Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.
НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.
НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.
НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.
НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.
. Мислех го аз за първата година, когато беше през седмицата, ама не ми разрешиха 
Аз ако бях на негово място, щях да пея с цяло гърло 
Смятам, че никак няма да ви е лошо тук до морето 
От капките на облачето ли да си поръчам, някакви антидепресанти ли да вземам, на психотерапевт ли да отида... не мога и да спя като хората. Искам да изпратя децата за няколко дни някъде, да не мисля за нищо и да не се грижа за никого... но точно в момента никой няма възможност да ги поеме. 
Побърквам се нещо и се чувствам адски виновна пред всички около мен. 
). Друг път сигурно щях да се психирам доста яко и да го овикам детето, но сега си повторих наум дежурната и фраза "и какво от това" и се позасмях. Успяхме и ритуала в църквата да хванем и ресторанта не изпуснахме (ние живеем в Красна поляна, а сватбата беше в Левски Г, доста далечко). Та мисълта ми е, че има решение. Пробвай и с положително мислене. Например, на мен много ми помага да си повтарям и да вярвам, че всичко в този свят се връща като бумеранг и е много по-добре да правиш добри неща и да мислиш положително, така със сигурност ще си заобиколена от щастие и доброта. Сигурно ви звучи наивно, но засега това ми действа успокояващо. Хайде, лека вечер на всички, че много се разпрострях! 
