Вярвате ли в теорията за прераждането?
- Публикувана: 10 септ. 2010, 03:24 ч.
- Последно мнение: 17 септ. 2010, 21:06 ч.
# 30
10 септ. 2010, 16:34 ч.
Точно това са и моите мисли.
Всичко има начало и край, включително и Вселената.
Няма къде да ходим - ще трябва да се справим и със смъртта
Много вярно!
Науката казва това:
Съвременните изследвания показват света в неговата структура. Светът е доказано изцяло материален. А душата се възприема от традицията като нематериална. Но светът е енергия, т.е. материя и следователно в него място за нематериални души няма. Всичко това налага визията, че след смъртта човек не продължава да съществува под никаква друга форма, а смъртта е неизбежният край за всички. Смъртта убива човешкото тяло, а с него умира всичко, което човекът е бил.
Само защото ни се иска да сме нещо повече от материя, не означава, че се получава нещо повече на практика. Умираме. Това е краят ни като разумни човешки същества. Каквото и да ни се ще друго - то е без значение, защото само с искане не става друго и не става за никой.
Относно материалността на Разума се е произнесла науката. Когнитивната наука и невропсихологията, неврологията, невробиологията и т.н. разглеждат Човешкият мозък като създаващ човешката индивидуалност и определящ човешките действия.
В МОЗЪКА се създават висшите когнитивни функции като представност, разсъждение, мислене, внимание, емоции, памет, креативност и какво ли не още. Методологични подходи и различни нива на анализ на мозъчните процеси и социалните прояви на човека залягат върху изследването на преминаването от отделната нервна клетка към невронните мрежи и големи невронни констелации, свързани с интегративните функции на нервната система. Чрез биохимично повлияване на определени елементи от синаптичното предаване, се влияе върху протичането на психични процеси, така че макар и твърде дълъг, пътят между неврона и "мисълта", се изминава.
И този път е МАТЕРИАЛЕН, А НЕ НЕМАТЕРИАЛЕН. Това означава, че лабораторно е доказано че невронът е първи, а "мисълта" е материална. От там и Разумът е материален.
Учени като Ралф Хофман, Коен и Серван-Шрайбер и други, създават без никакви проблеми модел невронна мрежа - нефизиологичен модел. Връз тях се изучава т.нар. лудост човешка, с цел същата да се лекува.
При шизофрения например - била тя Кататонна шизофрения, Параноидна шизофрения, Дезорганизирана шизофрения или някакъв друг вид, антипсихотичните и невролептичните медикаменти променят баланса на невромедиаторите в мозъка и са насочени към овладяване на симптомите на болестта, като симптомите отново се връщат при прекъсване на лечението - защото Разума на болния, който е увреден и който се лекува по този именно материален начин, си е МАТЕРИАЛЕН и правилно функциониране на Разума зависи от безпроблемното функциониране на мозъка. Тези изследвания, пресъздаващи невронна мрежа, показват по безспорен начин, че Разумът е материален, тъй като изминават целия път от неврона до мисълта!
Ние сме това, което мозъкът ни позволи да бъдем, а какво е мозъкът ни, това зависи от нашето ДНК и средата, в която живеем.
Мозъкът обработва информацията най-вече паралелно, т.е. милиарди операции се случват едновременно из целия мозък, а те от своя страна образуват нашите съзнателни и несъзнателни мисловни процеси, както и изпълняват моторните актове, регулират автономната нервна система и т.н. Това е в рязък контраст с компютърните програми, които обикновено изпълняват операциите една след друга т.е. серийно. Затова мозъкът на човека се води по-сложен от компютъра.
Накратко същността на науката невропсихология, която изучава човешкия мозък:
Мозъкът се състои от клетки, които доста се различават една от друга в своите специфични области. Клетките на мозъчната кора се изучават микроскопски в качеството им на най- висшата структура на мозъка, която е фактически отговорна за висшите психични процеси и не само - става дума за дейности като перцепция, мислене, език, разпознаване на образи, двигателни умения и много други - всичките тези по-сложни дейности на мозъка, са свързани с корови процеси, с коровите неврони.
В различните части на кората клетките много се различават морфологично - едни са те в челния дял, други - в теменния, различни са в тилния дял. Тази морфологична разлика отразява и различие във функциите. Някои от тези отговори на въпроса "Какви функции могат да имат тези различни мозъчни раздели" са получени още през деветнайсети век.
