За нещата които са ни били неприятни в детството, а сега ги оценяме положително

  • 8 315
  • 149
# 135

На 12г баба ми реши, че ми е време да се науча да коля и скубя пиле! Sick Няма да ви казвам с какъв ентузиазъм от страна на гнуслива интелектуалка като мен  и познайте дали са ми в полза подобни знания? А рязането на сланината за джумерки? Ноу хау дето нкъде го няма! hahaha

Ха, и от баба знанията ми са безкрайно полезни! Сега мога да обясня на децата си много неща от народните приказки - как се бие масло, как се дои добитък, как се прави сирене, как се прави кисело мляко, как се преде, как се тъче, как се ниже тютюн, как се отглеждат зеленчуци, как се тори, как се копае, как се оре, как се язди магаре, как се кара каруца, как се прави разсад, как се пасе стадото, как се гуши патица/гъска, как се прави кладенец, как се произвежда сапун, как се меси, как се пече на пещ, как се чепка вълна, как се преде, как се къткат кокошките, как се стяга полог, как се насажда кокошка да мъти...


Дали съвременният човек си дава сметка колко е безпомощен и зависим от системата? А нашите баби и дядовци можеха всичко сами да си правят, абсолютно всичко - това те прави свободен, а другото - заробва.
Виж целия пост
# 136
Който иска и сега може да се отърве от системата - ей ти я гората, ставаш отшелник и това е! А в едно кътче на ума си знаеш, че ако закъсаш, винаги можеш да се обърнеш към системата!  Laughing
Виж целия пост
# 137

хора ние сме средно на 30 години, не бяха ли много гладни години 90те  - какви балети, какво плуване, тенис  Shocked аз само  ходих на гимнастика, но през соца, после малко на английски, но си беше голямо безпаричие за такива луксове, не че не събираха нашите но..... Thinking
Виж целия пост
# 138
По време на гладните години баща ми замина да работи за 4 г. в чужбина и не сме усетили нещо да ни липсва, а после вложи парите и нещата напълно се нормализираха.
Виж целия пост
# 139
Дали съвременният човек си дава сметка колко е безпомощен и зависим от системата? А нашите баби и дядовци можеха всичко сами да си правят, абсолютно всичко - това те прави свободен, а другото - заробва.

Според мен пък съвременният човек е много по-малко зависим от "системата". Имаме толкова повече избор от нашите баби - да пътуваме, да работим, да (не) се женим и т.н. Дори можем да избягаме от "системата", а после тя ще бъде така добра да ни приеме без никакви сръдни и заклеймяване.

А да заколиш, оскубеш и изкормиш пиле не е чак такава философИя - ако ти се наложи, ще се справиш - сигурна съм.
Виж целия пост
# 140

хора ние сме средно на 30 години, не бяха ли много гладни години 90те  - какви балети, какво плуване, тенис  Shocked аз само  ходих на гимнастика, но през соца, после малко на английски, но си беше голямо безпаричие за такива луксове, не че не събираха нашите но..... Thinking

Явно зависи от конкретните обстоятелства около семейството. При нас временно влошаване е имало само през Жан Виденовата зима, за няколко месеца и не драстично. После отново всичко си беше нормално.
Виж целия пост
# 141
През гладните години тези неща не бяха проблем. И през първите години на демокрацията си бяха по старому - срещу скромни суми. 
Виж целия пост
# 142
Дали съвременният човек си дава сметка колко е безпомощен и зависим от системата? А нашите баби и дядовци можеха всичко сами да си правят, абсолютно всичко - това те прави свободен, а другото - заробва.
Малко утопично схващане за свободата и бягството от системата newsm78 Нашите баби не само са можели всичко, а най-вече са правели всичко, сами, без ничия помощ, с висяща на главата им и дуднеща свекръва.  Това ли наричаш свобода? А да си купиш охладено пиле от супера и да си го метнеш от торбата в тавата, заробване? За мен е точно обратното!



quote author=jp link=topic=525506.msg16489473#msg16489473 date=1286097012]
Според мен пък съвременният човек е много по-малко зависим от "системата". Имаме толкова повече избор от нашите баби - да пътуваме, да работим, да (не) се женим и т.н. Дори можем да избягаме от "системата", а после тя ще бъде така добра да ни приеме без никакви сръдни и заклеймяване.

