Как да кажа на синчето, че ще става батко?

Az i ti , според мен притесненията  ти са излишни.  Ако обясниш на сина си, че и него и бебето ще обичате еднакво и че няма нищо по-хубаво от това той да е батко, мисля, че детето ще приеме новината добре. Все пак както и да реагира на момента, рано или късно той ще свикне с мисълта , че  ще си  има сестричка/братче.   

Az i ti, не се притеснявай. Кажи му го направо.
Аз имах същите терзания и синът ми беше също на 9. Накрая като се реших да му съобщя новинината, той отговори: "Знам". 

О, не се притеснявай изобщо, синът ми също беше на 9 като забременях и му казахме към 4я месец. При това при нас всичко е усложнено от факта, че мъжа ми му е втори баща, а с баща си детето също си поддържа съвсем нормална и сериозна връзка.
Та с две думи, бяхме на вечеря (у дома, не навън), хапвахме и си говорехме и в един момент му казах - има и една хубава новина - през октомври ще ставаш батко. Първо не зацепи особено, пита - ама ти бременна ли си? Опули се
Не мога да кажа, че веднага се зарадва, то ми е много умничко гарджето и после цяла вечер ми задаваше какви ли не въпроси - като се започне от кой ще гледа бебето, кой ще ни издържа, къде ще спим та се стигне до кой ще го води на детска градина  Страшно много въпроси имаше, направо ме изуми какво му се върти из малката главица. Важното е, че си ги зададе всички на спокойствие, аз му отговорих и след като се увери, че имаме план как ще живеем с бебе се успокои.
Е, после беше разочарован, че няма да е братче, ама и това прие и сега не спира да говори за "сестра ми" Чак на корема ми казва - "чао, сестро" - като се разделяме 

Имало е разбира се и питания от сорта дали няма да спре да ни пука за него като се роди бебето и аз съм му обяснила, че тези притеснения са абсолютно нормални и ги има всяко интелигентно дете, затова да не се притеснява да ги споделя в момента, в който се появят. Че никога няма да си делим децата, нито да го използваме за бавачка, че той за нас ще си остане дете, за което ще се грижим и чието единствено задължение ще е да си учи уроците и да помага у дома както досега. И че ако в някой момент се почувства пренебрегнат, трябва веднага да ни сподели и ще организираме нещо само за него.

Та така,увлякох се, ама нали ми е прясно-прясно

Здравей. Детето е достатъчно голямо. Такава беше разликата и между нашите деца. Не се колебай да му го кажеш направо. Така както си е. Вярвай ми, няма да има по-щастлив човек от него. И ще го обича безкрайно...

Откровено, голям е. Накарай го да разбере, че ще го обичате по същия начин независимо дали е сам или са 2-3 деца.
Синът ми бе малък на 1г 8 м, когато разбрах, че съм бременна, казахме му, водихме го с нас на прегледите. След като бебето се роди се стараех да му обърна максимално внимание. Правех дребни неща, с които се стараех да не наруша ежедневието му - като да ходим на вън, където са неговите приятели, в началото бе трудно за малката, но постепенно се научи да спи на шум. Сега неговите приятели са и нейни, но тя си има и на нейната възраст.

  Благодаря на всички ви!
Успокоявам се, постепенно. Ама толкова искам да се зарадва още в първия миг!
Не се съмнявам, че ще се обича бебето - той има голямо и топло сърчице, обаче на мен ми се иска новината, която ще му съобщя да го зарадва, да заподскача, както само той си знае!
Много се нуждая от конкретни идеи, и то спешно!

Е, недей очаква да реагира точно както на тебе ти се иска. На татковците реакцията не винаги е като по филмите, какво остава за малко дете. Както и да реагира в първия момент, после всичко ще е наред. 

Не може да реагира така както ти се иска на теб самата. Все пак той е отделна личност. И всеки реагира различно...

Извинявай, но на толкова голямо момче, ако до сега не си казала.....?
Не знам защо така подценявате децата си? Или пък прекалено много ги жалите?

На детето си казах първо, веднага след като видях теста.
Прие го нормално, защото от самото начало го знаеше.
Имаше време да свикне с мисълта, да говорим за бебето, да ходим заедно на ехографски прегледи, фетални морфологии.....

А трябва ли да го обича? Трябва ли да подскача и да се радва от първия миг? Че то това да не е мечка на синджир - деветгодишно момче е!

Бих те посъветвала да си прибереш голямото дете оттам, където е, и да му кажеш простата истина. Като, разбира се, му се извиниш, че си крила от него чак досега.

Не се притеснявай, мисля че няма да има проблеш проблеми когато му кажеш.
Аз бях в абсолютно същата ситуация като Бърди, плюс бонус че преди 2 години имах и несполучлива бременност, за която баткото също знаеше. Прие новината съвсем нормално. После беше и леко разочарован, че няма да има братче, а сестриче, но и това бързо прие.
Не е малко дете, не е и прекалено голям, защото пък прекалено големите деца се срамуват, че ще имат братче или сестриче. По скоро измисли причина да му обясниш защо не си му казала досега. Но не го лъжи- много усещат. Ще видиш, че всичките ти притеснения са напълно напразни.

Виж тук съм напълно съгласна. Наистина си позакъсняла с новината. Аз ти писах и в предния пост. Това ще бъде едно от най-хубавите неща в живота на детето ти. Не трябва да чакаш.

Мммм то остава и някак излъгано. Връща се от ваканция и хоп- мама с корем, а като тръгнало за при баба, коремът го нямало.... А това е най-пагубното за начинът, по който ще приеме бебето.
Голямото дете трябва да бъде приобщено и съпричастно към бременността. Не е нужно постоянно да му се подчертава, че майка му чака друго дете. но и не трябва да се крие от него. То дори и не трябва да остава с впечатлението, че мама чака бебе, бебето го чака цялото семейство.
Пак казвам, все пак е на 9, не на 3.  

Ми то не е малко. Като види корема, та няма само да се сети ли? И ще му стане обидно и... гадно. Точната дума си е излъгано...