Защо умираме е ясно. Умираме, защото стареем. Стареенето се предизвиква от процеса на неферментативното химическо свързване на глюкозата с белтъците и с нуклеиновите киселини и от образуването на прекомерно количество отпадни продукти на обмяната - т.нар. свободни радикали..
Неферментативното гликолизиране (присъединяване по химичен начин на въглехидрат към по- голяма молекула, обикновено белтъчна) на определени белтъци в организма е начало на множество химични реакции, в резултат на които се образуват и натрупват с течение на времето необратими "шевове" между съседни белтъчни молекули. Това неферментативно свързване на глюкозата с нуклеиновите киселини води постепенно до повреждане и на самата ДНК.
Неферментативните реакции между глюкозата и белтъците най- общо се наричат реакции на Майер. Реакционната верига започва с взаимодействие между алдехидната група на глюкозата и аминогрупата на белтъка, в резултат на което се образува т.нар. шифово съединение. То е нестабилно и бързо преминава в по-стабилно състояние, но все пак не губи способността си да взаимодейства; известно е под името "Амадоров продукт".
Ако в продължение на месеци или години белтъкът не се разпадне, някои негови амадорови продукти се дехидратират бавно и се преустройват, образувайки производни форми, съдържащи глюкоза. Те влизат във взаимодействие с различни съединения и то по начин, позволяващ появата на стабилни структури, наречени " крайни продукти на дълбокото гликолизиране"(КПДГ). Много от тях могат да образуват шевове със съседни белтъци. Има данни, че КПДГ възникват често в резултат на свързването на Амадоровия продукт с глюкоза и други въглеводороди. А такива вещества биха могли да образуват мостчета и с други белтъци, реагирайки с достъпните аминогрупи. Има случаи, когато 2 амадорови продукта се зашиват един за друг, като образуват нова молекула КПДГ. Структурата на такъж шев с участието на клюкоза е известна. ФФИ е бил синтезиран първо искуствено(от смес на лизин, албумилин и глюкоза), а по-късно бил намерен и в организма.
Глюкозата е най-малко реактивоспособният въглеводород в човешкия организъм, но пък е най-разпространеният в него - ето защо и ефектът й върху белтъците е най-значителен.
Проявите на диабет в редица органи и тъкани е по същество ускорено стареене.някои от наблюдаваните при това заболяване усложнения като ограничаване подвижността на ставите,атеросклероза и др. не се различават от същите при старите хора - просто при диабетиците те се развиват по-рано.
При здравите хора КПДГ се натрупват с възрастта.
Изследванията на твърдата мозъчна обвивка - колагенова структура, която отделя мозъка от черепната кутия, потвърждават, че КПДГ могат да се натрупват върху колагена.
Организмът си има начин да ликвидира КПДГ - макрофагите. Те поглъщат съответните белтъци, към които е присъединен такъв КПДГ, като напр. ФФИ, но техните рецептори не реагират на никакво друго съединение от порядъка на тези, като напр. Амадоровите продукти. КПДГ имат и един голям плюс - те посочват коя клетка се е състарила и трябва да бъде премахната. Но този плюс е до време, защото техните рецептори не реагират на Амадорови продукти.
А що се отнася до свободните радикали... Свободните радикали са много активни частици, които са изгубили един електрон и се опитват да си набавят друг, бързо влизайки в следваща реакция и така задвижвайки лавинообразна реакция с други молекули много лесно и сериозно могат да се увредят клетките. Високите равнища на свободни радикали причиняват големи увреждания, свързани с процеса на стареене.
Изобщо няма отръвка от старостта напук на мечтите за 20 годишно тяло и безгрижно съществуване. Със същата неизбежност следва и смъртта. Искаме или не - смъртта, това е краят и той е окончателен, защото разумът ни е материя, която е част от нас и която умира заедно с нас.
Виж целия пост
Мисля, че всичко са приказки за успокоение на най-големия страх, страхът от смъртта. Приела съм, че смъртта е окончателният край. Както емоли е казала, начинът повече ме плаши. Но си казвам - толкова милиарди са се справили успешно с умирането, на мен ли ще се опре.
Точно това са и моите мисли.
