Здравейте мамчета.
Направо се чудя и се мая откъде да го похвана. Прекарах последните няколко седмици, да не кажа месеци, в ровичкане из нета – да се образовам и аз като една добра бъдеща майка, вече преполовила бременността.
Честно казано направо се видях в чудо – толкова много информация, толкова много сайтове с най- различни препоръки, съвети и какви ли още не интригуващи занимавки по въпросите за бременността, раждането и отглеждането на детето. Откровено казано в мен преливат куп емоции – от ентусиазъм, през шаш и паника, и чак тогава до успокояване и трезва мисъл. Не знам, предполагам, че това е нормално състояние за всяка бъдеща майка. Или поне силно се надявам да е така 
Може да ви прозвучи малко налудничаво или смешно, но усещането ми напомня за времето, когато бях студентка – когато знаеш, че ти предстои труден изпит, при най- гадния преподавател, а имаш да изчетеш толкова много книги и същевременно толкова малко време, за да се подготвиш. А кажете – Живота, не е ли най- взискателния преподавател, при който нямаш право на грешки и поправителни, а това да бъдеш добра съпруга, домакиня и майка, и то без да изоставаш в професионалното си развитие – най- големият и труден изпит, пред който е изправена всяка жена?
Но да се върна на основната си мисъл. Честно казано се чудя има ли смисъл да се гмурвам в цялото това море от информация, да се опитвам да изчета и възприема колкото се може повече от нея, в името на това- когато дойде момента- да знам какво да правя. И дори да е така си нямам идея от къде да започна, кое е важно и кое- маловажно, къде да открия ценната информация, от която имам нужда, полезното и практичното. Или просто трябва да се вслушам в майчинския си инстинкт и да го оставя да ме води по пътя на майчинството. Едно време, като не е имало интернет, да не би родителите ни да са ни отглеждали лошо? Дори напротив – пак сме пораснали здрави и интелигентни хора.
И в крайна сметка си мисля, че без значение дали ще си „натъпча” мозъка с информация, за да се чувствам подготвена или ще разчитам на вътрешния си глас, а може би по малко и от двете, най- важни за мен ще бъдат помощта, вниманието и разбирането на моите близки и особено много на бъдещият татко, които ще са ми толкова необходими в този така специален момент от живота на всички ни.
Както се казва – времето ще покаже….
А аз, разбира се, ще съм много благодарна на вече миналите по този път да споделят с мен и с останалите поне малко от своя житейски опит.
Виж целия пост
Направо се чудя и се мая откъде да го похвана. Прекарах последните няколко седмици, да не кажа месеци, в ровичкане из нета – да се образовам и аз като една добра бъдеща майка, вече преполовила бременността.
Честно казано направо се видях в чудо – толкова много информация, толкова много сайтове с най- различни препоръки, съвети и какви ли още не интригуващи занимавки по въпросите за бременността, раждането и отглеждането на детето. Откровено казано в мен преливат куп емоции – от ентусиазъм, през шаш и паника, и чак тогава до успокояване и трезва мисъл. Не знам, предполагам, че това е нормално състояние за всяка бъдеща майка. Или поне силно се надявам да е така
Може да ви прозвучи малко налудничаво или смешно, но усещането ми напомня за времето, когато бях студентка – когато знаеш, че ти предстои труден изпит, при най- гадния преподавател, а имаш да изчетеш толкова много книги и същевременно толкова малко време, за да се подготвиш. А кажете – Живота, не е ли най- взискателния преподавател, при който нямаш право на грешки и поправителни, а това да бъдеш добра съпруга, домакиня и майка, и то без да изоставаш в професионалното си развитие – най- големият и труден изпит, пред който е изправена всяка жена?
Но да се върна на основната си мисъл. Честно казано се чудя има ли смисъл да се гмурвам в цялото това море от информация, да се опитвам да изчета и възприема колкото се може повече от нея, в името на това- когато дойде момента- да знам какво да правя. И дори да е така си нямам идея от къде да започна, кое е важно и кое- маловажно, къде да открия ценната информация, от която имам нужда, полезното и практичното. Или просто трябва да се вслушам в майчинския си инстинкт и да го оставя да ме води по пътя на майчинството. Едно време, като не е имало интернет, да не би родителите ни да са ни отглеждали лошо? Дори напротив – пак сме пораснали здрави и интелигентни хора.
И в крайна сметка си мисля, че без значение дали ще си „натъпча” мозъка с информация, за да се чувствам подготвена или ще разчитам на вътрешния си глас, а може би по малко и от двете, най- важни за мен ще бъдат помощта, вниманието и разбирането на моите близки и особено много на бъдещият татко, които ще са ми толкова необходими в този така специален момент от живота на всички ни.
Както се казва – времето ще покаже….
А аз, разбира се, ще съм много благодарна на вече миналите по този път да споделят с мен и с останалите поне малко от своя житейски опит.
