Габи вече си има сестриче, нека всяко АПРИЛче си има някой такъв да обича

Благодаря на всички за куража и съветите!
Жабче, в сайта пише, че не може от сега за догодина да се кандидатства.Като си подредиш желанията и изписва, че няма свободни места.Пише, че чак март месец/или май беше?/ може да актуализираш желанията си.Много е тъпо всичко, толкова сложно е напревено то на практика може да кандидатстваш само веднъж в годината и ако те приемат трябва да я запишеш, иначе губиш ред и всичко отива на ма...та си!Аз затова не исках да я записвам досега, защото ако ни бяха приели сега за този септември, нямаше да я дам, но щях да загубя мястото и да трябва на ново да кандидатсвам! Аз искам да я дам преди април месец, но май няма как да стане, освен ако не е частна ясла!Много се ядосах с тия ясли, когато те решат, че може да си дадеш детето- тогава и това е!
Вери найс, напълно те разбирам!И ние с мъжа доста често изпадаме в такива състояния, много често.И ние се караме пред Ния, а тя милата стои като побита и се чуди какво става.Особено култово е да се караме нощем, когато се опитвам да го накарам да стане малко той да успива Ния.Тя като се събуди и после поне 3 часа се успиваме наново с адски мъки!Ама на кой му дреме, че аз ставам всяка нощ, всеки път! надявам се и аз, че като се поупаричим и наспим ще се подобрят отношенията ни.Ние за пари не се караме, но това допълнително много ни изнервя.И аз мислех да ти кажа за помпичката за нос към прахосмукачката, но знам, че даже ти ни подсказа за нея преди време.Сигурно си пробвала и с нея, чудно ми е само защо не ви помага.То сигурно пак много бързо й се появяват сополките, а нощем не става да я гониш с прахосмукачката! На мен лично много ми помага едно хималайско мазило за запушен нос, но то много люти и мисля, че не е подходящо за малки деца.

Йо йо, Принцеске, ползвам бейби Вак преди сън, но след 2 часа се запушва носа, тя има адски много сополи и с това чесане на главата направо ме побърква Иначе нощем като се събуди веднага й тиквам едно шише с подсладен чай (вече не давам АМ и яде много по-добре през деня) и като го изпие тя заспиваше, така по 3 пъти на нощ, но сега пак й се засилиха сополите, не че са спирали от месец насам и много се нерви на запушения нос. През деня постоянно диша през устата и такива лиги точи...
През нощта не се карайте! И ние сме го правили няколко пъти и после много бавно заспива Вики. И при нас само аз ставам, първо беше заради кърменето, ама от няколко месеца не кърмя... Ами като почна работа как ще издържам, работя постоянно с документи и цифри Също много се притеснявам как ще успявам с домакинската работа, кога ще се къпя дори

Олче, много навътре и сериозно приемаш нещата, не е хубаво за теб И за приза не съм съгласна! Я, каква хубава среща ни организира в Априлци. И аз когато много искам да отида някъде и много се каня, Вики се разболява. Така беше в Априлци, после на варненско-софийската среща. Вики като тръгна на ясла, си мислех, как ще изчистя, ще си направя педикюр, ще изгладя огромната купчина дрехи, ще си почивам и хоп-Вики пак се разболя. Вече спрях да планирам нищо, дори и уикендите.

