Но не винаги стработва. Когато имам колебания, нещо не ми се получава.
Освен това, някои от нещата, които много съм искала и продължавам да мисля, че са важни, съм ги получила, но и изгубила. Но тъй като вече съм ги имала, някак си не мога да вложа този плам в желанието да ги имам отново. Това е странно усещане, че не са важни, че са нещо сбъднато, че вече са изчерпани, не са мечтани...много е странно.
Представи си, че цял живот си живял в апартамент и си искал къща. Получил си я. После си я изгубил. Нормално е да я искаш пак, нали ти е харесвало да я имаш, нали ти е била мечта? Но не. Хич не те вълнува както преди. Все ти е тая. Сякаш няма значение. От друга страна си мисля - може би всъщност, тази къща си е моя, така или иначе аз си я имам, просто сега я нямам временно, няма какво да я мисля, да я мечтая, тя си е моя, пшак ще се върне или друга ще дойде. Примерът е съвсем условен.
Някога имах една мания - парфюми. Боже, колко обичах да се сдобия с най-новия, как се кефех...В един момент просто имах толкова много, че ми мина. Все тая ми беше. Установих се на един-два и все тях си въртях, като свърших останалите. И какво се случи? Тъкмо всичките свършиха, един остана и тръгнах да го подновявам и изведнъж няколко души, без никакъв повод, взеха, че ми подариха. Та даже една приятелка ми подари 4!!! Не, не съм имала повод, нито съм ги искала. Даже и не им се радвах. Обаче почнах да им се радвам. Всичките се оказаха "мои" миризми. Забравих ги, даже съвсем се отказах от тях, а те си ме намериха, не щат да си идат. Значи, харесвало им е да бъдат с мен. Е, щом е така, това, което се е чувствало добре при мен, ще се върне. Отказах се и от бижутата, по сейфове са всичките. Просто не ми се носят повече. Сега чакам инвазия и от тях
Но какво правим с нещата, които сме нямали и не мислим, че заслужаваме да имаме, макар да знаем, че биха ни направили щастливи?
Имате ли такива?
Аз - да. Има неща, които истински биха ме радвали, но зная, усещам, че не ги заслужавам.