Виждам се от около половин година с мъж, който винаги е загатвал, че има сериозни намерения. Аз никога не съм ги приемала сериозно, защото се появиха много рано във връзката ни и защото си имам обременено минало с неуспешен брак и деца.
Много съм мнителна и не мога да се отпусна истински. Така станах студена и неспособна да отговоря на неговата емоционалност. С него ми е добре, спокойно ми е, хубаво ми е на моменти, но също така често се питам дали е човека. Най-вече когато разликата в статуса ни се набие на очи. Аз определено водя по-добър от неговия живот. А преди това никога не ми е пречило.
Има диспропорция в чувствата или поне в изразяването им. Той иска пълноценна връзка, семейство, деца, а аз в момента не искам нищо такова. Искам спокойствие, искам да знам, че го има в живота ми (но не и в къщата ми).
Объркана съм, а той настоява за отговори. И ми предстои поредния сериозен разговор
Виж целия пост
Много съм мнителна и не мога да се отпусна истински. Така станах студена и неспособна да отговоря на неговата емоционалност. С него ми е добре, спокойно ми е, хубаво ми е на моменти, но също така често се питам дали е човека. Най-вече когато разликата в статуса ни се набие на очи. Аз определено водя по-добър от неговия живот. А преди това никога не ми е пречило.
Има диспропорция в чувствата или поне в изразяването им. Той иска пълноценна връзка, семейство, деца, а аз в момента не искам нищо такова. Искам спокойствие, искам да знам, че го има в живота ми (но не и в къщата ми).
Объркана съм, а той настоява за отговори. И ми предстои поредния сериозен разговор
е как 
Е, то тогава си бяхме още деца. 
