите му е неговият гняв, болката и сарказма му, и смелостта му да си каже всичко... Той е гневен на целия свят, и няма такъв сарказъм...На фона на най-нежните сонати на Шопен, сцени от произведенията на Маркиз дьо Сад...

Виж целия пост

Bistraz

# 442 21 окт. 2010, 19:32 ч.

За Сало не знам смелост ще имам ли скоро...
Нощта не я гледах, сега нямам възможност, аз нали само легално гледам филми Simple Smile

Но като го гледам, ще се включа.

Тина, без етикети моля, само интелектуалки е достатъчно!

Аз гледах два хубави филма тези дни - Класът http://www.imdb.com/title/tt1068646/ - задължително препоръчвам и http://www.imdb.com/title/tt1602572/, не толкова, ама хубав филм от Хонг Конкг, ако има фенове тук на тамошното кино.

(Извинете, за спама, ама трябваше да споделя)

Виж целия пост

tinahris

Редовен потребител

# 443 21 окт. 2010, 20:13 ч.

Аз изгледах Антихрист, че даже имам сили да потупам по рамото като арт! Сало едва ли ще ме изплаши... или?

Виж целия пост

maraidara

# 444 21 окт. 2010, 20:47 ч.

Цитат на: ТинаХрис в чт, 21 окт 2010, 20:13

Аз изгледах Антихрист, че даже имам сили да потупам по рамото като арт! Сало едва ли ще ме изплаши... или?

Не е страшен "Сало". Пиеш едно питие и е желателно да гледаш на гладен стомах. После ще пропуснеш и вечерята, разбира се. Laughing

Сериозно, "Антихрист" ми беше много по-тежък на мен, в емоционален план. "Сало" е все пак една фикция, а аз бях чела преди това и "Жюстин или неволите на добродетелта".

Biz, мерси за споделеното. Намерих го първия филм в Замунда и го тегля. Видях, че има Златна палма.

http://DMCA-removal-from-Google/details.php?id=167539&hit=1

И тук го има, но няма сийд :

http://DMCA-removal-from-Google/details.php?id=44981

Виж целия пост

Криста

Редовен потребител

# 445 21 окт. 2010, 22:09 ч.

Мен също ме заинтригува този на Biz. Да обсъждаме него, а?

Виж целия пост

Alica

Потребител

# 446 21 окт. 2010, 22:29 ч.

Аз също много го харесвам Класът, но ако ще обсъждаме него дискусията ще излезе извън киното и ще се пренесе към образованието и мултинационалното общество Simple Smile

(тъкмо повод да се поскараме:)) .То в Класът май истински актьори не участват, а децата във филма - учениците - са си реални ученици и учителят мисля си описва собствените преживявания и той не е професионален актьор, а учител .Филмът е много хубав, аз смятам че трябва да го прожектират на учениците в гимназиите и да го обсъждат под някаква форма Simple Smile

.

И аз предпочитам нещо по съвременно да се обсъжда, бих предложила The White Ribbon? например, който така и не харесах и не разбрах?

