Трудно свикване на ясла

Колко е голямо детето? Говори ли, споделя ли нещо в къщи? Като темперамент контактен ли е? Или по-вглъбен?

Детето е на 1,8г. Не говори, но никога не е бил вглъбен. Контактен е и на площадките и с непознати деца.

На мен ми се струва притеснително да отказва да яде и спи вече почти месец и половина. Може би няма да е зле да го спреш за малко. През този период на неходене на ясла, можеш да му казваш, че приятелчетата му от яслата питат за него, искат да го видят, искат да си играят...

Все едно си описала моето дете - контактно навън, но в яслата се затвори, изнерви, започна да нервничи вкъщи, да сънува кошмари, да плаче за щяло и за нещяло.. Всичко това доведе при нас до много болести, защото по моята теория това страдание при децата срива имунитета им до минимум и ходехме за по 2-3 дена на 2 седмици. Ту я спирах, ту я пусках и в един момент каточели започна да свиква, да се заиграва.. Със сигурност мога да ти кажа, че нервността не изчезва дълго време, но пък детето започва да разбира защо го водят там и фактът, че мама или тати по някое време си го прибират.. В един момент започна сутрин само да мрънка, а като я оставям - да плаче за 5 минутки докато се заиграе вътре..
Според мен трябва да наблюдаваш добре детето, защото аз съм на мнение, че ходене на ясла/градина не бива да става на всяка цена! Има деца, които изпадат в депресии при тръгването в детско заведение и се променят коренно.. Аз лично спрях моята последните 2 месеца, за да се поуспокои и да порасне, защото и това има значение. И най-важното, за да бъде здрава цели 2 месеца и да потича на воля при баба си, да събере слънчице и да се "кали" по думите на свекърва ми.. 
Ако детето дава ясни знаци, че не може да се адаптира и започне да променя коренно физически, психически и здравословен статус - спирай го!

Моят опит е доста малък - от втората седмица на август е.
Детето ни е на 1.7 мес. Изключително кърмено дете, гледано само от мен. Бабите са далеч, мъжът ми е на работа, редовни смени.
Та, синът ми е мнооооого привързан към мен. В момента, в който го приеха на ясла си подадох молба за връщане на работа и си пуснах натрупаната отпуска. 2 седмици детето ходи за по час сутрин /което според мен забави адаптацията му/ Плачеше, доста. Но според мен малко драматизира и преиграва. Всичко, което му кажа го разбира чудесно - изпълнява точно каквото му кажа и това ме навежда на мисълта, че добре знае, че там е за малко. В средата на втората седмица започна да ходи сутрин за закуска. Не закусваше /по цяла нощ не се отделя от цоцито  / и не е гладен. Продължава да плаче когато го оставям. От една седмица остава за обяд. Колко яде - той си знае, много е капризен и не харесва всяко ядене. Единият ден си сложи пантофите в моята чанта, а не в шкафчето, вероятно с надежда, че когато ги вземем в къщи, няма да има какво да обуе в яслата и няма да го водя там  .
През деня докато е там приплаква от време на време. От другата седмица ще го оставям да спи следобяд /не знам как ще стане просто  /.
От няколко дни вечер се опитва да пее  и да възпроизвежда нещата, които са го впечатлили в яслата. Научил е доста нови неща от там, даже няколко думи казва вече.
Само майката може да прецени дали детето се чуства добре на дадено място или не. Аз определено мисля, че моето се справя /въпреки силния рев сутрин/, но ако ти виждаш и усещаш, че мъничето се тормози, потърси друг вариант.

И моя юнак плачеше,но се свиква няма накъде!Една сутрин го водеше баща му и щом на него му се е доплакало... той искал да му съблича якето ,а нашия облича...лелята го гушка да влизат,а той рев и се дърпа за блузата на тати!!!Ужас!Сърцето ти се къса...Но после ходеше с кеф и научи мн.неща от там!

Не е лесно ,но се иска търпение!

А и колкото по-рано ги оставите за цял ден,толкова по-бързо ще свикнат!Аз го взимах само 2 дни до обед.После ме извикаха на работа и ща -не ща го оставих.

