Вярвате ли в теорията за прераждането?
- Публикувана: 10 септ. 2010, 03:24 ч.
- Последно мнение: 17 септ. 2010, 21:06 ч.
# 375
14 септ. 2010, 15:59 ч.
За мен не е губене на време. В този живот разполагаме с тези възприятия. Как да го изкажа иначе - на някакъв "душевен" език? Едва ли ще се разберем. А и за мен нещото, което е най-близо до душата, са чувствата.
Виж целия пост
Боравиш със субективни понятия... Чувство, облекчение... От гледна точка на физическото съществуване и мисловния капацитет... И аз не бих си губила времето да си представям нещо, което съвсем надали ще е такова. 
За мен не е губене на време. В този живот разполагаме с тези възприятия. Как да го изкажа иначе - на някакъв "душевен" език? Едва ли ще се разберем. А и за мен нещото, което е най-близо до душата, са чувствата.
# 376
14 септ. 2010, 16:00 ч.
Септембер, мен ме отблъсква идеята за вечност. Например розовата идея, как като умреш и ще те посрещнат любимите ти хора и ще сте заедно завинаги ме влудява. Това е някакъв кошмар. С малките си дребни мозъчета не можем да обхванем идеи като вечност и безкрай. Представата, че един милиард на милиардна степен години е само един кратък ден във вечността - па макар и с любимите хора, и все да съм си аз - ми че аз ще се самоубия. 
Ами че то цялата красота на живота е в неговата крайност. С всичките му сезони, ако имаш късмета да ги изживееш, с детството, със създаването на поколение, с бръчките и с бялата коса, в края - как ще го оцениш, ако е завинаги. Аз не съм същата, каквато бях преди 5 години, след още 5 може да ме няма или ще съм различна - коя вечност, какви близки могат да ми предложат това.
Какво ще почувствам, ако се окаже, че има нещо и съм способна да го възприема? Изненада, а дали ще е приятна или не зависи от ол инклузива. Приемам, че е възможно да има "нещо" отвъд, но за момента няма доказателства, които да ме убедят в това. А вашият случай какъв е, ако се окаже НИЩО - дори и изненада няма да си имате, което е малко тъжно.
Виж целия пост
Ами че то цялата красота на живота е в неговата крайност. С всичките му сезони, ако имаш късмета да ги изживееш, с детството, със създаването на поколение, с бръчките и с бялата коса, в края - как ще го оцениш, ако е завинаги. Аз не съм същата, каквато бях преди 5 години, след още 5 може да ме няма или ще съм различна - коя вечност, какви близки могат да ми предложат това.
Какво ще почувствам, ако се окаже, че има нещо и съм способна да го възприема? Изненада, а дали ще е приятна или не зависи от ол инклузива. Приемам, че е възможно да има "нещо" отвъд, но за момента няма доказателства, които да ме убедят в това. А вашият случай какъв е, ако се окаже НИЩО - дори и изненада няма да си имате, което е малко тъжно.
# 377
14 септ. 2010, 16:02 ч.
За мен не е губене на време. В този живот разполагаме с тези възприятия. Как да го изкажа иначе - на някакъв "душевен" език? Едва ли ще се разберем. А и за мен нещото, което е най-близо до душата, са чувствата.
Искам да кажа, че е твърде амбициозно да си представяш прехода и "усещането" на душата, когато напусне тялото. Важното за това физическо проявление е да се постигне максимално възможното - баланс, хармония, добронамереност и приемане. Малко като при християните.
Виж целия пост
Боравиш със субективни понятия... Чувство, облекчение... От гледна точка на физическото съществуване и мисловния капацитет... И аз не бих си губила времето да си представям нещо, което съвсем надали ще е такова.
За мен не е губене на време. В този живот разполагаме с тези възприятия. Как да го изкажа иначе - на някакъв "душевен" език? Едва ли ще се разберем. А и за мен нещото, което е най-близо до душата, са чувствата.
Искам да кажа, че е твърде амбициозно да си представяш прехода и "усещането" на душата, когато напусне тялото. Важното за това физическо проявление е да се постигне максимално възможното - баланс, хармония, добронамереност и приемане. Малко като при християните.