Всичко има начало и край, включително и Вселената.
Няма къде да ходим - ще трябва да се справим и със смъртта
Много вярно!Науката казва това:
Съвременните изследвания показват света в неговата структура. Светът е доказано изцяло материален. А душата се възприема от традицията като нематериална. Но светът е енергия, т.е. материя и следователно в него място за нематериални души няма. Всичко това налага визията, че след смъртта човек не продължава да съществува под никаква друга форма, а смъртта е неизбежният край за всички. Смъртта убива човешкото тяло, а с него умира всичко, което човекът е бил.
Само защото ни се иска да сме нещо повече от материя, не означава, че се получава нещо повече на практика. Умираме. Това е краят ни като разумни човешки същества. Каквото и да ни се ще друго - то е без значение, защото само с искане не става друго и не става за никой.
Относно материалността на Разума се е произнесла науката. Когнитивната наука и невропсихологията, неврологията, невробиологията и т.н. разглеждат Човешкият мозък като създаващ човешката индивидуалност и определящ човешките действия.
В МОЗЪКА се създават висшите когнитивни функции като представност, разсъждение, мислене, внимание, емоции, памет, креативност и какво ли не още. Методологични подходи и различни нива на анализ на мозъчните процеси и социалните прояви на човека залягат върху изследването на преминаването от отделната нервна клетка към невронните мрежи и големи невронни констелации, свързани с интегративните функции на нервната система. Чрез биохимично повлияване на определени елементи от синаптичното предаване, се влияе върху протичането на психични процеси, така че макар и твърде дълъг, пътят между неврона и "мисълта", се изминава.
И този път е МАТЕРИАЛЕН, А НЕ НЕМАТЕРИАЛЕН. Това означава, че лабораторно е доказано че невронът е първи, а "мисълта" е материална. От там и Разумът е материален.
Учени като Ралф Хофман, Коен и Серван-Шрайбер и други, създават без никакви проблеми модел невронна мрежа - нефизиологичен модел. Връз тях се изучава т.нар. лудост човешка, с цел същата да се лекува.
При шизофрения например - била тя Кататонна шизофрения, Параноидна шизофрения, Дезорганизирана шизофрения или някакъв друг вид, антипсихотичните и невролептичните медикаменти променят баланса на невромедиаторите в мозъка и са насочени към овладяване на симптомите на болестта, като симптомите отново се връщат при прекъсване на лечението - защото Разума на болния, който е увреден и който се лекува по този именно материален начин, си е МАТЕРИАЛЕН и правилно функциониране на Разума зависи от безпроблемното функциониране на мозъка. Тези изследвания, пресъздаващи невронна мрежа, показват по безспорен начин, че Разумът е материален, тъй като изминават целия път от неврона до мисълта!
Ние сме това, което мозъкът ни позволи да бъдем, а какво е мозъкът ни, това зависи от нашето ДНК и средата, в която живеем.
Мозъкът обработва информацията най-вече паралелно, т.е. милиарди операции се случват едновременно из целия мозък, а те от своя страна образуват нашите съзнателни и несъзнателни мисловни процеси, както и изпълняват моторните актове, регулират автономната нервна система и т.н. Това е в рязък контраст с компютърните програми, които обикновено изпълняват операциите една след друга т.е. серийно. Затова мозъкът на човека се води по-сложен от компютъра.
Накратко същността на науката невропсихология, която изучава човешкия мозък:
Мозъкът се състои от клетки, които доста се различават една от друга в своите специфични области. Клетките на мозъчната кора се изучават микроскопски в качеството им на най- висшата структура на мозъка, която е фактически отговорна за висшите психични процеси и не само - става дума за дейности като перцепция, мислене, език, разпознаване на образи, двигателни умения и много други - всичките тези по-сложни дейности на мозъка, са свързани с корови процеси, с коровите неврони.
В различните части на кората клетките много се различават морфологично - едни са те в челния дял, други - в теменния, различни са в тилния дял. Тази морфологична разлика отразява и различие във функциите. Някои от тези отговори на въпроса "Какви функции могат да имат тези различни мозъчни раздели" са получени още през деветнайсети век.
Защо умираме е ясно. Умираме, защото стареем. Стареенето се предизвиква от процеса на неферментативното химическо свързване на глюкозата с белтъците и с нуклеиновите киселини и от образуването на прекомерно количество отпадни продукти на обмяната - т.нар. свободни радикали..