Виж целия пост

Амброзия

# 447 21 окт. 2010, 22:35 ч.

Ех, да взема да се включа и аз като едва четвъртата с коментар на Нощта Wink

Всъщност филма го гледах преди около две години, може би и съвсем съзнателно не го гледах повторно, за да се опитам да възстановя преживяването и мислите, които предизвика филмът тогава у мен. Жан Моро ми е останала в съзнанието като чудесен избор за ролята на Лидия, изражението й беше толкова сериозно, спокойно (привидно), безстрастно - нещо, което Антониони нямаше да постигне, ако беше избрал за ролята й отново Моника Вити. В Моника има много силен сексапил, вътрешно напрежение, видима и невъзможно да бъде прикрита емоционалност, докато при Лидия емоциите оставаха много дълбоко впити в нея, без да ги изразява до самия финал на филма. Спомням си също обсъжданите вече ключови моменти - блуждаенето на Лидия, сцената във ваната, кабарето и след това забавленията на преситените новобогаташи, появата на Валентина... И ако действието тече и се разгръща изключително бавно, протяжно, с внимание към всеки детайл с почерка на Антониони, то финалната сцена ми подейства като истински шамар и имах усещането, че филмът изведнъж беше напълно завършен, появи се огромната емоция, утаена в измъченото съзнание на Лидия - утайка, оформяна с продължение на години. Зададох си някои въпроси и се питах доколко би могъл човек да обича, за да приеме огромната пропаст между него и любимия човек и да я преживява с всеки изминал ден, без просто да избяга и да скъса с всичко, да захвърли чувствата си, красивото минало и страха от все по-голямата студенина, която предстои... За мен лично филмът имаше смисъл, защото ме накара не просто да се замисля, а и да усетя почти физически градацията на едно отчуждаване, породено просто от един краен нарцисизъм и вглеждане единствено в собствените мечти, емоции, представи за пълноценен живот... Това за мен беше Нощта Heart Eyes

Между другото, понеже някой вметна Пазолини, можем да го включим в авторите, на които да се наслаждаваме, може би по-нататък, предполагам, че вече не ви се гледа толкова емоционално натоварващо кино Wink

Трябва май да разнообразим с нещо по-лековато, дошло му е времето сякаш Simple Smile

Виж целия пост

Aurora

Потребител

# 448 22 окт. 2010, 06:05 ч.

Цитат на: С О Н Я в чт, 21 окт 2010, 18:08

Аурора, даже по-добре да има различни позиции, иначе не е интересно. Grinning

Сонче, не знам...просто след Бергман толкова ми бледнее Антониони, че направо е невероятно за мен как в едни и същи години единият изобщо е изпъкнал.
ако при Бергман виждам истинско изкуство и уникалност, то при Антониони...нищо не виждам. това, че ги гледах последователно само ми подсили това чувство.

ако пишем за съвременници, подозирам, че ще обсъждаме с повече хъс, тъй като не само творците, а и актьорите са ни мнооого познати и някак близки. но това е просто идея, принципно преодолях проблемите, които имах със старите филми /имаше време, в което трудно можех да се навия да гледам филми преди рождението ми/.

мислех си преди време, че "Генезис" е филм, на който бихме се поскарали. обаче нашироко го обсъждахме в другата тема и сега ми се струва излишно да го правим тук.
но винаги има филми, които предизвикват лавини от емоции и чувство да споделиш и зададеш въпроси.

бих обсъдила с удоволствие и са ми много любопитни усещанията ви за "Тhe secret life of words", макар да са споменавани преди година-две накратко в др. тема.
за мен това е филм, който съм усетила с душа и сърце и трудно заспивах няколко нощи след това.

Виж целия пост

MammaMiaLetmeGo

# 449 22 окт. 2010, 11:32 ч.

Хубаво е да има различни мнения, ако всички изпадахме във възторг при всеки филм би било досадно Simple Smile

Мисля, че след Бергман и Антониони Пазолини ще ни дойде натоварващ - и като време, освен всичко останало, защото този тип кино си иска осмисляне и време да се смели видяното.

"Антихрист" не мога и не мога да събера сили да го гледам, след "Догвил" фон Трир ме скапва тотално, зареждаме с негативни емоции. Все някога ще я свърша и тази работа де, ама май няма да е скоро.

"Бялата панделка" - двойнствено ми е малко мнението за филма - от една страна е направен с усет към визията (и определено копира Бергман), от друга като че ли е мааалко претенциозен, прилича ми повече на американски филм, претендиращ за европейска изказност.

Туй французкото не съм го гледала, но звучи интересно.
Хайде на обсъдим поредицата за Хари Потър!
шегувам се Laughing

Това http://www.imdb.com/title/tt0116913/ ми сее запечатало много здраво в съзнанието - и той е полу-документален, като път на актьора към ролята, търсене на персонажа, изследване на героя. По едно време дори сякаш се размива границата между актьора и персонажа.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Имате ли идея какви картини са добре да купим за вкъщи?

8 051
28

Нашият дом

Airfree

1 699
1

Уреди и съдове за готвене

Екологична парочистачка

Домакински електроуреди