# 378
14 септ. 2010, 16:02 ч.
По думите ти съдя, че просто нямаш нуждата да вярваш. Както казва Тони.
Добре тогава
Ще поживеем, ще видим, нали 
Това - до Лизбет
Виж целия пост
Добре тогава
Ще поживеем, ще видим, нали Това - до Лизбет
# 379
14 септ. 2010, 16:09 ч.
Разбира се, че е амбициозно. Не карам никого да изпада в транс Всъщност и аз трудно си представям повечето неща, поради което изказът ми е толкова лош понякога. Та.. питах Лизбет, но тя не отговори, както очаквах. Следователно нямаше как да продължа тезата си. А тя беше, че ако си "представиш" всички тези неща, ако ти се вдъхне надежда, че това, което градиш тук примерно, няма да потъне в небитието след теб - тогава защо да е нужно да го оспорваме и подлагаме на съмнение? Ако се чувстваме по-добре вярвайки, защо да си причиняваме несигурността сами? А пък ако сме грешали - няма и как да разберем. Щото ако просто затворим очи и всичко изчезне, к'во ни пука
Виж целия пост
Искам да кажа, че е твърде амбициозно да си представяш прехода и "усещането" на душата, когато напусне тялото. Важното за това физическо проявление е да се постигне максимално възможното - баланс, хармония, добронамереност и приемане. Малко като при християните.
Разбира се, че е амбициозно. Не карам никого да изпада в транс
Всъщност и аз трудно си представям повечето неща, поради което изказът ми е толкова лош понякога. Та.. питах Лизбет, но тя не отговори, както очаквах. Следователно нямаше как да продължа тезата си. А тя беше, че ако си "представиш" всички тези неща, ако ти се вдъхне надежда, че това, което градиш тук примерно, няма да потъне в небитието след теб - тогава защо да е нужно да го оспорваме и подлагаме на съмнение? Ако се чувстваме по-добре вярвайки, защо да си причиняваме несигурността сами? А пък ако сме грешали - няма и как да разберем. Щото ако просто затворим очи и всичко изчезне, к'во ни пука
# 380
14 септ. 2010, 16:11 ч.
Ама, това не баш така - като умреш и ще те посрещнат любимите ти хора. ТОВА може би е доразгърнато за утеха, но нито ние бихме могли да сме "същите" (все пак, от кое прераждане ще сме същите?!), нито духовната ни група е от "роднините" от последния живот... А и дали самата духовна група не е променлива, пак няма как да знаем (ако има такава, де).
Аз лично смятам, че душата може би получава "помощ от публиката" докато се сеферяса.
Дано не ви е грубо, но пък става ясно, мисля.
Виж целия пост
Септембер, мен ме отблъсква идеята за вечност. Например розовата идея, как като умреш и ще те посрещнат любимите ти хора и ще сте заедно завинаги ме влудява. Това е някакъв кошмар. С малките си дребни мозъчета не можем да обхванем идеи като вечност и безкрай. Представата, че един милиард на милиардна степен години е само един кратък ден във вечността - па макар и с любимите хора, и все да съм си аз - ми че аз ще се самоубия.
...
...
Ама, това не баш така - като умреш и ще те посрещнат любимите ти хора. ТОВА може би е доразгърнато за утеха, но нито ние бихме могли да сме "същите" (все пак, от кое прераждане ще сме същите?!), нито духовната ни група е от "роднините" от последния живот... А и дали самата духовна група не е променлива, пак няма как да знаем (ако има такава, де).
Аз лично смятам, че душата може би получава "помощ от публиката" докато се сеферяса.
Дано не ви е грубо, но пък става ясно, мисля.
# 381
14 септ. 2010, 16:15 ч.
Ами, навлиза се в много подробности, които мразя да коментирам (това все едно да се изказвам в сферата на китайската филология), но до колкото съм челаааа ( 
да, знам!), хората, с които си сега, тоест тези, които наистина обичаш и те обичат - са с теб и сте заедно по ... пътя... Тоест - аз виждам смисъл. И ще се доизкажа с клишето: не ти ли се е случвало никога да видиш някого, непознат, и да имаш чувството, че го познаваш?