Неферментативното гликолизиране (присъединяване по химичен начин на въглехидрат към по- голяма молекула, обикновено белтъчна) на определени белтъци в организма е начало на множество химични реакции, в резултат на които се образуват и натрупват с течение на времето необратими "шевове" между съседни белтъчни молекули. Това неферментативно свързване на глюкозата с нуклеиновите киселини води постепенно до повреждане и на самата ДНК.
Неферментативните реакции между глюкозата и белтъците най- общо се наричат реакции на Майер. Реакционната верига започва с взаимодействие между алдехидната група на глюкозата и аминогрупата на белтъка, в резултат на което се образува т.нар. шифово съединение. То е нестабилно и бързо преминава в по-стабилно състояние, но все пак не губи способността си да взаимодейства; известно е под името "Амадоров продукт".
Ако в продължение на месеци или години белтъкът не се разпадне, някои негови амадорови продукти се дехидратират бавно и се преустройват, образувайки производни форми, съдържащи глюкоза. Те влизат във взаимодействие с различни съединения и то по начин, позволяващ появата на стабилни структури, наречени " крайни продукти на дълбокото гликолизиране"(КПДГ). Много от тях могат да образуват шевове със съседни белтъци. Има данни, че КПДГ възникват често в резултат на свързването на Амадоровия продукт с глюкоза и други въглеводороди. А такива вещества биха могли да образуват мостчета и с други белтъци, реагирайки с достъпните аминогрупи. Има случаи, когато 2 амадорови продукта се зашиват един за друг, като образуват нова молекула КПДГ. Структурата на такъж шев с участието на клюкоза е известна. ФФИ е бил синтезиран първо искуствено(от смес на лизин, албумилин и глюкоза), а по-късно бил намерен и в организма.
Глюкозата е най-малко реактивоспособният въглеводород в човешкия организъм, но пък е най-разпространеният в него - ето защо и ефектът й върху белтъците е най-значителен.
Проявите на диабет в редица органи и тъкани е по същество ускорено стареене.някои от наблюдаваните при това заболяване усложнения като ограничаване подвижността на ставите,атеросклероза и др. не се различават от същите при старите хора - просто при диабетиците те се развиват по-рано.
При здравите хора КПДГ се натрупват с възрастта.
Изследванията на твърдата мозъчна обвивка - колагенова структура, която отделя мозъка от черепната кутия, потвърждават, че КПДГ могат да се натрупват върху колагена.
Организмът си има начин да ликвидира КПДГ - макрофагите. Те поглъщат съответните белтъци, към които е присъединен такъв КПДГ, като напр. ФФИ, но техните рецептори не реагират на никакво друго съединение от порядъка на тези, като напр. Амадоровите продукти. КПДГ имат и един голям плюс - те посочват коя клетка се е състарила и трябва да бъде премахната. Но този плюс е до време, защото техните рецептори не реагират на Амадорови продукти.
А що се отнася до свободните радикали... Свободните радикали са много активни частици, които са изгубили един електрон и се опитват да си набавят друг, бързо влизайки в следваща реакция и така задвижвайки лавинообразна реакция с други молекули много лесно и сериозно могат да се увредят клетките. Високите равнища на свободни радикали причиняват големи увреждания, свързани с процеса на стареене.
Изобщо няма отръвка от старостта напук на мечтите за 20 годишно тяло и безгрижно съществуване. Със същата неизбежност следва и смъртта. Искаме или не - смъртта, това е краят и той е окончателен, защото разумът ни е материя, която е част от нас и която умира заедно с нас.
# 31
10 септ. 2010, 16:54 ч.
Абе принципно и аз до преди двадесет дни не можеш да повярвам че е възможно прераждане въпреки езотеричните обяснения. Но разкази на очевидци ми преобърнаха мнението. Е чак преобърнато малко се изсилих, просто стана 50:50.
Виж целия пост
# 32
10 септ. 2010, 17:05 ч.
Не можем да променим нищо, така че- каквото дойде. Няма какво да го мислим, като умрем ще разберем.
Виж целия пост
# 33
10 септ. 2010, 17:33 ч.
