Вярвате ли в теорията за прераждането?

Всеки има свой правилен път, но не всеки тръгва да го проповядва като единствено правилен и не всеки воюва с останалите, за да го докаже.

А сектантството се различава от умерената религиозност, по това че ритуализира ежедневието в прекалено голяма степен. Накрая всяка дейност от живота на човека се подчинява на някакви норми, всяка мисъл на идеите, а и всяка казана дума е в тази посока. От социологическа гледна точка вярата дава свобода на хората, а идолопоклонничеството, сектантството и др. го пращат в затвор. Самата идея, например, да се кланяш на жив бог, пророк, учител, противоречи с идеята на вярата, която не търси основания и като връзка с нещо абстрактно и далечно дава свобода. И наистина, начина, по който се отразяват в ежедневието на някои хора религиите може да се измерва по отношение на щетите с тези нанасяни от сектите. Инак, е хубаво да се говори за волята на индивида, но индивида най- често започва да задълбава в религиозна и свръхестествена тематика, когато е слаб и отчаян. и тогава е най- податлив на сектантски манипулации и капани. Изглежда несериозно, но и с други зависимости е същото- изглежда нелепо да станеш алкохолик или наркоман, но надали някой от станалите такива е искал съзнателно да се превърне в зависим.

Откъде тръгна тази тема и къде пристигна, неизбежно.

По-назад питах Винце за примери за нещо, което тя в свое мнение твърди, че съществува,  но тя ми предложи сама да стигна до търсената информация т.е. отговор по същество не получих.

Ще продължавам да следя темата, надявайки се да се върне към първоначално зададения въпрос, а междувременно оставам с усещането, че атмосферата е малко като в онзи скеч на НЛО с тримата пияници около масата...

the Дорис  

Беше обявена май публична обща медитация и тъй като съм човек любознателен (да се разбира сеирджия ), се набутах сред тълпите.

Сега, всички знаем какво е да обявиш, че някое мероприятие е с "вход свободен" - в добрия случай стоиш на един крак като във влак след студентски празник.

Една мъничка и душна заличка беше олтарът, който Шри избра за своето явяване. На първия ред - подранили баби със стиснати безплатни брошурки и местните сахаджа-йоги. Отзад - бой с лакти и Лизбет, кацнала на една саксия.

Реинкарнацията се появи след известно закъснение не разбрах по какви причини. Принципно избягвам да правя коментари за нечия външност, но всички сме виждали Шри Матаджи по разлепените из цяла София плакати: http://dineshsy.tripod.com/images/ShriMa1.jpg Няма начин да сте я пропуснали по рекламните стълбове (за това по-нататък). Ми де да знам, не внушава спокойствие, хармония и каквото там. Изглеждаше отегчена. Разказа колко прекрасна е сахаджа-йогата и как ще се променим коренно. На първия ред започнаха да припадат, дали от жегата, дали от вълните й, кой знае. Медитативната част я пропускам. Като цяло - общи приказки, но и обещания за светли бъднини.

В гугъл има достатъчно информация за организацията й, за мен това си е жива секта.

Години по-късно се запознах с един сахаджа-йога, та от него имам повече впечатления. Човекът имаше проблем със самоприемането си и сахаджите го бяха прилапали с обещание, че ще го излекуват от бисексуализъм. То е малко хиенска работа - надушват ти проблема, а всички си имаме, и удрят по него. Не знам той на кое ниво беше, но е както го описва цитатът на Бояна - по намеците му си представям, защото не съм влизала в организацията. Те печелят някакви точки и получават по-висше ниво, ако доведат нови хора в сахаджа-то, та бях усилено ухажвана. В обедните си почивки той ходеше да лепи тези червени плакати по стените - да не мислите, че Шри-то ще плати на фирма за разлепяне. За няколко години още не го бяха излекували от проблема, но и той беше целият обвързан - сбирки еди колко си пъти, пари е давал за ашрама, имах чувството, че само за това може да говори - чакри, кундалини, как се моли пред портрета на Шри М. и тя духовно политала към него и му давала мъдрост. Ако това неговото беше мъдрост, надявам се тази мъдрост да не ме среща нощем в тъмна уличка. Тъй като беше тип самотар, сахаджите му даваха чувство за принадлежност и някаква форма на приятелство. За практиките ми е обяснявал бегло, но съм забравила вече. То чак като влезеш и напреднеш разбираш, колко си пре...матаджен. Тъжна работа...

Ами на мен да не би някой да ми е поднасял нещо на готово? Търся и намирам   Мисля си,   че  с твоята скептичност и нагласа, какъвто и пример да ти дам, все няма да те задоволи...  Така че, наистина  не виждам смисъл  нито пък имам желание  да те оборвам или да доказвам нещо...   Никак  не си длъжна да ми вярваш нито пък  да харесваш написаното от мен ...    Ако ти наистина  желаеш  да откриеш, това, което търсиш и е от сърце, ще го намериш...и  ще го "усетиш" .

Никoй не очаква доказателства от теб, Винце, просто застани зад написаното от теб и го напълни със съдържание.

Ще си остана скептична докато въпросите и интересът ми към дадена информация срещат подобен отговор:  

Тъй ами.

Пѝсано Яйце така де,  заминавай на духовния кър и започвай да копАш. И без това готовите отговори се дават винаги с користна цел.
И въпреки това, Винце, струва ми се избягваш да отговориш, но ми е любопитно защо.

Прилагам интересно интервю с Далай Лама, което точно е по темата. Абстрахирайте се от факта, че е дадено специално за вестник "Врачка".
http://www.selenabg.com/index.php/2008-07-29-08-08-24/42-2008-07 … -24-16-26-10.html

Така е. Не се позволява лично мислене, лично мнение, че дори ежедневие! Отхвърляне на всичко лично.
Лошото е, че както пише Бояна, жертви често са хора с лабилна психика или когато човек е слаб и отчаян.


Бояна, ще цитирам кратък откъс от линка, който даде (благодаря ти за което):

- Вярвате ли в преселението на душата? Говори се, че будистите имали даденост да виждат как душата се пренася в отвъдното?

- Разбира се, иначе не бих повярвал в това.

Ами Далай Лама го казва - вярва, защото го е видял. Ако не го е бил видял - нямало е да повярва.
Така излиза. Как да повярват всички останали, които не са го видели?


За намека  

Ами сигурно ще трябва да изпаднеш в кома или пък да се подложиш на хипноза, щом държиш "лично" да се убедиш в това дали се пренася душата на човека.  Учените  са правили експерименти с  кантар, като са измервали теглото на човек непосредствено преди и след смъртта. За да "олекват" с между 5-30 грама сигурно нещо се "отделя" от тях.

Още през 1915 година американският лекар Мак Дугал се опитал да определи теглото на „това неизвестно, което наричат душа". Той искал да хване колебанията в тежестта на човека в момента на смъртта му. Оказало се, че когато се прекратявала жизнената дейност на човешкия мозък, тялото ставало по-леко с 22.4 грама. Това, според учения, е теглото на човешката душа.
В началото на ХХI век, доктора на естествените науки Еугенюс Кугис от Института за полупроводници при Академията на науките в Литва отново се върнал към този стар опит, използвайки при експериментите си по-прецизна техника. Той установил, че в момента на смъртта човек губи от 2.5 до 6.5 грама от теглото си.
Къде се намира тази абстрактна материя, която има свое тегло? Според думите на съвременния учен, лекарят-психиатър от болницата „Синай" в Детройт Пол Пирсел, душата не се намира в сърцето на човека. Този извод той прави, изследвайки над 200 пациента, на които им е присадено сърце. Резултатите от своите изследвания той публикува в своята книга „Кодът на сърцето".
-Доказателство за това, че в клетките на сърцето е програмирана личността, че именно сърцето контролира мозъка, а не обратно, служат операциите по трансплантации, при които „клетъчната памет" преминава от умрелия към живия,- обяснява доктор Пирсъл.
Ученият може би е прав. Не случайно ние назоваваме бездушния човек безсърдечен.
ЦИТАТ
Неврофизиологът Наталия Бехтерева:
„През целият си живот съм изучавала мозъка на човека...Общият извод от нашите материали е: някакъв процент от хората продължават да съществуват в друга форма, във вид на нещо, отделящо се от тялото, на което не мога да дам друго определение, освен „душа".Действително, в организма има нещо, което може да се отдели от него и даже да преживее самият човек"
Източник: http://www.kadedaucha.com/?id=1314&aid=6185

Така, че не знам доколко и дали будистите "виждат" как се пренася душата, но затова пък западните учени буквално измерват теглото й.

