О, аз съм единствено дете, ето къде е ключът от бараката, че съм ходила на де що има 
Виж целия пост
За нещата които са ни били неприятни в детството, а сега ги оценяме положително
- Публикувана: 14 септ. 2010, 20:48 ч.
- Последно мнение: 3 окт. 2010, 20:13 ч.
# 15
14 септ. 2010, 22:08 ч.
# 16
14 септ. 2010, 22:11 ч.
Караха ме да ям и да си лягам рано. Еййй, голяма досада!
А, и друго - исках да тренирам художествена гимнастика, пък ме записаха на спортна.
Виж целия пост
А, и друго - исках да тренирам художествена гимнастика, пък ме записаха на спортна.
# 17
14 септ. 2010, 22:12 ч.
И аз съм ходила на - балет (7 години!), кръжок по етнографско изкуство, свирих на кларинет (най-кошмарният период за родителите ми, защото се упражнявах у дома), пеех в хор, уроци по рисуване... На всичко се записвах по собствено мое желание. Нито балерина станах, нито художничка, нито музикантка...
Виж целия пост
# 18
14 септ. 2010, 22:16 ч.
Има го това, Ео! Със систъра имаме много голяма разлика в годините. Тя - пиано, школи, плуване, у4ене, писане-брисане...И вси4кото с натиск! Белким уцелим таланта...Аз - пробвах някой и друг спорт, видях, 4е ми е противопоказно, отказах се - никой нито дума. Свирих на китара - дотегна ми от класики, видях, 4е скоро няма да мога да изкарам Smoke ot the water - пак се отказах. Нашите пак нищо. Много готини хора 
Ако ще съм благодарна някому, то трябва да е на сестра ми, 4е ги беше оту4ила да се напъват
Виж целия пост
Ако ще съм благодарна някому, то трябва да е на сестра ми, 4е ги беше оту4ила да се напъват
# 19
14 септ. 2010, 22:22 ч.
На самотек, саморасляк и саможивляк и аз. И вероятно ми личи. Ама не се оплаквам.
Виж целия пост
На самотек, саморасляк и саможивляк и аз. И вероятно ми личи. Ама не се оплаквам.
# 20
14 септ. 2010, 22:26 ч.
Много-много не са ме натискали. Горката ми сестра обра пешкира - все беше отличничката и тн. Мен ме оставиха свободно да опитам от всички спортове -гимнастика, балет, кънки, хандбал, лека атлетика, рисуване, ориентиране, спортни танци.. 
Останах си с балета. И съм издънката на рода..
Развих обаче нещо като алергия към реда. Майка ми беше и е абсолютна маничка на тая тема - косъм да не падне някъде..брр
Виж целия пост
Останах си с балета. И съм издънката на рода..
Развих обаче нещо като алергия към реда. Майка ми беше и е абсолютна маничка на тая тема - косъм да не падне някъде..брр
# 21
14 септ. 2010, 22:27 ч.
Всичко което са ме карали да правя ми е било неприятно, но най - вече показването пред приятелите им...
Виж целия пост
# 22
14 септ. 2010, 22:31 ч.
Като се замислих, Белинда може би е права. И сестра ми е със 7 години по-голяма от мен. Върху нея си опитваха влиянието, амбициите и всичко останало. Мен никой за нищо не ме закачаше. Пък и аз човек станах 
Виж целия пост
# 23
14 септ. 2010, 22:37 ч.
И аз на самотек..никакви уроци, спортове, езици..ама то аз и таланти нямам никакви. 
Виж ако бях музикална съм сто процента сигурна, че ща, не ща, щях да бъда записана на всички въжможни уроци по пеене и инструменти. На майка ми това и е било мечтата- да наследя певческия и талант и да ме направи певица, пък аз взех че се пръкнах най-големия музикален инвалид на света.
Виж целия пост
Виж ако бях музикална съм сто процента сигурна, че ща, не ща, щях да бъда записана на всички въжможни уроци по пеене и инструменти. На майка ми това и е било мечтата- да наследя певческия и талант и да ме направи певица, пък аз взех че се пръкнах най-големия музикален инвалид на света. 
# 24
14 септ. 2010, 22:41 ч.
Бях оставена да раста свободна, не са ме насилвали никога за нищо. Както исках 
и каквото исках...И станах човек!!!
Виж целия пост
и каквото исках...И станах човек!!! 
# 25
14 септ. 2010, 22:43 ч.
От 7 до 14-15 годишна възраст свирех на пиано. Не обичах да се упражнявам ( защото не ме натискаха 
) и не станах пианистка, но развих афинитет към класическата музика и съм благодарна за което.
Всички летни ваканции са преминавали с ежедневни уроци по английски ( майка ми е преподавател). Голям рев съм ревала, но днес си изкарвам прехраната с това и съм страаааааааашно благодарна на майка ми.
Ходила съм на какви ли не кръжоци и неща, но винаги сама се записвах.
