Вярвате ли в теорията за прераждането?

Мдааа, интересно разсъждаваш и ми харесва насоката, защото търсиш идеята...Добре, аз приемам че там  някъде там е по-интересно и по-хубаво, нямам нищо против  ...и го приемам за напълно възможно    Но, защо въпреки съществуването на такова място, ние  идваме на Земята тогава? Каква е идеята? Макар и според теб само за един път? Задавала ли си си този въпрос?
 Защо душата влиза във физическо тяло и   изживява всичките  тези неща като , раждане, смърт, болка, терзания, страдания, любов, омраза, гняв, радост...  а не си стои  там някъде  в света на антиматерията, където и се случват хубави и  интересни неща ? Защо все пак  идваме  тук...идеята на всичко това?! Все пак  трябва има идея ,  както и  всичко във Вселената  Нищо не е хаотично или безмислено...

Ами аз не съм видяла, за това и питам   Искам да знам, в този конкретни случай, какво се случва с душите на тези хора?Какво толкова те озадачава  в това?  И този въпрос не съм си го задавала само аз...много хора си го задават. Християните и Библията твърдят,че Бог е справедлив и всеки си получава заслуженото, според делата и вярата си.   Аз не виждам справедливостта в това, Христовото знание да достига само да една част от човечеството... а другата част,  си няма хал хабер за Христос, поради причините описани в предишен мой пост.   И поради тази причина, едните ще са спасени и ще имат вечен живот...а другите умират, защото не са последвали Христо. Ами  те каква вина имат, горките хора, че са се родили на остров  Тамбукту, и не са като нас с теб късметлийки, които сме родени  в България, та знаем за Христос..а ми кажи, мила?   Защо никой не може да отговори на такъв въпрос...?
 И  аз самата съм озадачена...ама от други неща, за които вече писах...

Аз пък не мога да разбера какво му е сложното на този въпрос. Ако има Бог, то той е един. Едни му казват Христос,  други Аллах,  треи Буда, четвърти както си го натъкмят........който както си иска!

Това че на някакъв си остров няма Христос, не означава че те си нямат някакво друго име да наричат с него Господ.   А ако има прераждане, то не е само за вярващите в него(не е само за конкретна религия или духовно учение) , а за всеки един човек дори и от най забутания остров на Земята.

По напред в темата е казано защо идват на Земята душите. Защото в онзи свят енергийния не може да се случва личностно израстване според теорията. Там си си такъв до където си се развил в последния си живот, по нататъшно развитие може да се постига само след Пристигане и въплащаване в ново тяло на Земята или има вероятност май и на друга планета.

Не знам дали трябва, дали непременно нещо налага всичко това  да има някакъв глобален смисъл? А и с и без прераждането въпросът за идеята и смисъла на съществуването ни си остава. Важното е всеки да намери своя смисъл и своята идея да бъде тук, а не толкова всички да открием глобалната идея- нещо, което изглежда напълно невъзможно, доколкото никой от нас не би могъл да надскочи субективната си гледна точка.

Въпросите, които задаваш към християнството могат да бъдат зададени и към всички други религии. И вероятно с основание. И пак опираме до личните представи за смисъл, просветление, спасение и справедливост. Не виждам как би могло да е иначе, а ако беше възможно все щеше да се е пръкнала една религия, която да завладее света. Има различни истории, различни религиозни наративи, които съответстват на различните хора.

Ивет,споделям какво мисля... и задавам въпроси, та въпроса ми беше   към християните,които  не мислят така, като това болднатото горе.   Иначе, нали ти казвам,че и аз съм привърженик на теорията за прераждането  и съм съгласна с това, в червенкото ,  защото теорията за прераждането  ми звучи по справедливо и ми дава отговор на този "сложен"въпрос....  Защото прераждането дава шанс на всеки човек , а не само определена част от планетата,  да се родят при други условия в друг живот.. Но ми беше интересно, какво мислят християните по този въпрос, защото те не вярват в прераждането, което според тяхното разбиране  Ивет, означава, че хората от  този  остров няма шансове за вечен живот, тъй като  няма как  да следват Христос,тъй като  не са чували за Христос, от което пък следва, че а който не го  е следвал, нямал да живее вечно...  ако ме разбираш, какво искам да кажа?  

За мен вярата и религията са две отделни неща. Едното идва от душата, другото са го създали хората, за да могат да се управляват по-лесно. Затова и Християнството (предполагам и не само то от водещите религии) отрича прераждането. Как иначе ще обясни на масата хора, че трябва да вършат само добри дела, да се "подчиняват", иначе ще отидат в Ада. Щото ако има прераждане, шансовете ни за изкупление ще се увеличат.
И как така да няма справедливост във Вселената? Това съвършено равновесие какво е според вас?

Винце, самоцитирам се:


Никъде не казвам, че хората, които вярват в прераждането са сектанти.

Конкретно написах, че сектантски оттенък има антропософията и в това не е трудно да се убеди човек, когато прочете за нея или прегледа постовете на антропософите в темата. Няма нужда да ги цитирам, забелязват се.  

Мисля, че всяка вяра, по-точно всяко вярване или невярване, е обусловено от потребностите на човек. Аз например имам потребност да знам, че мога да живея така, както на мен ми харесва, или поне да опитам да си направя такъв живота. Тази ми потребност ме кара да отхвърлям кармичните пътеки (поне като нещо, което задължително трябва да се случи), защото ме лишават от моя избор, от личната ми роля в живота ми.

