За хората и страховете

Аз успях да се преборя със  страха "Кой какво мисли за мен", разбрах, че мислите на другите хора нищо не могат да ми причинят.Всичко лошо ми го причиняват само моите мисли и никой друг!
С другите си страхове още се измъчвам

Забравих за страха от височина-как се преодолява туй чудо-дори и насън ме убива от ужас

 "Хората полагат много по-големи усилия, за да избегнат онова, от което
се страхуват, отколкото за да получат онова, за което мечтаят."

Опитвам се да правя второто и в повечето случаи се получава   не че и аз си нямам страхове , но просто не акцентирам в/у тях , не живея с тях .... те нещо временно за мен  

Бухи 
Само исках да ти ударя едно приятелско рамо... не знам много какво още да ти кажа, няма смисъл да повтарям вече написаното...
Ако наистина искаш, можеш да се справиш... но зависи и какви хора имаш около себе си... подкрепата е много важна понякога, макар че в крайна сметка всичко си зависи само от теб !
И аз преди много се страхувах за какво ли не, в един момент просто реших, че няма да позволя страхът да управлява живота ми... Изправих се лице в лице с него и се оказа, че не е толкова страшно...
И да - аз вече също се страхувам само "за", а не "от"....

Най-новият ми страх е страха от шофиране /това след като катастрофирах преди два месеца/, обаче него ще го преборя, ако трябва наново шофьорски курс ще изкарам.

Най-старият ми страх, още от детството е страха от изоставяне и отхвърляне. Обаче се научих да го прикривам зад студено и на моменти дори грубо държание, с което не се гордея  , но определено ми помага да оцелявам криво-ляво.

Иначе имам и куп други по-битови страхове - страх от змии /веднъж на плочника пред терасата ми се намота змия около глезените/,  страх от хлебарки /реших проблема с основен ремот на жилището - това беше най-скъпо струващия страх  /, страх от дълбоко - шахти, включително и асансьори, асансьор не ползвам, качвам стълбите само пеша и поддържам форма  

Това, за което се сещам по темата, е че направилите опит за самоубийство задължително биват посещавани от психолог в болницата. Смята се, че страхът от смъртта и инстинктът за оцеляване са неизменна част от здравата психика на човек и хора, прекрачили тази граница трябва да бъдат "проверени" от професионалист.
Пак по темата, имам чисто физически страх от височини,  придружен с виене на свят, изпотяване, губене на равновесие. Мислила съм да скоча с бънджи, на принципа "клин клин избива", но още не мога да се преодолея. Просто физически ми прилошава на високо.
Страх ме е от изпадане в зависимости, но пък полагам усилия да не се случва....
Иначе естествено имам ежедневни страхове, но това са по-скоро опасения, които си решавам с подръчни материали.

Страх ме е от болести и инциденти. Страх ме е да не останем изведнъж без препитание, да не мога да купя храна на децата си...
В момента ме тресе страха ми от самолети  Май ще ми се наложи да пътувам, а изпитвам ужас  Преди две години имах четири полета за два дни, от тогава се моля да не ми се налага, но уви, пак замириса на ангажименти в чужбина  Как се преодолява този страх ??? Много спешно искам да знам   

Иначе, в такива моменти стискам зъби и си казвам, че е наложително и "ще мине" все някак.  Ако ме дострашее, например,  докато се возим на мотора, стискам очи и се вкопчвам в мъжа ми, и си казвам "ето, качила съм се, вече каквото ще да става". Обаче този пусти страх от летене - когато пътувах предния път нарочно организирах нещата така, че да е след рождения ден на децата ми.....

Майка ми прилагаше зверско наказание като бях малка - затваряше ме в килера.
Умирах от ужас.
После свикнах. Опознах килера и започнах дори да се забавлявам. Накрая започнах да пея..(ама грача ужасно и до ден днешен) и бързо-бързо се отказаха да ме наказват там.

Оттогава - страх ли ме е от нещо - отивам там, срещам го, сблъсквам се и го изжижявам.
Единственият задържал се страх дълго време беше да не остана сама/как ще се спрява и тн.
Е, пак оцелях и се справих.
Не ме е страх от нищо - каквото е писано - ще стане.
Моля се само здраве и късмет да има докато може.

