Вярвате ли в теорията за прераждането?
- Публикувана: 10 септ. 2010, 03:24 ч.
- Последно мнение: 17 септ. 2010, 21:06 ч.
# 390
14 септ. 2010, 16:35 ч.
Ааа, не така! Самият Едмонд Халей /астрономът открил Халеевата комета, който е живял през 17 век/ описва две свои наблюдения на неидентифицирани обекти.
Аха, може ... Ама едва ли, събирайки се за неделна служба, честичко са обсъждали зелените човечета. Става дума
за честотата на тези "срещи".
Аналогично и за прераждането - колкото по-популярна е идеята, толкова по-често ще се появяват всякакви форми
на срещи с предишни животи ...
Виж целия пост
Разни истории и сведения за срещи с извънземни започват да се появяват след приемането, че
космосът е достижим.
космосът е достижим.
Ааа, не така! Самият Едмонд Халей /астрономът открил Халеевата комета, който е живял през 17 век/ описва две свои наблюдения на неидентифицирани обекти.
Аха, може ... Ама едва ли, събирайки се за неделна служба, честичко са обсъждали зелените човечета. Става дума
за честотата на тези "срещи".
Аналогично и за прераждането - колкото по-популярна е идеята, толкова по-често ще се появяват всякакви форми
на срещи с предишни животи ...
# 391
14 септ. 2010, 16:36 ч.
Може и страшничко даже да звучи, но е така - каквото, посееш това ще пожънеш. И няма току-така да ти се опростят грешките с едното изповядване или разкайване.
Виж целия пост
# 392
14 септ. 2010, 16:39 ч.
Карма- тамагочи звучи много готино. 
Голям цербер е вашият бог. Предпочитам нещо мило, което да ме обича безусловно и да не ми се сърди за толкова дълго.
Виж целия пост
Греене, много онеправдан този човек... Първо го убиват, после за награда го връщат със заболяване, че и в дом... Той кога ще живее своето, като е само функция за изкупване на чужди грехове. Карма-тамагочи.
Карма- тамагочи звучи много готино. Може и страшничко даже да звучи, но е така - каквото, посееш това ще пожънеш. И няма току-така да ти се опростят грешките с едното изповядване или разкайване.
# 393
14 септ. 2010, 16:40 ч.
Въпрос на избор. Но не се сърди, ако и в другия живот не се преродиш като Ралица Василева!
Виж целия пост
...
Голям цербер е вашият бог. Предпочитам нещо мило, което да ме обича безусловно и да не ми се сърди за толкова дълго.
Голям цербер е вашият бог. Предпочитам нещо мило, което да ме обича безусловно и да не ми се сърди за толкова дълго.
Въпрос на избор. Но не се сърди, ако и в другия живот не се преродиш като Ралица Василева!
# 394
14 септ. 2010, 16:42 ч.
Асса, ами пак не е така. Просто светът се превръща в едно голямо село, глобализация демек. И източните концепции, или пък просто тези различни от официалното християнство, стават достъпни и разбираеми за много повече хора. Примерно Будизмът като религиозно учение се появява векове преди християнството и никога не поставя под съмнение прераждането. Първите християни също, както вече споменах по-горе.
Виж целия пост
# 395
14 септ. 2010, 16:43 ч.
Добре казано! Живота след смъртта е състояние, не пространствено- времеви процес. След смъртта човек усеща космоса включен в самия него.
Ако тук на земята поглеждаме към звездите и казваме, че ние сме тук долу, а звездите там горе, то след смъртта гледаме звездите от към обратната им страна. В живота между смъртта и новото раждане ние се чувстваме привлечени към определени Духовни Същества, не по законите на пространството, а по законите на симпатиите и антипатиите. Както ние, така и Духовните Същества са разположени буквално навсякъде. Само че, след смъртта не наблюдаваме планетите и подвижните звезди, както тук долу на земята, а влизаме във връзка с Духовните Същества, които са свързани с тях. След смъртта, вътрешният свят на човека се превръща във външен, а външният свят се превръща във вътрешен.
В определен момент между смъртта и новото раждане, човек работи върху своя духовен зародиш, който ще се съедини заедно със физическият зародиш на майката в поредното въплъщение.
И както ние тук на земята наблюдаваме звездите, като една външна вселена, така и след смъртта наблюдаваме нашия духовен зародиш, като една не по - малко сложно устроена вселена.
Виж целия пост
Няяяма, няяма! 
То там и ъгли няма!
То там и ъгли няма! Добре казано! Живота след смъртта е състояние, не пространствено- времеви процес. След смъртта човек усеща космоса включен в самия него.
Ако тук на земята поглеждаме към звездите и казваме, че ние сме тук долу, а звездите там горе, то след смъртта гледаме звездите от към обратната им страна. В живота между смъртта и новото раждане ние се чувстваме привлечени към определени Духовни Същества, не по законите на пространството, а по законите на симпатиите и антипатиите. Както ние, така и Духовните Същества са разположени буквално навсякъде. Само че, след смъртта не наблюдаваме планетите и подвижните звезди, както тук долу на земята, а влизаме във връзка с Духовните Същества, които са свързани с тях. След смъртта, вътрешният свят на човека се превръща във външен, а външният свят се превръща във вътрешен.