Та всеки според някаква своя потребност вярва или не в прераждането.
(Липсата на доказателства също е потребност за някои)


По повод "справедливостта", подкрепям напълно Лизбет. Справедливостта е плод на човешкия мозък. Но дори да пренебрегна този факт, никак не ми изглежда "справедливо" вярването, че в този живот си плащам грешки от миналия, за който нямам никакъв спомен.

Вселената няма нужда от човешкото понятие и разбиране за справедливост.

   
Логично е да си зададем такива въпроси. И тяхното възникване има същата конкретно насочена мотивация, каквато имат и въпросите насочени към естествената наука, с оглед по - подробно обяснение.
  Духовно - научното изследване, като основен метод на Духовната наука установява, че от позицията на своето по-висше съзнание, човек се стреми към инкарнация  свързана с определени условия. Те целят корекция върху несъвършенствата, които са допуснати в миналата инкарнация. Фактически, една от реалните възможности е, едно несъвршенство в нестоящата инкарнция, да се отрази така на свръх - сетивната човешка организация, че да се прояви като болест в бъдещата инкарнация. Освен индивидуалната карма има и общочовешка такава. Има и народностна карма. Всички те се намират в много тясно взаимодействие.
  Духовната  Наука установява редица фундаментални факти, свързани с Христологията. Христос не действа, чрез някакво учение, а директно чрез това, което върши. След Събитието на Голгота, Христос влиза, като реална сила в земната еволюция. Така той присъства във вътрешният свят на човека, незвисимо от това дали последният е чувал за него. Христос действа директно, като в човешката душевност се развиват благодетели, като съчувствие, съвест, любов към ближния състрадание и мн.др. Тези благодетели са истинското име на Христос, така както би го изговаряла човешката Душа. Цялото конкретно  и задълбочено познание за същността на инкарнация и Христологията  е разгледано  много подробно в Духовната  Наука, която както казахме е общодостъпна. От гледна точка на духовните факти Христологията и Кармата са свързани.
    Човечеството в хода на своето историческо развитие, изправи все по - явно едно оръжие срещу пречките в своето развитие. Ясно е на всики -това оръжие  е познанието. Благодарение на развитието на последното, съвременната наука даде и ще продължава да дава своите плодове. Характерен белег на нашата и бъдещите епохи, както недвусмислено се вижда е стремежът не само към външно, но и към духовно познание. Затова не бива да ни учудва факта, че самата същност на Духовното познание, заживяваща в будното съзнание на все повече хора е най - могъщото противодействие, срещу препятствията в човешкото развитие.  Духовното познание не просто елиминира силите на ретроградните влияния, а  показва техните извори и тяхното роля за човешкото развитие. Така човек не води безсмислени битки с противодействащите сили, а ги поставя на тяхното правилно място, като изгражда към тях правилно отношение. Също като познанията на хирурга по анатомия сигурно насочват скалпела му в правилната посока.
  

Антропософията и в частност Езотеричното християнство влизат в разрез с ортодоксалната хриястянска религия.
В България най-познато е Бялото братство на Дънов.

Но...как стигнахте дотук, направо не зная, а и няма да изчета всичко, много ми се вижда.

Спомням си какво казваше баба, светла й памет:"Никой не се е върнал от Там, за да разкаже..."

И дядо ми това казваше. Природно интелигентните хора имаха много...прости, но истински вери. Как избягахме от там се чудя

Според написаното по горе поне аз долавям някакво излъчване, че като че ли единствения начин хората да намерят освен външно познание............и вътрешно - това е Духовната Наука.?!

Аз не ги виждам така нещата. Човек може до сега никога да не се е занимавал с Духовна наука, или пък просто да има обща култура само, или пък да се занимава с някоя и друга духовна практика като рейки или йога да кажем но да не е фанатично и задълбочено..........И ВЪПРЕКИ ТОВА ПАК ДА ИМА СЕРИОЗНИ КАКТО КАЗВАШ ВЪТРЕШНИ ПОЗНАНИЯ.
Чудно ми е така наречените духовни хора защо пренебрегват психологията като че ли не съществува такова понятие...........та в буквален превод ПСИХОЛОГИЯ се превежда "Наука за душата".

Та ако някой не се занимава сериозно или изобщо с Духовна наука,  не означава че е едва ли не емоционално непросветен!

Става дума за обективната духовна реалност. Окачествяването с определени имена е недостатък на езика, но ние трябва да прибегнем към тези имена, защото единствено езика е нашето средство за общуване на този еволюционен етап.
Изучаването на тази реалност не означава, че хората, които я изучават я създават. В същата степен физиката не е създадена от хората, които я създават. Физиците просто изучават явления и закони, които съществуват независимо от тях. Колкото физиците са творци на физичните закони, толкова и хората изучаващи Духовната Наука са творци на обективната Духовна Истина.
 
  Когато пред нас застане един човек, който добре познаваме, ние го индефицираме със самия него. Когато чуем името на нашия познат, водещо значение има представата ни за неговата душевност, името само ни насочва за кого мислим. Още повече, че може да има стотици хора с това име.

Дидитка, тази злоба в тона ти изобщо не ми звучи християнски. А какво значи истински вярващ "по правилата на християнството"? Във вярата няма правила. Тя е вътре в нас. И дори и да не правя всичко по правилата със сигурност вярата ми е по-силна от тази на някои свещеници, които проповядват "правилата" и го правятр единствено и само за пари. Разбира се не казвам, че се отнася за всички, но има и такива. Така, че нека не говорим за правила.

Аз пък искам да застана на входа на Рая и да гледам как всички попове се нижат на навътре...