Аз пораснах и вече ще мога
на училище сам да вървя.
Тежка раничка на гърба си да нося,
химикалка в ръка да държа!
Ще изуча аз всичките букви,
ще напиша на мама писмо.
Ще захвърля детските кукли
и ще мога да смятам до сто!
Ще си уча уроците вкъщи,
ще си пиша домашните сам,
на батко си аз ще приличам
и ще бъда, ще бъда голям! а купчина тетрадки още чака.
В очите от умора зачервени,
надвесени над букви разкривени,
оглеждат се душите детски, чисти,
излети върху снежнобели листи.
И пак с любов разгръщат две ръце,
тетрадка не – разтворено сърце
и сякаш между белите листа
е сбрано всичко ценно на света.
Душата преизпълнена следи,
кое дете как думите реди,
и грешките внимателно поправя,
но винаги на всеки подарява,
в оценката по мъничко отгоре,
с едно сърце за всекиго отворено.
А щом те срещне утре изгрев нов,
ще даваш пак от своята любов
на палавници с рошави главици
и на девици – стройни хубавици.
И ще ги учиш с дух и светлина
на разум, мъдрост и човещина.
И нека път поели към света,
успеят да запазят любовта!
Където и да идат след това,
докрай да пазят твоите слова,
що с обич вложи в техните сърца!
Защото те са твоите деца!
Честит първи учебен ден ,на учителите и учениците! Нека тази учебна година бъде по успешна и по спокойна!