В определен момент между смъртта и новото раждане, човек работи върху своя духовен зародиш, който ще се съедини заедно със физическият зародиш на майката в поредното въплъщение.
И както ние тук на земята наблюдаваме звездите, като една външна вселена, така и след смъртта наблюдаваме нашия духовен зародиш, като една не по - малко сложно устроена вселена.
# 396
14 септ. 2010, 16:45 ч.
Въпрос на избор. Но не се сърди, ако и в другия живот не се преродиш като Ралица Василева!
Нима някой ти е казал, че и в този живот мечтая за такова нещо?
ПП И ако желаеш да си комуникираме, нали знаеш, давай го по- кротко, че мотивацията ми за скандали липсва в този живот.
Виж целия пост
...
Голям цербер е вашият бог. Предпочитам нещо мило, което да ме обича безусловно и да не ми се сърди за толкова дълго.
Голям цербер е вашият бог. Предпочитам нещо мило, което да ме обича безусловно и да не ми се сърди за толкова дълго.
Въпрос на избор. Но не се сърди, ако и в другия живот не се преродиш като Ралица Василева!
ПП И ако желаеш да си комуникираме, нали знаеш, давай го по- кротко, че мотивацията ми за скандали липсва в този живот.
# 397
14 септ. 2010, 16:46 ч.
Все за най-хубавото си мислите - тоя живот ви е даден да учите уроци, ей, не само предоргазмени съзвездия да имате пред очите!
Е, нали за другия говорехме
В тоя само мъки, барем следващия нещо по-така да дойде
Виж целия пост
Ивонска, що пък баща насилник баш, не може ли да ме шляпаш и в друго качество?
....
....
Все за най-хубавото си мислите - тоя живот ви е даден да учите уроци, ей, не само предоргазмени съзвездия да имате пред очите!
В тоя само мъки, барем следващия нещо по-така да дойде
# 398
14 септ. 2010, 16:48 ч.
Кой тоз, бе? Церберът, де.
Виж целия пост
Голям цербер е вашият бог. Предпочитам нещо мило, което да ме обича безусловно и да не ми се сърди за толкова дълго.
# 399
14 септ. 2010, 16:53 ч.
Кой тоз, бе? Церберът, де.
Де да го знам кой е, но по описанието на предвиденото бъдеще за вярващите не ми изглежда да е много мил.
Виж целия пост
Голям цербер е вашият бог. Предпочитам нещо мило, което да ме обича безусловно и да не ми се сърди за толкова дълго.
Може и страшничко даже да звучи, но е така - каквото, посееш това ще пожънеш. И няма току-така да ти се опростят грешките с едното изповядване или разкайване.
# 400
14 септ. 2010, 16:53 ч.
Странното при мен е, че до преди година имах нужда и съответно вярвах в прераждането. Сега съм на другата везна - нямам нужда и вече само допускам, че е възможно. Но сякаш предпочитам да не е възможно.
Като си представя, че аз умирам, но нямам никаква възможност да говоря с живите си близки или да ги докосна (спомнете си филма "Дух"
), а ги виждам - и чувам, и съм до тях... много ми е мазохистично! Или пък, аз виждам опасност за свой близък, но няма как да го предупредя, да му помогна...
Дори да се съберем там някъде - то е за определен период; после всеки от нас пак се преражда, дори отново да е с близките си - той нищо не помни, та се случва и да нашамари близък, и да му забие нож в гърба.... Това са само някои от фантазиите ми, които ме накараха да предпочета да няма прераждане.
Чела съм и че според традицията се оставя на гроба храна и се раздава, защото духът в началото бил гладен - продължавал да изпитва човешките си необходимости, но вече не е в състояние да ги набави. И какво - ще гледам храната на гроба ми и ще се облизвам? (извинете за грубостта, но точно това съм си представяла, докато четях такава литература).
Или ще гледам как плаче някой над гроба ми (искам кремация!) и няма да мога да го утеша?
Това са част от нещата, поради които предпочитам да вярвам само в този си живот. И тия неща са определени от моя характер разбира се.
Виж целия пост
Добре. Но представи си, Лизбет, че един ден като умреш, "срещнеш" всички тези, които си загубила, условно казано. А не си и предполагала за това. "Умираш", но всъщност усещаш, че не изчезваш, а продължаваш да съществуваш, може и по-леко да ти е, както го описват, да не чувстваш болка и границите на тялото. Например. Знаеш коя си, знаеш къде си. Осъзнаваш, че тялото ти е умряло. Обаче в същия момент осъзнаваш, че ти пък реално не си умряла. Говоря хипотетично - точно, както го описват в книгите, всъщност (щото друга информация нямам). Как си мислиш, че ще се почувстваш? Според теб ще почувстваш ли облекчение?
Странното при мен е, че до преди година имах нужда и съответно вярвах в прераждането. Сега съм на другата везна - нямам нужда и вече само допускам, че е възможно. Но сякаш предпочитам да не е възможно.
Като си представя, че аз умирам, но нямам никаква възможност да говоря с живите си близки или да ги докосна (спомнете си филма "Дух"
), а ги виждам - и чувам, и съм до тях... много ми е мазохистично! Или пък, аз виждам опасност за свой близък, но няма как да го предупредя, да му помогна... Дори да се съберем там някъде - то е за определен период; после всеки от нас пак се преражда, дори отново да е с близките си - той нищо не помни, та се случва и да нашамари близък, и да му забие нож в гърба.... Това са само някои от фантазиите ми, които ме накараха да предпочета да няма прераждане.
Чела съм и че според традицията се оставя на гроба храна и се раздава, защото духът в началото бил гладен - продължавал да изпитва човешките си необходимости, но вече не е в състояние да ги набави. И какво - ще гледам храната на гроба ми и ще се облизвам? (извинете за грубостта, но точно това съм си представяла, докато четях такава литература).
Или ще гледам как плаче някой над гроба ми (искам кремация!
) и няма да мога да го утеша?Това са част от нещата, поради които предпочитам да вярвам само в този си живот. И тия неща са определени от моя характер разбира се.
# 401
14 септ. 2010, 16:54 ч.
Бог е твърде ограничено казано. По-скоро Висш разум, Абсолют. Ти може да си предпочиташ, ама никой няма да те пита!
Виж целия пост
Голям цербер е вашият бог. Предпочитам нещо мило, което да ме обича безусловно и да не ми се сърди за толкова дълго.
Бог е твърде ограничено казано. По-скоро Висш разум, Абсолют. Ти може да си предпочиташ, ама никой няма да те пита!
# 402
14 септ. 2010, 16:57 ч.
Бог е твърде ограничено казано. По-скоро Висш разум, Абсолют. Ти може да си предпочиташ, ама никой няма да те пита!
Докато мога да избирам в какво да вярвам няма как да питат друг освен мен. Е, ако накрая се окаже, че историята е церберска ще го приема засрамена и с подвита опашка.
Виж целия пост
Голям цербер е вашият бог. Предпочитам нещо мило, което да ме обича безусловно и да не ми се сърди за толкова дълго.
Бог е твърде ограничено казано. По-скоро Висш разум, Абсолют. Ти може да си предпочиташ, ама никой няма да те пита!
Е, ако накрая се окаже, че историята е церберска ще го приема засрамена и с подвита опашка.
# 403
14 септ. 2010, 17:03 ч.
Нещо взех да не я разбирам темата.
Едно е да обсъжда или вярва, че душата живее и след смъртта, друго е прераждането.
Ама и в двата случая е вяра. Не ѝ трябват доказателства. Но ѝ трябват аргументи. Оба-
че гледам, че консуматорът в нас е яко лакомо същество. Туриха му на тезгяха идеи вся-
какви, та взе да предявява претенции, да избира според както му е по-угодно, че и це-
ната претегля (защото част от идеите искат и да си платиш за удоволствието да вяр-
ваш в тях - я с пост, я с молитва, я с разходки по изгрев слънце). М-да ... Прощавайте,
нищо лично, но се включих в приповдигнатия тон на темата.
Виж целия пост
Едно е да обсъжда или вярва, че душата живее и след смъртта, друго е прераждането.
Ама и в двата случая е вяра. Не ѝ трябват доказателства. Но ѝ трябват аргументи. Оба-
че гледам, че консуматорът в нас е яко лакомо същество. Туриха му на тезгяха идеи вся-
какви, та взе да предявява претенции, да избира според както му е по-угодно, че и це-
ната претегля (защото част от идеите искат и да си платиш за удоволствието да вяр-
ваш в тях - я с пост, я с молитва, я с разходки по изгрев слънце). М-да ... Прощавайте,
нищо лично, но се включих в приповдигнатия тон на темата.
# 404
14 септ. 2010, 17:07 ч.
Найс, а? Извън шегата, наистина, излиза, че вярващия гледа да е на далавера от цялата работа- я втори шанс, я прошка, я нещо друго... Ама така е като се избира вяра на късна възраст, може да настъпи и объркване като в хипермаркет.
Виж целия пост
Нещо взех да не я разбирам темата.
Обаче гледам, че консуматорът в нас е яко лакомо същество. Туриха му на тезгяха идеи вся-
какви, та взе да предявява претенции, да избира според както му е по-угодно, че и це-
ната претегля (защото част от идеите искат и да си платиш за удоволствието да вяр-
ваш в тях - я с пост, я с молитва, я с разходки по изгрев слънце).
Обаче гледам, че консуматорът в нас е яко лакомо същество. Туриха му на тезгяха идеи вся-
какви, та взе да предявява претенции, да избира според както му е по-угодно, че и це-
ната претегля (защото част от идеите искат и да си платиш за удоволствието да вяр-
ваш в тях - я с пост, я с молитва, я с разходки по изгрев слънце).
Извън шегата, наистина, излиза, че вярващия гледа да е на далавера от цялата работа- я втори шанс, я прошка, я нещо друго... Ама така е като се избира вяра на късна възраст, може да настъпи и объркване като в хипермаркет. Препоръчани теми