КИНО клуб

  • 24 157
  • 733
# 45
И аз съм ок да продължим с Бергман Grinning
Виж целия пост
# 46
Чакате ли настървени?  Laughing СОНЯ, гледам съвсем се Бергманоса. Ако искаш дай още негови заглавия, ще сме на Бергман диета, аз нямам против да му изгледам още неща. Другите да кажат дали са ОК с това.

 Тина, Бергманосана е точната дума. Ще пращам още, сега гледах "Есенна соната" и не мога да си събера веднага мислите, да напиша два реда.
 Мисля си следното-изгубила съм доста време в гледане на подобия на филми, а лентите на Бергман просто са си стояли и са чакали да ги открия за себе си. Laughing Ама че нескопосано прозвуча, но съм напълно пленена, това е.
 
  Иначе докато ровех за картинки вижте на каква тема попаднах, може да ви е интересно :

http://mubi.com/topics/1437?page=3

  Сещате се, че заради утрешната дискусия съм под пара и най-вероятно тази нощ няма да се спи от предстартова или предпремиерна треска... Laughing

 
Виж целия пост
# 47
Бях поканена да се включа в темата ви като отявлен фен на И. Бергман. Въпросната трилогия не съм я гледала, но Персона и 7 Печат съм, като започнем тях да обсъждаме ще се включа. Ако имам време ще гледам поне един от трилогията тези дни.

Когато имате сили, може да обсъдим и http://www.imdb.com/title/tt0070644/ Scenes from a Marriage и http://www.imdb.com/title/tt0299478/ Saraband, последния филм на Бергман преди да почине. Както и влиянието му върху кариерата на Лив Улман, която също започна да режисира след раздялата им.
Виж целия пост
# 48
Чудесно, феновете прииждат.
СОНЯ, ще се опитам да засека на сутрешната ви дискусия. Ние ще коментираме 2-3 дена, поне, нали? Мисля, че ще е добре така, за да се включат повече хора. Да попишем повече. И след това ще се доуточним за следващото заглавие и т.н.
 П.П. О, темата със снимките е жестока!
Виж целия пост
# 49
   Да, колкото дни кажете, толкова. Не бързаме.
   Ето правилата :  Laughing
  

  Първо правило на Кино клуб: за Кино клуб  се говори.
Второ правило  на Кино клуб: за Кино клуб  се говори.
Трето правило  на Кино клуб: говорят  си двама един с  друг.
Четвърто правило  на Кино клуб: дискусиите се провеждат  последователно.
Пето правило: без обувки и ризи по време на бой, пардон, на разговор.  Joy
Шесто правило: дискусията продължава, колкото е необходимо.
Виж целия пост
# 50
Седмо, последно, но не и по важност: когато кажа "на мен този филм ми е тъп", харесващите го да не четат "ти си тъп".
Всяко мнение се толерира. Коментари от душа, без претенции за кой е по-по-най.

До след няколко часа. Simple Smile
 
Виж целия пост
# 51
Седмо, последно, но не и по важност: когато кажа "на мен този филм ми е тъп", харесващите го да не четат "ти си тъп".
Всяко мнение се толерира. Коментари от душа, без претенции за кой е по-по-най.

До след няколко часа. Simple Smile
 

 Нямам търпение. Ще взема да пратя по едно ЛС на редовните членове, за да не пропуснат или проспят откриването довечера. Hug
Виж целия пост
# 52
Хаха, Соня, как си представяш да го проспим това събитие Mr. Green

П.С. Осмо правило - без претенциозни коментари, нека всеки да изразява това, което носи филма като усещане лично за него.
Виж целия пост
# 53
Няма как да проспя откриването, филма съм го приготвила за утре  Simple Smile Дано  ми хареса.Записах повечето филми на Бергман за мен ще е голямо предизвикателство да ги изгледам , надявам се  Flutter
Относно коментарите, винаги съм се наслаждавала на вашите  Peace
Виж целия пост
# 54
   Добро утро !

 Започваме ли ?