Драгон е много прав за "ТО" на Стивън Кинг. Това ми беше една от любимите книги в тийнейджърските ми години и от нея разбрах, че страховете те преследват, докато бягаш от тях. Колкото повече бягаш, толкова по-силни стават. За да се махнат, трябва да се изправиш срещу тях. Например аз имах панически страх от високо. Не знам кога се появи, нито защо. Преди две години бях в Търново и реших да се кача на най-високата точка на Царевец, да стигна храма. Няма да описвам какво изживях, докато се качих, но на връщане чувството беше съвсем различно. Макар и да не е изчезнал съвсем тоя страх от високо, значително намаля.
Страх ме е от пътуване по тесни и стръмни пътища с много завои, когато сме с колата, особено когато децата са с нас. Но пък преди две седмици се качихме на един курорт над Пещера - с колата и с децата, още повече, че като тръгнахме, още тук в града някакъв ненормалник с кола се натресе в нас на едно кръстовище с бясна скорост и изчезна. Децата бяха отзад, луд късмет беше, че ни фрасна в предната лява врата. Не изпаднах в истерия, дори не можах да ревна - просто в момента правиш това, което трябва, и не мислиш за нищо. Въпреки тази случка сега не ме е страх да пътувам, само очаквам всичко от всеки, но по спокоен начин.
Страх ме е и от болести, но гледам да не мисля за това. Изпитвам страх и от кучета, защото съм хапана, и от насекоми. Е, с последния взех да се справям, след като няколко пъти ми се налага да трепя разни гигантски изчадия, умъкнали се в апартамента, когато мъж ми го няма. Понеже знам, че трябва да предпазя децата, правя, каквото трябва.

Не съм съгласна, че страха управлява живота ми.  Да, страхувам се от много неща, но бих казала, че жаждата ми за живот управлява живота ми.  Желанието ми за успехи, любов, придобивки, щастие, почивки и тн .. Определящият фактор за живот е това което ти  виждаш в себе си.

А за страха ... страхувам се от тъмното.  Много ме е страх в тъмнината

   Споделям, разбира се , обичайните човешки страхове от смъртта, болестите, остаряването. Но откакто имам дете, са в много, много по-малка степен. И всички са по- скоро вече свързани с него, но по странен начин не ме безпокоят много, защото случи ли се нещо с детето ми – естествено всичко приключва и за мен, така че...  няма да съм тука, та да страдам, просто.
   Който има ирационални страхове – най- много помага четенето, или гледането на хоръри – те затова се и правят и имат такава голяма аудитория, защото всъщност точно това правят – компенсират човешкия страх от смъртта в кошмарните и аспекти.
  Освен всичко друго и човешкия страх е здравословен, защото предпазва от опасни ситуации. Например аз се страхувам да карам с висока скорост, а също и да гледам от високо, защото ме обхващат странни суицидни желания.

По отношение на страха от другите хора - и той се преодолява с годините. Преди ме е било страх, да не се изложа, но все повече не ми пука, и си се излагам смело.

Съгласна съм.  Мисля, че всяко човешко чувство е здравословно в нормални размери.  Нали чувствата ни правят "човек"

Колкото повече деца имам, толкова повече са страховете ми. С децата разбрах, че не съм свободна, а това ме плаши. Не ми харесва, но така се получи. Колкото повече са страховете за децата ми обаче, толкова по-малко са другите страхове. Това пък ми харесва.

Ирис04, и аз в отбора със суицидни желания, по-скоро: "какво ли ще е усещането, ако ...", а и фенка на Кинг

Ментова, аз на тебе колко пъти ще ти се обяснавам в любов днес? Вече го направих и в една тема в клюкарника....  Я ела в литературния да си сравним Кинг.

За да не е съвсем спам, трябва да добавя още, че сега пък ми се прибави нов страх ,да не би да ми се случи нещо  и да не съм до детето си, когато то се нуждае от мен... Ама и това се надявам, да не го видя...

Страхът е най-лошият съветник,когото можем да послушаме.
Хубавата му страна е,че мобилизира до някъде,но все пак си остава лош съветник.
Единственото нещо,от което истински ме е страх за себе си  е САМОТАТА.
Другото е това,че един ден майка и татко няма да ги има на този свят - това е нещо,което ме вцепенява от страх.
Като цяло това са двете неща,от които изпитвам ужасяващ страх , с който не съм се преборила.
За останалите неща си казвам,, Щом съм жива,значи всичко е ок  ,,.

,,Накрая всичко е ОК.Ако не е ОК,значи това не е краят,, 

Това което е написала Norel,важи с пълна сила и за мен.Само мога да добавя,че изпитвам истински ужас от насекоми