Вярвам, и не защото ми се иска; не съм вярваща; нищо не съм и чела по темата. Просто си мисля, че е съвсем възможно. 
Не виждам какво успокоение може да е прераждането, след като за умиращия няма никакво значение..смъртта за него си е краят.
Виж целия пост
Не виждам какво успокоение може да е прераждането, след като за умиращия няма никакво значение..смъртта за него си е краят.
# 34
10 септ. 2010, 17:34 ч.
Желязна обосновка.
Виж целия пост
Вярвам, и не защото ми се иска; не съм вярваща; нищо не съм и чела по темата. Просто си мисля, че е съвсем възможно.
# 36
10 септ. 2010, 17:42 ч.
Есента окапват листата на дърветата, сякаш умират. През зимата дървета и храсти изглеждат съвсем мъртви. Докато не се разлистят, не можеш да си сигурна дали са умрели или живи. Ако търсиш логика - живи са пролет, лято и малко от есента, после са мъртви. После пак - живи, мъртви, живи, мъртви... Без логика - живи са през цялото време.
Виж целия пост
Не вярвам.
Няма логика.
Няма логика.
Есента окапват листата на дърветата, сякаш умират. През зимата дървета и храсти изглеждат съвсем мъртви. Докато не се разлистят, не можеш да си сигурна дали са умрели или живи. Ако търсиш логика - живи са пролет, лято и малко от есента, после са мъртви. После пак - живи, мъртви, живи, мъртви... Без логика - живи са през цялото време.
# 37
10 септ. 2010, 17:48 ч.
Не, не вярвам. А тя, не-вярата, както и вярата, доводи не ще.
Виж целия пост
# 38
10 септ. 2010, 17:55 ч.
Така е. Затова няма място логиката и колкото и да търсим някъде логика, не ще намерим 
Виж целия пост
Не, не вярвам. А тя, не-вярата, както и вярата, доводи не ще.
# 39
10 септ. 2010, 17:55 ч.
Есента окапват листата на дърветата, сякаш умират. През зимата дървета и храсти изглеждат съвсем мъртви. Докато не се разлистят, не можеш да си сигурна дали са умрели или живи. Ако търсиш логика - живи са пролет, лято и малко от есента, после са мъртви. После пак - живи, мъртви, живи, мъртви... Без логика - живи са през цялото време.
Малко бъркаш нещата.
Листата си порастват на същото дърво, не на съседното.
Демек - листа от круша няма как да поникнат през пролетта на дюлята.
Сещаш ли се?
Виж целия пост
Не вярвам.
Няма логика.
Няма логика.
Есента окапват листата на дърветата, сякаш умират. През зимата дървета и храсти изглеждат съвсем мъртви. Докато не се разлистят, не можеш да си сигурна дали са умрели или живи. Ако търсиш логика - живи са пролет, лято и малко от есента, после са мъртви. После пак - живи, мъртви, живи, мъртви... Без логика - живи са през цялото време.
Малко бъркаш нещата.
Листата си порастват на същото дърво, не на съседното.
Демек - листа от круша няма как да поникнат през пролетта на дюлята.
Сещаш ли се?
# 40
10 септ. 2010, 17:56 ч.
Утре като заровиш клон и ти изникне кученце или бебе - звънни ми. Специално ще ти пусна телефонния си номер на лични 
.
И гледам, че никой не изкоментира основната цел на прераждането: да ставаме по-добри и да поправим грешките, които сме допуснали в миналия си живот. Та... вие вярващите смятате, ли че изпълнявате това
?
Виж целия пост
Есента окапват листата на дърветата, сякаш умират. През зимата дървета и храсти изглеждат съвсем мъртви. Докато не се разлистят, не можеш да си сигурна дали са умрели или живи. Ако търсиш логика - живи са пролет, лято и малко от есента, после са мъртви. После пак - живи, мъртви, живи, мъртви... Без логика - живи са през цялото време.
. И гледам, че никой не изкоментира основната цел на прераждането: да ставаме по-добри и да поправим грешките, които сме допуснали в миналия си живот. Та... вие вярващите смятате, ли че изпълнявате това
?
# 41
10 септ. 2010, 18:00 ч.
А, точно.
Освен това, ако ставаше така, за 2000 и кусур години трябваше да сме станали не добри, а хрисими като овчици.