Through a Glass Darkly (1961)/ Като в огледало








 Заглавието на филма идва от Библията :

Коринтяни 13:12

„ Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат. ”


  Според мен три  са ключовите сцени във филма. Едната е между Мартин и Давид в лодката, когато разговарят за Карин. Тя е моята любима в целия филм. Другата е след припадъка на Карин, преди да я отведат в болницата, когато тя разказва, че е видяла Бог в образа на паяк. И третата- финалната, разговорът между бащата Давид и сина му Минус.

 Диалогът между героите е така брилянтно написан, че вместо коментар, иска ми се да  копирам самите реплики . От четиримата герои симпатизирам най-много на Мартин и Минус, особено на Мартин.

 Ето сцената, която най-много харесах . Гледах я няколко пъти, според мен е казано всичко :

"...- Отнася се за Карин.Тя претършувала бюрото ти и открила дневника ти. И го изчела, разбира се...
- О, не...
- Какво си писал в него ? Карин ми каза да те питам това.
- Написах, че боластта и е неизлечима. И че изпитвам силно желание да опиша хода и. Не мога да обвиня никой друг, нямам извинение.
- Винаги всичко свързавш със себе си. Твоята коравосърдечност е направо перверзна. "Да опиша хода и", това е толкова типично за теб...
- Не разбираш.
- Не, не разбирам...Но разбирам едно-ти издирваш идеи. Психическото заболяване на собствената ти дъщеря...Каква гениална идея !....
- Аз я обичам, Мартин.
- Ти я "Обичаш" ?! Няма място за емоции в твоята празнота. И ти липсва елементарна почтеност. Знаеш как да се изразяваш, винаги намираш точните думи. Само за един феномен нямаш представа каво предтавлява : живота !
Ти си мерзък страхливец ! Но в едно отношение си гений : оправдания и увъртания !
- Какво искаш да направя ?
- Напиши книгата си ! Тя може да ти даде това, което наистина желаеш-успех сред критиците. Тогава няма да си жертвал дъщеря си напразно. И...
- Давай, кажи го !
- В романите си винаги флиртуваш с "Бог". Нека ти кажа : твоята вяра и твоите съмнения са много неубедителни. Най-подозрителна е твоята изобретателност.
- Не мислиш ли, че знам това ?
- Защо продължаваш тогава? Направи нещо достойно.
- Например ?
- Написал ли си поне една искрена дума в цялата си кариера ?
- Не знам.
- Виждаш ли ? Твоите полу-лъжи са толкова изпипани, че изглеждат истински.
- Старая се.
- Може би. Но никога не успяваш наистина.
- Знам.
- Душата ти е празна, но си способен автор. А сега се опитваш да зъпълниш празнотата със смъртта на Карин. Но къде ще вместиш Бог тук ? Това го прави по-недостижим и неразбираем отвсякога.
- Нека те попитам нещо...Можеш ли да контролираш най-съкровените си мисли ?
- За щастие аз съм просто устроен човек. Моят свят е много прост, ясен и човечен.
- Обаче с все пак си мечтал понякога Карин да умре ?
- Съвсем не !!! Само ти можеш да си помислиш такова нещо.
- Можеш ли да се закълнеш, че никога не си мислил за това ? Би било логично...Знаеш, че случаят и е безнадежден. И че страданията ти са безсмислени. Тя е все едно мъртва вече...
- Ти си една гротеска.
- Това зависи изцяло от гледната ти точка.
- Аз я обичам. Безпомощен съм. Мога само да стоя и гледам, докато тя се превръща в бедно, измъчено създание..."

 


Финалната сцена между бащата и сина е ключова за целия филм :

"- Страх ме е, татко ! Седях в корабните останки, държейки Карин, когато реалността се разкъса. Разбираш ли какво имам предвид ?
- Да.
- Реалността... се разкъса и аз изпаднах през процепа. Като в сън. Всичко може да се случи. Абсолютно всичко !
- Знам.
- Не мога да живея в този нов свят.
- Можеш, но трябва да имаш някаква опора.
- Каква- Бог ? Докажи ми, че той съществува. Не можеш.
- Мога. Слушай внимателно.
- Да...трябва да слушам.
- Мога само да ти дам насока за собствената си надежда. Това е знанието, че любовта наистина съществува в света на хората.
- Някакъв специален вид любов, предполагам ?
- Всички видове, Минус. Най-възвишената и най-низшата, най-нелепата и най-красивата. Всички видове.
- Копнежът за любов ?
- Копнежът и отказът. Съмнението и вярата.
- Значи любовта е доказателството ?
- Не знам дали любовта е доказателство за съществуването на Бог или самата тя е Бог.
- За теб Бог и любов са едно и също ?
- Цялата ми празнота и безнадеждност се компенсират от тази мисъл.
- Разкажи ми още, татко !
- Внезапно празнотата става излишък, а безнадеждността- живот. Това е като помилване на осъден на смърт.
- Татко, ако това е вярно, Карин е заобиолена отвсякъде от Бог, защото ние всички я обичаме. Може ли това да и помогне ?
- Вярвам в това."