Така е, мила, права си... Много се впечатлявам, и връзвам, и преживявам, откакто се помня се боря с това и засега резултатът не е в моя полза.
В последно време преосмислям живота си... Тази година ще вляза в отбора на 30 - годишните, и като се замисля... освен децата, нямам нещо толкова хубаво и значимо с което да се похваля. Правя си някакви равносметки, и пак значимото и ценностното в моя живот отива в не-материална сфера. Не, че това не е най - важното и най - хубавото... просто... на моменти ми се струва, че изоставам по всички параграфи, и че толкова много съм се вторачила в идеята да се раздавам всекиму, че на моменти се чувствам празна...
Илюстрация към тия ми думи е фактът, че един уикенд не мога да си позволя (за момента) да се наспя, какво остава да отида някъде и да се разсея от монотонността на ежедневието, да се видя с любими хора, да се посмея... Всичко е някаква непрестанна борба за оцеляване, жестока борба, всекидневна борба - с Вели, и заради Вели (ако не искам да се откажа от идеята да има нормално детство, да стане ученик, и да има нормален живот). И сякаш, всичките ми неоправдани мечти покрай него, пренасочвам към Ени сега... Не мога да и се зарадвам истински, гледам я как расте със страх. Страх дали ще проговори, страх дали с нея няма да допусна същите грешки, страх, дали няма да се разболее (пред Събитие, излизане, Празник...) И понеже светът е така устроен, често с тези си мисли предизвиквам именно това. И на моменти не издържам на поредното "разочарование" (въпреки, че това са бели кахъри, усещам се сама... ) И колкото са, толкова и не са. В смисъл и ние с половинката сме адски изнервени и се караме (като в 95% от случаите причината е Вели и всичките ни неоправдани очаквания с и покрая него, както и ежедневното търпение, борба и усилия, които полагаме ), изобщо... всеки с проблемите си. Няма пощадени. и може би точно това е един аспект от родителството. Периодът на свикване и адаптация към което е различен и се отразява различно на всеки.

Много се отплеснах, усещам как след малко ще изтрия написаното , за разведряване черпя по едно ФлЮбено следобедно кафе с тортичка, по повод това, че днес моите мама и тати празнуват 35 години щастлив брак. На всички пожелавам да стигнат и надминат тази внушителна "цифра".



П.С. Жабче, да нацелуваш сладурани, хич не са рошави , стават все по - красиви и чаровни госпожици!
Снимчици от емблематичното Панчаревско кафе няма ли?

Еми , бремелинки - наши - мили , как сте?

И аз така, като very nice, като планирам нещо и дълго правя планове за него, и то се проваля. Ама така е с малки деца. Изцяло сме подчинени и зависими от тяхното здраве, ядене, спане и т.н..

При нас Калина все оше е болна, от вчера е на антибиотик, а и каката се зарази и за пореден път днешните планове заминаха на кино.

Каката днес трябваше да има записи в радиото - участва в едно предаване от миналата година. А аз щях да й бъда един от гостите в предаването, но с 39 темп. нямаше как да я заведа в радиото. Така и моите 5 мин слава в ефира се отлагат за незнайно кога.

Ама така е с малки деца.

Айде да минава този вирус, че вече не издържам. Силички нямам.  

Олче, гуш за теб. Дано бързо те напуснат тези лоши мисли.

Най-сложното нещо на този свят е да си родител. Никой не се ражда научен да е родител и затова допускаме и грешки, и така навътре приемаме нещата.

И аз много се отплеснах.

Олче, Вери ми е преварила.
Има го правилото на петте п-та (Предварителната подготовка предотвратява провала на представлението), но го има и кажи си плановете, за да има кой да ти ги развали. В крайна сметка всичко е въпрос на случайности. И не трий написаното, защото когато изхвърлиш горчилката от себе си, поне го има моментът на споделеното облекчение. Съжалявам, че при Вели тревогите ви продължават.   
Честита годишнина на бабче Шпунц и дядко Шпунц!   
Мама Ло, вирусчето е доста гадно. Според нашата лекарка и е доста упорито. Бавно минавало.  Бързо да се оправя кака Йоанче. 
Вери, Принцеске, и на вас по един  гуш.   
Жабче, много ми се ще отново да ги видя наживо (око не ги изям на снимките им  ) твоите девойки на някоя тиферичеста срещичка, но явно ще бъде пак един друг път.
Иве, Йо-Йо, много ви готина отчетната по очакване. Днес една лична другарка я открих там и ми е хипер-хепи.  Дано при всички ви всичко да бъде най-щастливо до края! 

Олче,силно гуш   .Няма какво да добавя повече,след написаното вече по-горе от момичетата.Моля се да дойде момент в който всички трудности ще са останали някъде в миналото,и само ще си спомняме какво е било .И ще сме си тук,заедно,и ще си споделяме .
_{Снощи и аз бях изляла едни мои чувства,но сутринта се редактирах,изтрих ги...но и те в сравнение с твоите са наистина бели кахъри .}
Честита годишнина на родителите ти  ,да са ти живи и здрави,и обичащи се дъъълги,дълги години!!!