Виж целия пост
да, знам!), хората, с които си сега, тоест тези, които наистина обичаш и те обичат - са с теб и сте заедно по ... пътя... Тоест - аз виждам смисъл. И ще се доизкажа с клишето: не ти ли се е случвало никога да видиш някого, непознат, и да имаш чувството, че го познаваш?
# 382
14 септ. 2010, 16:18 ч.
Да, но често не мога да съм сигурна дали не е било всъщност при среща в нетрезво състояние или в предишно прераждане...
Виж целия пост
...И ще се доизкажа с клишето: не ти ли се е случвало никога да видиш някого, непознат, и да имаш чувството, че го познаваш?
Да, но често не мога да съм сигурна дали не е било всъщност при среща в нетрезво състояние или в предишно прераждане...
# 383
14 септ. 2010, 16:18 ч.
Ивонска, не е грубо. Дискутираме си културно.
Надявам се, че след смъртта няма да ми се налага да се запознавам с нови духове, много съм срамежлива и само ще си стоя в ъгъла и ще подсмърчам пренебрегната.
Виж целия пост
Надявам се, че след смъртта няма да ми се налага да се запознавам с нови духове, много съм срамежлива и само ще си стоя в ъгъла и ще подсмърчам пренебрегната.
# 384
14 септ. 2010, 16:20 ч.
Няяяма, няяма!
То там и ъгли няма!
Виж целия пост
Ивонска, не е грубо. Дискутираме си културно.
Надявам се, че след смъртта няма да ми се налага да се запознавам с нови духове, много съм срамежлива и само ще си стоя в ъгъла и ще подсмърчам пренебрегната.
Надявам се, че след смъртта няма да ми се налага да се запознавам с нови духове, много съм срамежлива и само ще си стоя в ъгъла и ще подсмърчам пренебрегната.
Няяяма, няяма!
То там и ъгли няма!
# 385
14 септ. 2010, 16:24 ч.
Ивонска, що пък баща насилник баш, не може ли да ме шляпаш и в друго качество? 
Септември - да не вярваш в нещо, не значи категорично да отричаш неговата възможност.
Нямам нужда от лични доказателства за Възкресението. Приела съм го по силата на една традиция, идентифицирала съм себе си към определена общност. Така ми е добре.
Това не значи, че като съм приела едно нещо на доверие, с всичко е така.
Нямам нужда от безпрекословна вярва в прераждането. Тази вяра не ми носи нищо.
Виж целия пост
Септември - да не вярваш в нещо, не значи категорично да отричаш неговата възможност.
Нямам нужда от лични доказателства за Възкресението. Приела съм го по силата на една традиция, идентифицирала съм себе си към определена общност. Така ми е добре.
Това не значи, че като съм приела едно нещо на доверие, с всичко е така.
Нямам нужда от безпрекословна вярва в прераждането. Тази вяра не ми носи нищо.
# 386
14 септ. 2010, 16:26 ч.
Все за най-хубавото си мислите - тоя живот ви е даден да учите уроци, ей, не само предоргазмени съзвездия да имате пред очите!
Виж целия пост
Ивонска, що пък баща насилник баш, не може ли да ме шляпаш и в друго качество?
....
....
Все за най-хубавото си мислите - тоя живот ви е даден да учите уроци, ей, не само предоргазмени съзвездия да имате пред очите!
# 387
14 септ. 2010, 16:28 ч.
Ама, това не баш така - като умреш и ще те посрещнат любимите ти хора. ТОВА може би е доразгърнато за утеха, но нито ние бихме могли да сме "същите" (все пак, от кое прераждане ще сме същите?!), нито духовната ни група е от "роднините" от последния живот... А и дали самата духовна група не е променлива, пак няма как да знаем (ако има такава, де).
Духовната група /т.е. основните души, с които ще се сблъскаш/ ще е непроменлива, докато не си научиш съответния урок с всяка една от тях. И това няма да са само хората от семейството ти, но и враговете ти. Да кажем, че в предишен живот си убил човек. В настоящия ти живот обаче, убитият се превъплащава като твое дете, примерно с някакъв недъг или болест, за което ще трябва да се грижиш. Може да се откажеш от детето като го изоставиш в дом /отново му причиняваш болка и някаква морална смърт, която ще трябва в следващия си живот пак да изкупуваш по още по-тежък начин/ или да се грижиш до сетния си час за него и така чрез любов, милосърдие и състрадание да усъвършенстваш духовната си същност.