Виж целия пост
Утре като заровиш клон и ти изникне кученце или бебе - звънни ми. Специално ще ти пусна телефонния си номер на лични .
И гледам, че никой не изкоментира основната цел на прераждането: да ставаме по-добри и да поправим грешките, които сме допуснали в миналия си живот. Та... вие вярващите смятате, ли че изпълнявате това?
. И гледам, че никой не изкоментира основната цел на прераждането: да ставаме по-добри и да поправим грешките, които сме допуснали в миналия си живот. Та... вие вярващите смятате, ли че изпълнявате това
?А, точно.
Освен това, ако ставаше така, за 2000 и кусур години трябваше да сме станали не добри, а хрисими като овчици.
# 42
10 септ. 2010, 18:00 ч.
С подчертаното никога няма да се съглася, ако ще и да ме заринат с купища изследвания, доказателства и факти.
Защото вярвам в обратното.
Виж целия пост
Искаме или не - смъртта, това е краят и той е окончателен, защото разумът ни е материя, която е част от нас и която умира заедно с нас
С подчертаното никога няма да се съглася, ако ще и да ме заринат с купища изследвания, доказателства и факти.
Защото вярвам в обратното.
# 43
10 септ. 2010, 18:01 ч.
Утре като заровиш клон и ти изникне кученце или бебе - звънни ми. Специално ще ти пусна телефонния си номер на лични .
И гледам, че никой не изкоментира основната цел на прераждането: да ставаме по-добри и да поправим грешките, които сме допуснали в миналия си живот. Та... вие вярващите смятате, ли че изпълнявате това?
Примерът ми беше, че въпросът не е от вида, където може да се прилага логика, която е продукт на емпиричния опит. И по този повод откъде знаеш каква е "основната цел на прераждането" и въобще дали има цел?
Допълвам също, че логиката като наука няма нищо общо с темата. Вероятно мислите ви стъпват на Нютоновата физика, с която са ни напълнили главите в училище. Науката вече е много по-напред, но малко са хората, които могат да обяснят квантовата физика така, че масите да я разберат.
Виж целия пост
Есента окапват листата на дърветата, сякаш умират. През зимата дървета и храсти изглеждат съвсем мъртви. Докато не се разлистят, не можеш да си сигурна дали са умрели или живи. Ако търсиш логика - живи са пролет, лято и малко от есента, после са мъртви. После пак - живи, мъртви, живи, мъртви... Без логика - живи са през цялото време.
. И гледам, че никой не изкоментира основната цел на прераждането: да ставаме по-добри и да поправим грешките, които сме допуснали в миналия си живот. Та... вие вярващите смятате, ли че изпълнявате това
?Примерът ми беше, че въпросът не е от вида, където може да се прилага логика, която е продукт на емпиричния опит. И по този повод откъде знаеш каква е "основната цел на прераждането" и въобще дали има цел?
Допълвам също, че логиката като наука няма нищо общо с темата. Вероятно мислите ви стъпват на Нютоновата физика, с която са ни напълнили главите в училище. Науката вече е много по-напред, но малко са хората, които могат да обяснят квантовата физика така, че масите да я разберат.
# 44
10 септ. 2010, 18:03 ч.
С подчертаното никога няма да се съглася, ако ще и да ме заринат с купища изследвания, доказателства и факти.
Защото вярвам в обратното.
Да, и аз не мисля, че разумът ни се изпарява, когато умираме.
Според мен, той не е материя, а някакъв вид енергия, която просто напуска материалното тяло.
Но какво се случва от там нататък с него, не се наемам да кажа.
Знам само, че не се "пъхва" в друг индивид, та кой каквото ще да казва!
Виж целия пост
Искаме или не - смъртта, това е краят и той е окончателен, защото разумът ни е материя, която е част от нас и която умира заедно с нас
С подчертаното никога няма да се съглася, ако ще и да ме заринат с купища изследвания, доказателства и факти.
Защото вярвам в обратното.
Да, и аз не мисля, че разумът ни се изпарява, когато умираме.
Според мен, той не е материя, а някакъв вид енергия, която просто напуска материалното тяло.
Но какво се случва от там нататък с него, не се наемам да кажа.
Знам само, че не се "пъхва" в друг индивид, та кой каквото ще да казва!
Препоръчани теми