Привет и от мен 
Честита годишнина на бабче и дедко Шпунц! Живи и здрави поне още 45 години семеен живот!
Рони кой месец им е отчетната на Йо-Йо и Ивка?(да ги преслушам там )
Десирее, Олче, Вери  само да ви кажа че и аз наближавам 30, но ако до сега изпадах в черна дупка, то сега летя от щастие - причината- имам си мама и тати при нас, живи сме надявам се скоро и здрави, е то без караници не може(къща без комин и пушек няма) просто искам да се радвам на всеки момент с Диди, ММ, и родителите ми (поставям си веднага друга мечта-братчето ми да го издърпам) За плановете-отдавна не правя, за да не се чуствам разочарована(просто ми писна да се разочаровам, и така ми е по-леко)
А пък на бременелките така им се радвам ММ още искал да изчаква  чак ме дразни вече, но пък иначе искал 3 деца ееее кога ще ги раждам като стана на 40 ли?(верно мъжете са от друга планета ей)

А снимки не видях от срещичката?

ღолчеღ, честита годишнина на родителите ти! Моите догодина правят 40
Аз  сега съм на тема "цветолечение на д-р Бах". Правя разни комбинации на всички вкъщи, само мъжът ми отказва да ги пие, то му и личи де Та, като прочетох написаното от теб, веднага си помислих да ти спретна една комбинацийка , също и за Вели. Аз давам и на Габи и засега й се отразяват страшно добре.
Може да прочетеш тази книга, когато имаш време: http://dox.abv.bg/files/listtree;jsessionid=42165ED27D7507A6AA92EBD66301531F

Олче, често на мама ти и татко ти- още дъълги години да се радват един на друг.
А за теб 
Аз тихичко ще се похваля- вчера бяхме на преглед и се видя тупкащо сърчице.
Нещо съм мноого отпаднала и ш` м`прУщавате ама друг път - повече.
Рони- хубава ни става темата, да... и с мод-ско присъствие  ...

Олче,  !Честита годишнина и от мен на родителите ти!Да са живи и здрави!Много съжалявам, че проблемите с Вели не се разрешават така бързо, както ви се иска. Много ти съчувствам за това и много често ми идва на устата да те питам как е.Дори 2-3 пъти сънувах, че сме на софийска форумска среща и Вели си играе с нас с Ния и започва да ми говори и аз го гушкам и ухилени до ушите тичаме към тебе, за да ти кажем, че вече говори.За другите неща, които си писала и на мен са ми безкрайно познати, и аз все чакам хубавото да дойде, да си отдъхна, да си купя някоя нова дрешка, да отидем на почивка, да се напся, да се навечерям един път спокойно, поне веднъж да купя хубави подаръци за близките ми, поне една стая в жилището ни да си оправим, все чакам, все се надявам, все мечтая и все нищо, нищо, нищо от както се помня.Една безкрайна борба! Но не се предавам.Живи сме, здрави сме, най-близките ми хора са до нас, това е най-важното, най-най важното и безценното!

Хей, шпионки такива  
честно да ви кажа, имам чувството, че с тази бременност имам повече страхове,от колкото с първата....не знам защо...вие майчета втория път как бяхте? чудя се дали има някъде из форума статистика дали втория път се ражда по-лесно от първия  
Всъщност пуснах и анкета, моля ви,гласувайте!

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=527137.new#new

Олче, децата са смисълът на живота, всичко друго е ала-бала!  

Жабче,много са сладки мухоловките .Не са рошави,не ги подстригвай.И Ани е със долу-горе същата прическа,като беше по-късичка се беше начупила и беше много хубава,а сега като порастна до раменцата и се изправи.И всеки косъм е със собствено мнение ,особено над ушенцата.Говорих с фризьорката ми дали може да направи нещо по въпроса,но тя каза по-добре не,трябвало като момченце да я подстриже за да я изравни. .Ще бъда убита моментално

very nice,разбирам те много добре ,и ние минахме през такива отношения с половинката,миналата зима,и пролетта....в общи линии когато бяхме най-зле финансово.Но пред децата не сме се ''изпускали''.Сашко няколко пъти ме е виждал да плача,но успявах да изляза от ситуацията някакси ,и се скривах по-добре после.Надявам се това да си остане единственият ни такъв драматичен период(който се падна точно в ''критичните 7'' ).Не вярвах в приказката,че ''Когато бедността чука на вратата,любовта се изнизва през комина'',ама...щом се върна,значи все пак я е имало.Гушкам те много,ще мине и това .