  Имам само едно съмнение : дали наистина Дейвид вярва в думите си за любовта или ги казва само заради сина си, за да му помогне ?
 
Виж целия пост
# 55
Добро да е Grinning
Виж целия пост
# 56
Току що откривам темата.
Пиша тук доста рядко, не съм много запозната с правилата - правило ми е впечатление, че усатниците изричтно се "записват" в дадена тема.
Та - може ли да се включа?  Laughing

И ако може да попитам веднага - въпросът ми е свързан не толкова с трилогията, колкото със самия Бергман (надявам се да не е питането ми много оф-топик) - доколкото помня, баща му е силно религиозен (възможно е и да греша, но дори май е духовно лице) - доколко строгото и консервативно възпитание в ранните години оказва влияние върху филмите му? лично аз съм с усещането, че това са - хайде, да не ги наричам "травми", но лоши спомени, които го белязват за цял живот.

Винаги ми е било тягостно да гледам Бергман, именно "тягостно" - атмосферата на отчуждение, самота и студенина във филмите му ужасно ме потиска. Определено ми трябва специфична настройка за да седна да гледам негов филм.

Извинете, че така се втурнах в темата, ама както отбелязах по-горе - не съм много наясно с правилата...  Embarassed
Виж целия пост
# 57
В биографията му пише, че е син на свещенник. Може би и затова във филмите му има винаги разговори с Бог.

Соня, по-напред във филма, но не мога да си спомня точното място, мисля когато Карин отиде при него, той каза, че е открил за себе си Бог. И може би в това се състои и неговия разговор с Минус - откриването на Бог, това, че Бог е любов...

МамаМиа, всеки е добре дошъл Hug
Виж целия пост
# 58
MammaMiaLetmeGo,  Hug

 Темата е за всички, отворен е клубът.  Simple Smile

  Аз четох, че бащата на Бергман е бил пастор. Не са се разбирали много, имали са доста противоречия. При всички случаи този конфликт е оказал влияние върху творчеството му.
 Той много често говори за религия, Бог, заглавията на филмите му са взети от цитати от Библията- "Като в огледало", "Лице в лице".
 
 Тягостни са чувствата, които те обземат по време на негов филм, да. Явно темата за отчуждението, егоизма и студенината между близки иначе хора го е вълнувала цял живот. Но пък филмите му са магнетични, обсебват те. Сега нищо друго не ми се иска да гледам...като хипнотизирана съм.  Simple Smile



Соня, по-напред във филма, но не мога да си спомня точното място, мисля когато Карин отиде при него, той каза, че е открил за себе си Бог. И може би в това се състои и неговия разговор с Минус - откриването на Бог, това, че Бог е любов...


  Да, той и на лодката го каза на Мартин. Че е опитал да се самоубие и после е преживял някакъв катарзис. Но дали това е възможно за хора като него, това се питам ? Като гледаш "Есенна соната", там героинята на Ингрид Бергман е точно същия тип човек, завършен егоист. Не е ли илюзия, че такъв тип поведение може да се повлияе от размисли за любов и Бог...
  Хайде да тръгнем отнякъде в дискусията... Simple Smile
 
Виж целия пост
# 59
Ами аз мисля, че е възможно - все пак имаше един момент, в който той говори с Мартин за това, че Карин е зле и когато влезе в къщата се разплака. Мисля, че тогава наистина усети колко са безвъзвратни нещата, как нищо не може да помогне в случая и че ще става още по-зле. Предполагам катарзиса, за който говореше е имал неочаквана сила върху него.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия