Вярвате ли в теорията за прераждането?

Може ли линк към "фактите"?


Какво е според теб това? Как разбираш това, дали безпокоим "душите"?! Аз съм невежа в това отношение и много би ми помогнало да знам от какви действия да се въздържам [/b]

 
 Въпросите са много уместни.  За да приемат дадено нещо, хората първо трябва да го разберат.
 Съзнанието на човек между смъртта и новото раждане е много по - различно от това, което има между раждането и смъртта.  Преди да се роди човек има едно много по - висше съзнание. Той участва във формирането на духовният зародиш, който ще се съдини с физическият в утробата на майката. Човек сам подготвя и се стреми към различните трудности в следващият си Земен живот, за да може да узрее, да надрасне тези трудности и да им противодейства. Това е възможно само от позицията на едно по - низше съзнание, което човек има между раждането и смъртта. Днешният човек в повечето случаи още не е узрял да приеме в хода на една инкарнация висшето съзнание. Това ще стане едва в бъдеще за повечето хора.


 Ако тук на Земята имаме един вид ориентация в пространството, един вид мислене  и симпатии, и антипатии вътре в нашата кожа, в Духовният свят нещата са различни. Между смъртта и новото раждане човек не се подчинява на материалните закони. Там нивото му на вътрешно развитие го привлича или отблъсква към определени Духовни Същества. Неговите мисли не са мъртви мисли, каквито имаме тук, тук боравим с един вид мисловни трупове. В духовният свят, мировите живи мисли са нашето мислене. Ние един вид живеем и чувстваме Божественото слово. Висшето съзнание е много по - могъщо от будното ни дневно съзнание в дадената инкарнация. То често ни води към такива житейски ситуации - болести, нещастия и т.н., за да можем да получим кармично изправяне на минали грешки. След смъртта, човек изживява по коренно различен начин това, което е преживял на Земята.Той чувства непреодолим стремеж да поправи своите грешки.

  И е съвсем нормално будното ни дневно съзнание да се бунтува и да не прима тези неща. И е проява на един вид болест да тръгнем да търсим нещастията за да израстваме духовно. Просто е хубаво да осъзнаем, че всичко което ни се случва има своите дълбоки причини.

Според мен разказът на Джулияна само потвърждава това, което и аз казах, че мисля по- напред в темата.
Душата остава!
Ако се беше преродила в някой друг, нямаше да има кой да напише това писмо.

В "Пътят на душите" е обяснено много простичко, че
времето между 2 прераждания може да трае цял един живот 

Как точно с нещастия и болести изправяме минали грешки? Ако измамя някого в сегашния си живот и това му донесе страдания, как евентуално мое нещастие в следващия ми живот, ще "поправи" тази лоша постъпка?
Защо този, който ми осигурява изкупващо страдание в следващия живот, не го направи още в текущия? Защо е нужно да се пропилява цял живот, за да се поправи една грешка?

Или душата си избира в чие тяло да се всели, за да може чрез това, което ще се случи на въпросното тяло, да си изкупи грешките? В такъв случай душите знаят какво ще се случи на всяко едно тяло, следователно всички тела са лишени от свободен избор в живота си, понеже съдбите им са предопределени, също и действията им. От тук пък излиза, че грешките ги правят не хората, а този, който им е предопределил съдбите.

А какво става, ако две души си изберат едно и също тяло или пък някое тяло не го избере нито една душа?

От къде мисловните трупове, с които боравим, са стигнали до познанието, че има Висш Разум? Това, че сме се "досетили" за прераждането и неговите цели и започнем да се хипнотизираме, за да си спомняме миналите животи, не обезсмисля ли идеята му? Ако не я обезсмисля и е ок ние да знаем, че има прераждане, то тогава защо не си спомняме предишните си животи? Каква е целта на тайната? И моля, без как ще се чувства бебето да си спомня. Не е нужно бебето да си спомня, може спомените да се появят постепенно с възрастта, примерно.

Всеки има право да вярва в нещо, нали Джул?
А аз вярвам в другото.

Гласувах с "По скоро ДА".

Но четейки,мислейки и разсъждавайки,доста се обърках и стигнах до простичкия извод,че няма как да си обясним тези теории.

Както примерно "Теорията за големия взрив " и първата секунда.А какво е имало преди това?КАкво е предизвикало точно тази първа секунда?
НЯкой каза,че Вселената има край.А след този край ,какво следва?

Има някаква висша сила,от която зависи всичко.И смятам,че няма как да  се даде обяснение на нещо толкова върховно.

П.П. РАзказът на Джулиана  е много интересен.

Гласувах с "Да",вярвам в прераждането.

И относно въпросът за безпокоенето на мъртвите-
счита се,че 1 година земно време  душата витае и осмисля и съпреживява всеки миг от последния си живот.Събира така да се каже частица по частица душата си от различни събития,хора,места и  по този начин  осъществява връзка с роднини и близки,които те възприемат под формата на сънища най-често,а също необикновени  събития/почуквания,потропвания и т.н.Година след смъртта,душата се е "събрала",направила е разчет на наученото от последния живот,отбелязала си е "грешките" и си начертава нов план,следва ново прераждане.Хората следва да знаят,че след 1 година гробът на починалия е празен,физическата обвивка е заровена,но духът вече не е там и те отиват напразно там.Само по себе си ходенето на гробища ,правенето на панахиди и прочее църковни обряди свързани с почитане паметта на мъртвите носят само отрицателна енергия на живите,а за мъртвите няма никакво значение.Ако не се преустанови тази връзка ,духът на покойника не може да се откъсне от последния си живот и остава на Земята под формата на призрак.Особено при загуба на много скъп човек,плачейки и тъжейки за него му пречим да продължи пътя си.И дори е възможно да му попречим не просто да се прероди ,а да продължи развитието си и да стане част от нисшите духове.Трябва с радост да изпращаме починалите,понеже те са извървяли своя земен път с нас,ние сме  се учили от тях и те от нас и са ни дали любовта си.Давайки свобода на духът,той намира ново тяло ,в което да се прероди.Обикновено свързано със семейството,тъй като съществуват кармични фамилни семейства , родови,национални и географски,определящи и част от съответния егрегор.
Гробищата са колектор на отрицателна енергия,която носи болести.Ето защо деца и бременни  е забранено да ходят на гробища,погребения и изобщо да имат досег до хора преживяли скорошна загуба на близък.

Ескарина, особено последния ти пост много ме впечатли!
Аз съм чела доста литература за прераждането, различните "бардо", и още куп, куп неща. Но също като теб винаги в себе си съм протестирала срещу прочетеното.

Наистина не намирам логика в изкупването на греховете!!! Освен това често попадах на противоречащи се твърдения в книгите, които претендират, че отговарят на истинност. Едно от тях е точно това - във връзка с прераждането и "мисията му" да изкупим греховете си.

От една страна в книгите пише, че Бог/Вселената или както искате го наречете - ни обича такива, каквито сме и ни прощава всичко. Пише също, че няма правилно и грешно.
Откъде в такъв случай битува теорията, че се прераждаме, за да изкупим грешки от минал живот? И щом не си спомняме нищо от миналия живот - как да ги изкупим? Да, отговорът в книгите е "чрез страдание". Егати логиката и чудесната перспектива всеки да живее в страдание при всеки живот. Защото на сто години има една майка Тереза 

Вярвам в прераждането, ако ме питате защо и аз не знам, просто винаги съм вярвала по неизвестна за мен причина!
Тук беше повдигнат и въпроса за изкупването на грехове и свързването на прераждането с това, то хубаво, ама....уж се прераждаме за да изкупим стари грехове, а започваме да трупаме нови....и няма край........Ами ето....Принципа на Вселената и нейната безкрайност....Човека си е поставил за цел всичко да има ред, обяснение, начало и край....така му е по лесно да се справи с необяснимото и с хаоса....Вярвам в прераждането и понякога тази мисъл ме успокоява, ноооо и ме плаши ужасно, че това цялото чудо няма да има край...ииии.........кога ще си почиваме в крайна сметка, а.....там някъде в безкрая дали има отпуски или все ще сме на позиция.....Божке звучи направо страшно....Ако се прераждаме за да изкупим греховете си, за къв чеп тогава е Ада...той каква роля играе....нали той е този с който плашат неверниците и отстъпниците от Доброто, а вярващите ги възнаграждават с изкупване на грехове, така ли, чрез прераждане и нов живот в който да изстрадат стари грешки....ми тогава Рая къде остава....Обърках се...Тази тема е ужасно обширна....влече много размисли.....и все пак вярвам, че настоящия Живот е Преход към Нещо друго и че с края на тоя живот не идва края на всичко....енергията не умира, тя просто се трансформира....Да, вярвам в прераждането, нямам научни факти, но те не са ми и необходими...защото някой беше изгорен на клада заради твърдението, че "Все пак тя се върти", нали.... .... А сега всички знаем, че Тя се върти.... , както и, че е кръгла, а не плоска и няма да изпаднем от края и....

Много странно. Невярващите се опират на логиката,а вярващите на паранормалното. Някак ми се струва, че се борави с твърде различни и несъпоставими доказателства. Нещо като да се борят книга и нож...

Не, не вярвам! Душата викате била оставала..е кое е то, дето остава, като мисловни процеси, памет , емоции, всичко това са мозъчни процеси,които се сещате, че няма как да продължават, след като мозък вече няма.  Ей това  искам да ми обясни някой, моля. 
Джулиана...ами или приятелят ти се е избъзикал с теб, или майка пък на майка му примерно, толкова и е било мъчно и толкова и се е искало да говори със съпруга си, че сама е написала писмата и е започнала да си вярва, че наистина са от него..или, или, или 

Единият от двата подхода е всепризнат, а другият се намира само в нечие въображение, често в комерсиални книги, но не признат и не официален подход.
Всеки да си избере кому да вярва и с какви доказателства ще си служи.

Аз го казах. Какво може да следва- същото, което е било преди началото. Вероятно липса на пространство, време, материя, енергия- нищо!
За това и не ме плаши смъртта като състояние- предполагам, че ще се върна там, където съм била преди да се родя. Плаши ме само физическия акт на умирането.

Когато четох литература за реинкарнацията си задавах същите въпроси като Ескарина. Списъкът с въпроси може да бъде още много продължен.

Вариантите са много. Каквото и да е, смятам, че има логично обяснение, което във форума няма как да открием. Ако писмото съдържаше конкретна информация щеше да е по-интересно.
За мен случката не е нищо интригуващо. Предполагам, че много от нас са имали и по-близки "срещи" с отвъдното и далеч по-лични преживявания. Но съм убедена, че ако тези изживявания бяха реални, науката щеше да намери начин да го докаже.

Изумена съм, че би могла да си го помислиш, още повече да го напишеш.
Няма да коментирам