И на нас ни беше много трудно. Свикваха 6 месеца. От яслата ми казаха, че много плачели, но мисля, че и това водене на по час доста забавя адаптацията. Като отивах да ги взема целите бяха подпухнали от плач. После започнаха да се разболяват. В един момент забелязах че като се върнат пеят песнички и си говорят нещо. Но като цяло процесът по адаптация беше доста дълъг, и за децата и за нас. Тръгнаха на ясла септември на 1.6г, а чак февруари за първи път спаха в яслата. И досега се случва сутрин да нямат желание да влизат, цупят се и ме питат защо трябва да ги оставя. И ние и двамата работим и няма кой да ги гледа, така че това единствената алтернатива - свикват.

Миналата година направихме опит сина ми да тръгне на ясла, но така и не можа да свикне. Там плачеше по цял ден, вкъщи по цяла нощ, не искаше да излиза от вкъщи, да се качва в колата, за да не го закараме в яслата. Там се върна към памперса и започна да иска биберон през деня. След като го спряхме от ясла, ни трябваха няколко месеца, за да се преборим със стреса. Другата седмица ще тръгва на детска градина и въобще не знам как ще е, дано да свикне.

Ако имам друго дете, в никакъв случай няма да го записвам на ясла.

Sun, пиши нещо! Как се развиват нещата при вас?

Малкият от 1-ви септември е на ясла.През деня е изключително контактен,много обича да се гушка,но нощите са ад.От три нощи насам реве на сън,и иска да спи в нас т.е. гушнат.В момента в който го оставим на леглото и пак почва да пищи.Още не е оставал да спи в яслата,но от другата седмица ще го пробваме за спане.
И нещо,което не знам как да си го обясня,но започна да се тръшка ,когато иска да се наложи и тича да се бие.Мен ме изподраска по лицето онзи ден,защото не му разреших да пипа по щандовете в Технополис,или хапе и скубе.

Положението не се е променило много. Като го взема изпада понякога в нервни пристъпи, реве за нищо. Не ми дава да го обличам. Вчера навън постоянно искаше да му събличам блузата и обувките, та накрая го прибрах. Сутринта пак не ми даваше да го облека, може би си мисли че ще го водя на ясла, знам ли. С баща си обаче се държи по добре, като си дойде без проблем му да де да го облече и да му сложи памперс. Мисля, че ми е сърдит. Пак ме посъветваха да го преместя, в новата група били по малко деца, а и ще е с тази госпожа с която е свикнал най-много.
Нямам голяма възможност да го спра, защото ще трябва да напусна, а сега трудно се намира работа. Все пак ако продължи дълго така не бих го оставила на всяка цена на ясла, ще си го взема и ще си го гледам. Ако не ходех на работа сигурно отдавна щях да съм се предала.
В петък го взех рано в 2ч. и се надявам сега през 3-те почивни дни да се успокои малко милото ми дете

Дано!!!

Моите деца и сега не обичат сборните групи.
Дъщеря ми реве от г-жите на синът ми, а той много си ги обича. Един от пътите като отидох ги намерих в къщичката на двора. Тя ревяща вътре баткото я утешава, а якото му мокро от сълзите й. Познава неговите г-жи от бебе ходили сме даже на 2 пъти в групата му да украсяваме, а тя пълзеше вътре и децата я гушкаха. Г-жите се държат добре с нея, но тя казва: "Не искам г-жите на Мити". Сега знае, че ще има нови г-жи и е съгласна защото не са г-жите на бати
Играят на вън площадка до площадка и ако закъснеем и единия бъде преместен в групата на другия, за да могат едните учителките/сестрите да си тръгнат е голяма трагедия (а синът ми е бил при сестрите на дъщеря ми когато бе в яслената група)


Дай още време нека нещата се нормализират, т.е. да свикне с титулярите.

Днес го преместихме в нова група, при предната му госпожа, по хубаво и светло, дано малко повече да му хареса. Викна ни лекарката и му изписа сироп Перитол. Някой който е запознат може ли да каже има ли странични реакции. Малко съм предубедена и и казах, че ще си помисля дали да го давам.