здравейте,
той е умен, приятен компаньон и събеседник, чувствен и весел, прелива от идеи, които никога не реализира и умира да философства на разни теми, най-вече политика. НО, след 3 години живот и брак заедно виждам, че е напълно несериозен и безотговорен към семейните и лични задачи, разхвърлен и малкото пари, които има ги пропилява за разни негови идеи, които никога не се довършват и реализират. Мързелив е, обича да си стои в къщи, за 3-те години заедно е работил само 2 пъти за по 2 месеца. Стои в къщи и чете книги и най-вече виси пред компютъра. Не виждам никакви постъпки и амбиции за по-добър живот, за материално благополучие, за социални мероприятия. Аз работя, откакто сме семейни издържам финансово семейството ни, обичам да пътувам, да се срещам с хора, да организирам мероприятия, да се грижа за семейството и детето ни, за родителите. Но все трябва да бутам нещата, все напомням за всичко, все купувам това и онова, което подобрява живота ни и ако един ден спра да го правя, това ще е, знам че нищо няма да се промени, никой няма да ме изненада с нещо приятно... и това е тъжното.Не виждам взаимственост, общи цели, амбиции, нищо, което да ме зарадва. А защо ли преди да кажа ДА, той все беше инициативен, все изглеждаше супер сериозен и отговорен - тип мъж, който харесвам, или така ми се е струвало. Говорила съм често с него и той обещава ли обещава, че ще се оправи, но уви, на приказки се наслушах.
Родителите ми бързо видяха колко струва, след като направи невъзможен престоят им у нас, като се роди детето, те вече не искат да стъпят в къщи - болно ми е за това.
След като не издържах веднъж, връщайки се от БГ, къщата студена, няма топла вода, хладилникът празен и трябваше до 3 през ноща да топля води и да къпя бебето, му казах да си върви - то не бяха молби, обещания, заплахи. Пак направих компромис, но много малко се промени от тогава - отнася се по-мило с мен и не ми вика, обяснимо е - ако излезе на пътя няма и 5 лева в джоба си. Но мен това ме отвръщава, това двуличие. Чувствам се използвана.
Не мога обаче да се разбера, защо търпя още всичко това, може би защото съм в чужбина и не искам да остана сама? Или защото си мисля, че по-добър няма да намеря? Или страхът от нещо лошо,което би направил, както често се е заканвал преди...
Ако можете да дадете съвет или да ме окуражите или да споделите личен опит ще съм много благодарна.
Лека вечер
Виж целия пост
той е умен, приятен компаньон и събеседник, чувствен и весел, прелива от идеи, които никога не реализира и умира да философства на разни теми, най-вече политика. НО, след 3 години живот и брак заедно виждам, че е напълно несериозен и безотговорен към семейните и лични задачи, разхвърлен и малкото пари, които има ги пропилява за разни негови идеи, които никога не се довършват и реализират. Мързелив е, обича да си стои в къщи, за 3-те години заедно е работил само 2 пъти за по 2 месеца. Стои в къщи и чете книги и най-вече виси пред компютъра. Не виждам никакви постъпки и амбиции за по-добър живот, за материално благополучие, за социални мероприятия. Аз работя, откакто сме семейни издържам финансово семейството ни, обичам да пътувам, да се срещам с хора, да организирам мероприятия, да се грижа за семейството и детето ни, за родителите. Но все трябва да бутам нещата, все напомням за всичко, все купувам това и онова, което подобрява живота ни и ако един ден спра да го правя, това ще е, знам че нищо няма да се промени, никой няма да ме изненада с нещо приятно... и това е тъжното.Не виждам взаимственост, общи цели, амбиции, нищо, което да ме зарадва. А защо ли преди да кажа ДА, той все беше инициативен, все изглеждаше супер сериозен и отговорен - тип мъж, който харесвам, или така ми се е струвало. Говорила съм често с него и той обещава ли обещава, че ще се оправи, но уви, на приказки се наслушах.
Родителите ми бързо видяха колко струва, след като направи невъзможен престоят им у нас, като се роди детето, те вече не искат да стъпят в къщи - болно ми е за това.
След като не издържах веднъж, връщайки се от БГ, къщата студена, няма топла вода, хладилникът празен и трябваше до 3 през ноща да топля води и да къпя бебето, му казах да си върви - то не бяха молби, обещания, заплахи. Пак направих компромис, но много малко се промени от тогава - отнася се по-мило с мен и не ми вика, обяснимо е - ако излезе на пътя няма и 5 лева в джоба си. Но мен това ме отвръщава, това двуличие. Чувствам се използвана.
Не мога обаче да се разбера, защо търпя още всичко това, може би защото съм в чужбина и не искам да остана сама? Или защото си мисля, че по-добър няма да намеря? Или страхът от нещо лошо,което би направил, както често се е заканвал преди...
Ако можете да дадете съвет или да ме окуражите или да споделите личен опит ще съм много благодарна.
Лека вечер
Успех !!! 
а щом не се получи - послушай сърцето си ! 
(все още), макар че, моите надблюдения са, че българският патриархат безнадеждно си отива, макар и бавно. 