А да заколиш, оскубеш и изкормиш пиле не е чак такава философИя - ако ти се наложи, ще се справиш - сигурна съм.

Именно, това ми беше мисълта, че на прима виста не виждах в каква ситуация ще са ми нужни таланти в скубенето на пиле. Но я разбирам баба ми де, всичко при нея беше "да знам, да не ме изгони до някое време свекървата!", това са били нейните притеснения на жената. Но ако животът ми и този на децата ми, пази боже, зависи от това, не пиле, ами и Петкан ще оскубя и сваря на чорба! Wink

Ако някой беше ме бутал да уча английски и балет (това последното, предвид грациозната ми физика на времето, чисто хипотететично), със сигурност нямаше да ми е излишно и нямаше да се наложи да ме убеждават в ползите им.
Виж целия пост
# 143
Аз случих на най-либералните родители. За нищо никога не са ме натискали, не са имали болни амбиции от типа, че трябва да знам поне 2 езика, 1 мъртъв - примерно латински и да ходя на етикет, пиано, арфа и прочие  Mr. Green
Винаги и за всичко инициативата си е била моя, записвала съм се на какво ли не - от баскетбол (без да се отличавам със завидна височина) до хандбал и какви ли не хрумвания. И се отписвах сама, когато видех, че не ми харесва. Сама и пожелах да ме приемат в математическа паралелка, сама се подготвих и ме приеха, сама се справих после и за математическата гимназия. Явно отношението им с разбиране и доверие ми е помогнало още в началото да изградя някаква система в себе си за самодисциплина и контрол и никога не съм ги разочаровала мисля през годините. Все бях добро, кротко дете, с училището нямаха грижи с мен и въобще. Е сега малко от 20+ насам им дадох за душата, ама то вече не съм дете, а самостоятелна социална единица  Mr. Green Joy
Виж целия пост
# 144
и аз съм с либерални родители...
А можеше да се наложат и да ходя на уроци по пиано или китара... Баща ми все ме молеше да ме запише.
Виж целия пост
# 145
Аз пък по едно време, точно преди кандидатгимназисткия период бях се зарибила да прерисувам, но повтарям прерисувам какво ли не. И не е лъжа, че сполучливо ми се получаваше, дотолкова, че ми щукна да се пробвам в художествената. И наште отново разчитайки, че аз знам кое е най-доброто за мен щяха да ме подкрепят. Добре, че ми дойде акълът своевременно, защото иначе и една къща не мога да нарисувам хубаво  Laughing

А Шани ми напомни за музиката, да, там мога да кажа, че баща ми най-вече ми е повлиял донякъде, но в моя случай ме молеше да не пея  Joy Иначе аз и на сцена се виждах  hahaha
Виж целия пост
# 146
Понякога ме е яд, че нашите не бяха достатъчно настоятелни във възрастта за моделиране...да, бяха амбициозни, но не и настоятелни...
Страхотни са, никога не са ме насилвали, а ТРЯБВАШЕ, сега щях да съм може би по развита личност....
....Трябваше да настояват за английския(удава ми се, нооо....не е развит), за пианото беше въпрос на възможности(финансови), а и от мен нямаше да излезе музикант, поне не качествен, въпреки наченките ми и желанието....Но, като инертна личност съм благодарна на моите родители, защото благодарение на тяхната амбиция и помощ развих личността си и видях моето истинско АЗ....Ааааа мразех кюфтета с лук, пирожки(не пироги) и някви содени солени тестени изделия, връщах от тях на воля...бях голям инат....Мразех даскалото, не можех да се впиша, бях ужасно затворен типаж....ама ходех, ко да прая....И сега го мразя....мразех и лагерите и всякакви мероприятия, с отбелеЖката, че не ми липсват... Laughing въпреки положителната ми оценка  от днешна гледна точка, всички дейности свързани с ученето бяха като ваденето на сливиците - неизбежна НЕОБХОДИМОСТ...Благодарна, да....ноооо, Моля ви, не искам да се връщам....не и в някои дъъъългииии моменти, макар тия моменти да са ме направили човек....за мен те са необходимо зло....не съжалявам, но и не искам повторение....един път на живот ми стига.... hahaha
Виж целия пост
# 147
Мразех когато нашите ми се караха, че не мога да решавам задачи по алгебра и геометрия или че не чета правилно на английски когато започнахме да го учим. Мразех и че ме затваряха в стаята докато не проумея решението на задачата или превода на текстчето. Веднъж се случи и по новогодишните празници. Изловиха ме че пак нищо не знам по математика и въпреки празника ме оключиха в стаята ми докато не реша някаква задача.
А беше Нова година. И по телевизията програмата беше пълна с хубави детски филмчета. Цяяяял ден при това. Rolling Eyes Cry