Писано яйце , брей не човек , а желязо  Сега аз ли съм с мушката на прицел    
Аз горе долу отговорих, малко по обширно,  ако си ме чела малко по внимателно,   но айде пак, нека опитам, макар че  имам съмнения,  че  ще бъда разбрана.

Това ли е въпроса ти?



Какви са целите на прераждането? Вече писах за това, че дават възможност на душата ти да се развива и усъвършенства, защото е непостижимо за всеки в рамките на един човешки живот от 80-90 г , за това се дават възможности-прераждането.   Ако душата е осъзната  и иска да се развива и расте, тя ще има други стремежи, духовни, а не от сорта примерно , кого да оплюя сега или от кого да открадна или колко коли да си купя и т. н....Повече духовни, отколкото материални...защото те  касаят истината за себеосъзнаването, разбирането за своето място в света и въобще смисъла на своя живот и на цялото  на човешкото съществуване. Осъзнатия човек/душа/ почва да разбира, че е нещо много повече от движещ се физически предмет. Търси да постигне тази вътрешна хармония , която се отразява  в баланс с природата, Вселената и т. н. Примери за алтернативни пътища за усъвършенстване са, вътрешна  работа над себе си, за да може да разкрием  всички тези свои възможности  и своята  вътрешна сила, за да разберем, че сме нещо повече от тяло, мозък и клетки.  Например  йога, или  медитация,   или други техники, са алтернативни начини,  които биха помогнали  в това израстване и биха  прехвърлили съзнанието ти извън възприемчивостта на само  петте ни сетива. Ако си чувала за система за обучение в Тибет-Тулку...В тибетската книга На Живота и Смъртта се говори за това, което те интересува. Ако имаш интерес, може да я прочетеш...
В общи линии, това беше накратко...


Съжалявам, но работя вечер, та дългът ме зове и  е време  да се стягам за работа...   така че нямам време за повече писане тази вечер.

Greene  

Бояна ,за статията  

О да, това е единственото нещо, в което истински вярвам. Ето малко видео:

http://www.youtube.com/watch?v=0QDT58Q6Zxo

Ето и теорията на д-р Майкъл Нютън:

http://www.spiritualregression.org/page.php?slug=the-spiritual-world

Това нещо е най-близкото нещо до религия, което ми се струва най-смислено.

Да разбирам ли, че не всички хора имат душа, а само някакакъв процент от тях?!
И значи ли това, че другите, дето нямат душа, не се прераждат?
Щото, ако е така, логично е някои да вярват, други - не. Неверниците просто нямат душа

За мен смисълът на душата какъвто е в повечето религии се обезсмисля от наличието й на тегло. Щом е с тегло, значи е материална. Ако душата е материална, какво й е духовното.

Милият доктор МакДугал е бил достатъчно морален, за да тегли умиращи хора, но също така и да отрови 15 кучета в опит да докаже теорията си, че те не олеквали в момента на смъртта си, тъй като животните нямат душа.

От 6 опита с хора, 2 са били невалидни(претеглянето неуспешно/ненавременно), при 2 е имало голям спад, увеличаващ се с времето, в един от случаите е имало намаление на теглото на трупа, след което загубеното тегло се е върнало, в последния случай - само леко намаление. Това не е доказателство, а глупост. От този "експеримент" тръгва идеята за 22-та грама.

4 години по-късно същият доктор се опитва да заснеме душите с рентген. 

По етични причини тестът не е повторен и сега научавам за този господин Кюгис. Съжалявам, но и на него не вярвам.

Нютън твърди нещо, което мен доста ме озадачава, но... Твърди, че част от душата остава в Отвъдното по всяко време, нещо като енергия, а другата част е на земята... Даже твърди, че една душа може да се раздели на две и да живее в две тела едновременно. Абе, това дори и за мен е малко психарско, ама...

Кой Нютън?

Бях в кома 7 дни. Единственото, което помня са шамарите, които изядох от някакви професори насъбрали се над главата ми в опит да разберат дали ще оживея, или не, дали помня как се казвам или не...

По същата логика, ако кажеше някой на Далай Лама, че бил видял, но самият Далай не го е видял - нямаше да повярва, според неговите думи, нали. Но аз не съм Далай, та съм неверница  

Другото, което искам да изтъкна - за мен т.нар. "душа" няма тегло. Има си медицински обяснения защо след смъртта се губи част от теглото на човек.