ma_lolo,гадничко си е така да се провалят планове в последния момент .Дано бързичко се оправят и кака Йоана,и сестричката и .Сигурна съм,че ще имате и други такива хубави възможности за изява .
И рониното Мими също да побеждава упорития вирус
_{Имам чувството,че напоследък са се навъдили егати изрудясалите вируси .И ние се влачим по много време почнем ли веднъж ...}
i√k@,честито тупкащо сърчице

Io_io,с втората бременност и при мен страховете бяха повече.Май с повечето жени е така,преди време имаше такава тема в Майките,с такова впечтление останах .За раждането не мога да кажа,защото аз не съм раждала ,както беше писала преди време рони(не мога да го забравя)-оперирана съм от бебе  .

 

Емили, виждам те да четеш от време на време...  

По темата за плановете и неосъщестяването им... спокойно ми е и ми е хубаво като ги правя, мечтая си ги и ги рисувам в главата си... Бях силно цапардосана по-миналата зима, по Коледно-Новогодишните празници, вместо да си пътувам към родния град и да се видя с близки и приятели, забавления и хубавини, бях в болница за задържане... Ами, тогава разбрах, че предишния ми живот вече го няма, и спрях да си правя планове, страх ме е и за уикенда да ги направя    Всичко се върти около детенце, все едно какви планове имам... и приемам нещата някак по-леко... поне се опитвам.

за кураж!

П.П. Олче, Честита Годишнина на родителите ти! Много много късмет

И пак... Пиша отново с молба за съвет   Не зная споделях ли ви още преди да станем на годинка, но ми направи впечатление, че на малката захапката не върви на добре... Педката каза, че е рано за това... Ами сега нещата хич не са надобре... Долните зъбчета са леко напред, горните леко навътре и за да си ги намести, захапката и е обратна...  Зная, че зъбките ще се сменят, те дори не са криви всъщност... но така като си свикне от сега... това как ще се промени... Чували ли сте нещо по въпроса?
Като ходим за ваксината на 1г. 1/2 ще се посъветвам отново с нея... но...  

Олче, 
Ех... момичета, едно настроение е лъхнало от тук....
ама и аз съм в същото!!!!
След седмица свършва сезонът, аз приключвам работа и ме заливат едни вълни на несигурност. Мъжът ми има 102 идеи и се чуди от къде и как да ги реализира, аз имам само 3.... ама трябват пари! Едно време почти стигаха и за зимата сезонните пари, а сега така ни притискат хотелиерите... свалили сме безумно цените.  Този сезон работим на абсолютна прИмоция!
И ние сме в малко тъпи отношения с милото. Не се караме, но и сякаш не сме си много близки.... бях в пловдив за един ден, докато бях там се чухме 100 пъти и си бъбрихме като първи влюбени, а като се прибрах.... направо ми се стросна да мълча и да го оставя да спи, че не бил спал цяла нощ! Вики вдигна Т докато ме нямаше. Абе странна работа.
Та сега и Виктор малко болничък, на ясла не ходи... а тамън беше постигнал напредък според мен с адаптацията. Мъжо го гледа, не може да си свърши никаква работа!
Аз хем на работа ходя, хем едни проекти по запитване трябваше да направя, за спане време не остава.... прибирам се за 3, 4 часа вкъщи, да изчистя, подредя, наготвя от време на време  извеждам Виктор на разходка.... единственото хубаво е, че бях на сватба в неделя в пловдив! Много беше хубаво, ама още съм по-назад сега със съня!
Спирам, че ми е много смотано.... дано някой в по-ведро настроение се отчете!

м

ben78, проблемът с обратната захапка не са зъбите, а формата на челюстта, така че не се заблуждавай с това, че са временни зъби. Нямам идея може ли да се направи нещо Заведи я на някой добър специалист ортодонт. При удобен случай ще говоря с братовчедка ми, която е стоматолог в Германия, да каже там как го решават този проблем. Само да я хвана онлайн на скаипа, че все е много заета.