Виж целия пост
) и не станах пианистка, но развих афинитет към класическата музика и съм благодарна за което. Всички летни ваканции са преминавали с ежедневни уроци по английски ( майка ми е преподавател). Голям рев съм ревала, но днес си изкарвам прехраната с това и съм страаааааааашно благодарна на майка ми.
Ходила съм на какви ли не кръжоци и неща, но винаги сама се записвах.
# 26
14 септ. 2010, 22:46 ч.
Плачех с глас когато баща ми гледаше само руска телевизия, купуваше ми книги на руски и не ми оставяше избор. Завърших с отличие и макар да започвам да забравям наученото ми е добре да си чета из нета и да гледам разни филми. Също така пак баща ми, непрекъснато ми вадеше душата за етикет, обноски и правоговор. Това ме кара да съм спокойна и уверена когато се наложи да прилагам тези умения. А посещенията при баба ми си бяха истинско изпитание в тази насока. 
Виж целия пост
# 27
14 септ. 2010, 22:52 ч.
караха ме да им помагам , т.е. учеха ме на труд и ми създаваха навици ,
мен не ме влечеше и се дърпах , скатавах се и т.н.
но всяко дете трябва да бъде научено на труд , после е късно ...
като прочетох заглавието , преди да отворя темата , си помислих , че майка ми ме караше да декламирам стихотворения и да пея песни на гостите и това изобщо не ми беше приятно ...
Виж целия пост
мен не ме влечеше и се дърпах , скатавах се и т.н.
но всяко дете трябва да бъде научено на труд , после е късно ...
като прочетох заглавието , преди да отворя темата , си помислих , че майка ми ме караше да декламирам стихотворения и да пея песни на гостите и това изобщо не ми беше приятно ...
# 28
14 септ. 2010, 22:54 ч.
Аз съжалявам, че нищо не са ме карали да правя. Винаги съм си мечтала да свиря на пиано, но нашите са такъв тип хора, че да пратят детето на урок по пиано е последното, което ще им дойде на ум, може би някъде на едно ниво с обир на банка и кариера като ловци на торнадо. Чист късмет беше, че в един момент някак се случи така, че учих рисуване в гимназията. Никога не са ме контролирали, домашни, уроци, занимания... Нищо. Иначе аз съм по голямата от двете сестри. Сега сестра ми ходи по такива мероприятия по свое желание - хор, народни танци и тн, но тя е голяма вече, скоро става на 18. Бих искала да ме бяха пратили и на уроци по езици, да знаех повече, освен нищо и никаквия английски, който всеки го знае. Не сме насърчавани, аз ходех на хор като малка, от училище, майка ми е идвала на някой и друг концерт, но никога не съм била тласкана от тях към каквото и да било. В момента се занимавам изцяло с неща, които те намират за странни, хобитата ми, образованието ми, ежедневието ми и тн. А, сетих се, мразех, че ме караха да готвя, докато майка ми ходеше на уроци по френски. Сега обаче го оценявам, много мои връстнички не са способни и едно яйце да сварят.
Виж целия пост
Чист късмет беше, че в един момент някак се случи така, че учих рисуване в гимназията. Никога не са ме контролирали, домашни, уроци, занимания... Нищо. Иначе аз съм по голямата от двете сестри. Сега сестра ми ходи по такива мероприятия по свое желание - хор, народни танци и тн, но тя е голяма вече, скоро става на 18. Бих искала да ме бяха пратили и на уроци по езици, да знаех повече, освен нищо и никаквия английски, който всеки го знае. Не сме насърчавани, аз ходех на хор като малка, от училище, майка ми е идвала на някой и друг концерт, но никога не съм била тласкана от тях към каквото и да било. В момента се занимавам изцяло с неща, които те намират за странни, хобитата ми, образованието ми, ежедневието ми и тн. А, сетих се, мразех, че ме караха да готвя, докато майка ми ходеше на уроци по френски. Сега обаче го оценявам, много мои връстнички не са способни и едно яйце да сварят.
# 29
14 септ. 2010, 22:58 ч.
Ходех и се връщах сама от детската градина, и стоях много често сама вкъщи. Сега мисля, че съм се научила по-бързо да се грижа сама за себе си. Записаха ме на художествена гимнастика, а треньорката само съскаше и обиждаше като някакъв пубертет децата, а дългогодишните и възпитанички всеки ден ме обстрелваха с реплики от сорта на: " Какво красиво трико са ти купили. Защо не го подариш на .... , и без друго надали ще те включат в състезанието. ". Не исках да ходя, но онази кобра като срещнеше баща ми на улицата припадаше колко добро и талантливо дете съм била и така продължих близо година. За градината също се разколебаха дали да ме пращат след като едно момче ми набоде на няколко места краката с вилица защото отказах да се омъжа за него. И ме лъжеше, че всичките ми близки са починали ( " ей сега го коментираха госпожите, чудят се как да ти го кажат " ) и вече ще живея при него, и ще правя каквото ми казва. Не виждам кой знае какъв плюс, освен че свикнах с лудостта на хората от малка.
Виж целия пост
Препоръчани теми