Какво ли става в тази Канада, че всяка мама тук забременява - 43

Ако раздадем подаръците на децата още в самото начало, дали няма все пак да се заиграят с тях и да е чак толкова неудобно, че сме в зала?

Торонтонки ако имате идея за място където да се съберем мога да звънна на някой от по нередолвно пишештите мами и да ги организирам и тях:))
повечето струва ми се сме в северната част на GTA или поне тези мами на които имам координатите

Снежи, адресът ти ако не е сменян от 2007г. значи го имам. Очаквай писмо и от мен!

Днес заведохме децата от дома в Белоградчик на татъра ... Но какво ми се случи днес на мен нали знаете ,че съм кръстница на братче и сестриче ,умишлено не споменавам имената им.Децата ,както и аз се радваха на срещата разцелувахме се ,започнаха да ми разказват за училището ,за неволите с него ,за дисциплината .В един момент момченцето се пусна от ръката ми ,реших ,че се е заговорил с другите момченца . Той е особено палав ...Но какво беше изумлението ми ,когато това дете се изправи пред мен с локумена вафла в ръка и ми я подаваше............."-Тя е за теб ,от мен !" ,Аааа,Не !-Вече бях на дъното на срама .Опитах се да откажа ,няколко пъти и им предложих да я разделим помежду братчето и сестричето . А те -непреклонни .През залата на филфармонията,където се играе театъра , има продажба на локум от Ябланица на няколко сергии .Детето ги е видяло вафлите и представяте ли си ,сетило се е да иде да ме изненада ,да ми купи на мен .С мижавите си "Детски " дето му се полагат ,то да отдели и да ми купи на мене вафла ,на мене дето имам всичко ,и съм голямата работа ........дето не ми липсват няколкото стотинки и мога да си купя ...А аз не се бях сетила дори бонбона да им занеса ,то и може би не беше редно само на тях ...След неколкократните мой отказа ,момченцето ми каза :" -Ако не я искаш ти ,занеси я на твоите деца !" Това вече ме разби, потънах в земята от срам ,изках да изчезна от там ,да не стоя пред това малко момче ,което ми подава вафлата . Представяте ли си ,докато сме си говорели ,то се е сетило да изтича до там ,да ми я купи и да ми я подари ....Толкава много ми е мъчно ,непрекъснато се обвинявам ,за това ,че не бях занесла нищичко ...
Момчето ,което е палаво ,от което миг преди това възпитателката се оплакваше от това ,че е непослушен ,неговата мъничка душица вътре в сърчицето му има толкова много ЧОВЕЧНОСТ И ДОБРОТА .То ми даде толкова мъдър урок .Не преставам да се обвинявам и да мисля за това.Обадих се на една от възпитателките ,която се оказа в отпуск ,но исках да го споделя ,тя също остана изненадана от постъпката му.Момченцето има в края на месеца рожден ден . Ще му купя торта .Тя няма да е достатъчна .Обичам тези деца. Те заслужават много повече ......А на мен продължава да ми е мъчно ......................

знаеш колко са мили всички деца ,като ни видят ,как всички искат да се гушкат да те целунат ...
а  на мен все ми се струва ,че малко сме дали от нас и трябва повече да им дадем ,нежност ,внимание да изслушаме всички ,да им обърнем внимание на всекиго .
но спициално моите кръщелници ,от мига в който им станах кръстница ,аз много пъти съм го споделяла с тах имам някаква друга връзка ,толкова често мисля за тях . раздирам се от дилема дали да ги взема за празници или ще сбъркам . Не знам !Объркана съм ! Момиченцето не веднъж ме е наричало "Мама " Когато се обаждам по телефона и говоря с нея и после искам възпитателката ,тя казва "-Госпожо ,мама иска да говори с теб !"може да не влага нищо в думите ,но за мен  е много

Днес заведохме децата от дома в Белоградчик на татъра ... Но какво ми се случи днес на мен нали знаете ,че съм кръстница на братче и сестриче ,умишлено не споменавам имената им.Децата ,както и аз се радваха на срещата разцелувахме се ,започнаха да ми разказват за училището ,за неволите с него ,за дисциплината .В един момент момченцето се пусна от ръката ми ,реших ,че се е заговорил с другите момченца . Той е особено палав ...Но какво беше изумлението ми ,когато това дете се изправи пред мен с локумена вафла в ръка и ми я подаваше............."-Тя е за теб ,от мен !" ,Аааа,Не !-Вече бях на дъното на срама .Опитах се да откажа ,няколко пъти и им предложих да я разделим помежду братчето и сестричето . А те -непреклонни .През залата на филфармонията,където се играе театъра , има продажба на локум от Ябланица на няколко сергии .Детето ги е видяло вафлите и представяте ли си ,сетило се е да иде да ме изненада ,да ми купи на мен .С мижавите си "Детски " дето му се полагат ,то да отдели и да ми купи на мене вафла ,на мене дето имам всичко ,и съм голямата работа ........дето не ми липсват няколкото стотинки и мога да си купя ...А аз не се бях сетила дори бонбона да им занеса ,то и може би не беше редно само на тях ...След неколкократните мой отказа ,момченцето ми каза :" -Ако не я искаш ти ,занеси я на твоите деца !" Това вече ме разби, потънах в земята от срам ,изках да изчезна от там ,да не стоя пред това малко момче ,което ми подава вафлата . Представяте ли си ,докато сме си говорели ,то се е сетило да изтича до там ,да ми я купи и да ми я подари ....Толкава много ми е мъчно ,непрекъснато се обвинявам ,за това ,че не бях занесла нищичко ...
Момчето ,което е палаво ,от което миг преди това възпитателката се оплакваше от това ,че е непослушен ,неговата мъничка душица вътре в сърчицето му има толкова много ЧОВЕЧНОСТ И ДОБРОТА .То ми даде толкова мъдър урок .Не преставам да се обвинявам и да мисля за това.Обадих се на една от възпитателките ,която се оказа в отпуск ,но исках да го споделя ,тя също остана изненадана от постъпката му.Момченцето има в края на месеца рожден ден . Ще му купя торта .Тя няма да е достатъчна .Обичам тези деца. Те заслужават много повече ......А на мен продължава да ми е мъчно ......................

знаеш колко са мили всички деца ,като ни видят ,как всички искат да се гушкат да те целунат ...
а  на мен все ми се струва ,че малко сме дали от нас и трябва повече да им дадем ,нежност ,внимание да изслушаме всички ,да им обърнем внимание на всекиго .
но спициално моите кръщелници ,от мига в който им станах кръстница ,аз много пъти съм го споделяла с тах имам някаква друга връзка ,толкова често мисля за тях . раздирам се от дилема дали да ги взема за празници или ще сбъркам . Не знам !Объркана съм ! Момиченцето не веднъж ме е наричало "Мама " Когато се обаждам по телефона и говоря с нея и после искам възпитателката ,тя казва "-Госпожо ,мама иска да говори с теб !"може да не влага нищо в думите ,но за мен  е много

Да не забравяме колко много имаме и колко незнаначителни са нашите проблеми.