Виж целия пост
Ама, това не баш така - като умреш и ще те посрещнат любимите ти хора. ТОВА може би е доразгърнато за утеха, но нито ние бихме могли да сме "същите" (все пак, от кое прераждане ще сме същите?!), нито духовната ни група е от "роднините" от последния живот... А и дали самата духовна група не е променлива, пак няма как да знаем (ако има такава, де).
Духовната група /т.е. основните души, с които ще се сблъскаш/ ще е непроменлива, докато не си научиш съответния урок с всяка една от тях. И това няма да са само хората от семейството ти, но и враговете ти. Да кажем, че в предишен живот си убил човек. В настоящия ти живот обаче, убитият се превъплащава като твое дете, примерно с някакъв недъг или болест, за което ще трябва да се грижиш. Може да се откажеш от детето като го изоставиш в дом /отново му причиняваш болка и някаква морална смърт, която ще трябва в следващия си живот пак да изкупуваш по още по-тежък начин/ или да се грижиш до сетния си час за него и така чрез любов, милосърдие и състрадание да усъвършенстваш духовната си същност.
# 388
14 септ. 2010, 16:30 ч.
Греене, много онеправдан този човек... Първо го убиват, после за награда го връщат със заболяване, че и в дом... Той кога ще живее своето, като е само функция за изкупване на чужди грехове. Карма-тамагочи.
Виж целия пост
# 389
14 септ. 2010, 16:31 ч.
Ама, това не баш така - като умреш и ще те посрещнат любимите ти хора. ТОВА може би е доразгърнато за утеха, но нито ние бихме могли да сме "същите" (все пак, от кое прераждане ще сме същите?!), нито духовната ни група е от "роднините" от последния живот... А и дали самата духовна група не е променлива, пак няма как да знаем (ако има такава, де).
Духовната група /т.е. основните души, с които ще се сблъскаш/ ще е непроменлива, докато не си научиш съответния урок с всяка една от тях. И това няма да са само хората от семейството ти, но и враговете ти. Да кажем, че в предишен живот си убил човек. В настоящия ти живот обаче, убитият се превъплащава като твое дете, примерно с някакъв недъг или болест, за което ще трябва да се грижиш. Може да се откажеш от детето като го изоставиш в дом /отново му причиняваш болка и някаква морална смърт, която ще трябва в следващия си живот пак да изкупуваш по още по-тежък начин/ или да се грижиш до сетния си час за него и така чрез любов, милосърдие и състрадание да усъвършенстваш духовната си същност.
Да, ама това не изглежда като Великденската фамилна вечеря.
Условно е "любимите ти хора". Кои точно? От кой живот? И има ли някакво значение? (примерно)
Виж целия пост
Ама, това не баш така - като умреш и ще те посрещнат любимите ти хора. ТОВА може би е доразгърнато за утеха, но нито ние бихме могли да сме "същите" (все пак, от кое прераждане ще сме същите?!), нито духовната ни група е от "роднините" от последния живот... А и дали самата духовна група не е променлива, пак няма как да знаем (ако има такава, де).
Духовната група /т.е. основните души, с които ще се сблъскаш/ ще е непроменлива, докато не си научиш съответния урок с всяка една от тях. И това няма да са само хората от семейството ти, но и враговете ти. Да кажем, че в предишен живот си убил човек. В настоящия ти живот обаче, убитият се превъплащава като твое дете, примерно с някакъв недъг или болест, за което ще трябва да се грижиш. Може да се откажеш от детето като го изоставиш в дом /отново му причиняваш болка и някаква морална смърт, която ще трябва в следващия си живот пак да изкупуваш по още по-тежък начин/ или да се грижиш до сетния си час за него и така чрез любов, милосърдие и състрадание да усъвършенстваш духовната си същност.
Да, ама това не изглежда като Великденската фамилна вечеря.
Условно е "любимите ти хора". Кои точно? От кой живот? И има ли някакво значение? (примерно) Препоръчани теми