Тогава се зарекох никога повече да не се занимавам с английски или математика. За жалост някак успях да спазя зареченото.

Сега предпочитам да познавам по-добре компютрите, вместо да бях учила глупавата Българска филология. И ужасно много ми пречи ежедневно в общуването ми с машината това, че аз наистина така и не се занимах повече с английския.

Та оценявам положително напъните на родителите ми в тези посоки и отрицателно моя "успех" да откажа все пак да се занимавам с тия неща.

Сега от работата ми ме записват на курс по английски. Макар нивото ми да е плачевното и позорно "начинаещ", аз се радвам. Така де - рядко ти се дава шанс в живота да поправиш стари грешки.
Виж целия пост
# 148
Хубава тема Simple Smile
 
Не ми бе приятен начина, по който бабет ми наливаше обноски - не се гърби, изправи се, краката не на масата, вилицата с 2 зъба за какво е, салфетките от хартия са за селяците....Сега съм хулиганка като компенсация, платнени салфетки мразя, ям в леглото и не обичам гоблени, бродерии и искам да живея на село. Но пък в определени моменти наученото ми бе полезно.

Не ми бе приятно, че родителите ми напъваха мен с извънкласни занятия, а кака ми не - но се оказа че аз съм книжен плъх и просто обичам да уча, та от рисуване, английски, руски и френски има полза. Само с цигулката и математиката не се разбрахме - тези две области се оказаха безкрайно далечни, но пък обичам класическа музика. Сега, в качеството си на родител се надявам да ми стигнат силите и твърдостта да бъда дваж по-настоятелна към детето си, но то пък иска да ходи само на футбол.

Не ми бе приятно и че татко два пъти повлия на избора ми на образование, но от дистанцията на годините признавам, че бе прав. Аз исках гимназия с фарси, под негово давление отидох с руски и френски. Аз исках културология и социология, но учих икономика и сега работя по специалността си (то пък взе,че ми стана интересно).

С недобри спомени се връщам към времето, когато на 6 трябваше да мога да чета и ме караха всеки ден лятото на вилата да прочитам по 12 реда, но сега обичам книгите и малко съжалявам, че детето ми ще расте в свят все по-малко обръщащ им внимание.
Виж целия пост
# 149
Нашите уж бяха либерални, ама що се отнасяше до ученето, нямаше мърдане.
Ходех на солфеж, пиано, виолончело, балет... после прекъснах балета и пианото, та за да не скучая, баща ми ме записа в школа по математика и информатика (тогава компютрите бяха... абе едни огромни щайги, даже не ми бяха интересни). Родителите ми ме насочиха към английска гимназия, понеже усетиха, че имам талант за изучаване на езици. За това съм им изключително благодарна.
Яд ме беше, че бяха строги и за излизанията. Имах съученички, които се прибираха от дискотека сутрин, а аз имах вечерен час и трябваше да се съобразявам. Сега се радвам, че е имало контрол над моите излизания, защото кой знае какви щуротии щях да свърша Mr. Green
Съжалявам, че не ме натиснаха здраво за плуването, а бяха мекушави, та се наложи на 25 години да тръгна сама да се уча...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия