"Любовта" между 6-годишни

Колкото са по-любопитни децата, толкова повече знаят и лично аз смятам, че няма нищо лошо в познанието. Колкото сте по-искрени с отговорите, толкова детето ви има повече доверие и добива повече доверие в себе си. Отговорите на "горещите" въпроси, трябва да са кратки, не обстоятелствени, а ясни и откровени. Децата така, няма да си внушат, че има нещо, тайно, срамно, странно и привлекателно. Както казва Дзвер, когато момченцето знае от къде и как пишкат момиченцата, не ходи да ги дебне в тоалетните.
Нормално, ама повече от нормално е 6 годишните деца да се изучават чисто голи... Приемете го! Това не означава, че в къщи гледат порно за вечеря! Ако вие ходите гола пред 4 годишното си момченце, мислите ли, че ще има нужда да разглежда съседското момиченце. Според мен, Не!
Дзвер, отговори на въпросите на детето. Като не си готова с отговорите, купи книжки в които пише. Това е добър вариант да избягаме от неудобството. Сядаме и четем заедно.

Дъщеря ми е на 6 и много обича да пита ...за всичко. Съответно аз й отговарям за всичко, което пита. Знае технически как се прави бебе, макар че не може да разбере как аз и баща й не сме били женени, а тя се е родила.   За дъщеря ми сексът е просто... физиология. По същия начин се интересува какво се случва с храната, която ядем и с водата, която пием. За мен това е и най-естествения начин, а не да си шушука по ъглите с приятелки и да си мисли, че е 'голямата работа', защото е научила що е то секс.

Има си много близък приятел, още от времето, когато беше на 2,5 г. В един период разправяха, че са гаджета, ще се оженят и ще имат три деца. Всъщност още имат такива намерения, но не намират за важно да го обсъждат, сега гледат да изловят всички скакалци от градината. Бившият ми мъж /като всеки ревнив татко/ ужасно се възмущаваше и все спореше с дъщеря ми, че не са гаджета, а приятели, че... За мен това беше просто начин да си "играят" на възрастни. Не съм я насърчавала, но не съм й обяснявала как не може да има гадже, защото е на 4.

Ами обяснете им за презервативите 
Шегичка, ами аз съм на мнението на "майката на приятеля". Какво очакваш от нея ти не можеш да си удържиш дъщеря си, а тя - синът си.
Няма нищо лошо в това децата да се харесват.
Не отдавам особено внимание на подобни случки.
Не виждам нищо лошо децата да виждат, че родители те им се обичат. Какво лошо има в това да видят мама и тати да се целуват, да се държат за ръце, да са прегърнати... е има неща които си остават само между големите.

Подобно ни са ни отношенията като при Иса (самоче събираме пеперуди за "домашни любимци"), но с тази разлика, че още не сме обяснили за бебетата - не е питал.
Синът ми даже си има 2 приятелки (и за двете иска да се жени) обяснили сме му за моногамията (тати няма 2 жени),  но не съм го насилвала да къса с някоя от тях.
Целуват се, гушкат се.

 Толкова ли е трудно да се разбере, че има разлика между това да обясниш отде идват бебетата и да поощряваш любовните трепети на едно 6-7 годишно дете/ то даже започва още от 3-4 годишна възраст/

ами аз лично смятам, че да се говори за любовни трепети при 3-4 годишно или 5-6 годишно (за 7-годишно ще кажа догодина) е пресилено 

"Мамо ние с Пепи сме гаджета?" - казва дъщеря ми
"Неееее, не може да сте гаджета! Вие сте още малки, гаджета може да сте като станете на... /едиколко си/ години тогава може да говориш за такива неща."
Съответно дъщеря ми си казва: "Брей... това да си гадже с някой трябва да е голяма работа..."

Това ли се разбира по "да не се поощрява"? 

хи хи хи дъщеря ми това лято се "ожени" беше ни много забавно...

Ето заради това изпаднах в чудене в темата за първокласниците - дъщеря ми е на седем и никакви въпроси за секс, бебета, нищо...
Мислех си да обясня това-онова, даже с книга "Как съм се родил" се сдобих, но пък от друга страна, питам се, необходимо ли е това, при положение, че детето очевидно няма интерес
Притеснява ме само опцията да я просвети някой съученик. И наистина не знам как да постъпя...

Ето и наша случка прясна от днес.
Излизаме от градината, докато сме взели и сестра му "гаджето" му е излязло и ни настига т с татко й. Хващат се двамата за ръка и моя син я кани на площадката и да и покаже къде живеем, за да може зимата, когато няма площадка да идва у нас и да играят на Уинкс.

Случката има продължение.
След 3 мин влизаме във входа и на асансьора се засичаме с другото "гадже" и тя баща си.
Той обяснява за другото девойче ("гаджето му") какво са се уговаряли. Бащата се хили и го пита "ами вие двамата нали бяхте гаджета?" "Ааа не X. е гадже на Y." в този момент се намесва и дъщеря ми "А на мен кой ми е гадже? Само аз си нямам гадже?"

Та каква трябваше да ми/ни е реакцията в тази ситуация? Трябваше ли дружно по родителски да ги овикаме/отупаме? 

Да питам 3 годишната си дъщеря ден през ден- кое момченце от групата ти харесва, имаш ли вече гадже, облечи това, за да те харесват момчетата.
Почти 7 годишната ми дъщеря да се фръцони пред блока с лакирани нокти или да ми се хвали кой как я погледнал. Пък аз да река- ух, на мама принцесата!

Ей, на- нещо такоз.

Моята госпожица е на 5 и е много задръстена с гаджетата. Има един младеж в детската с който имат много бурни отношения-ту са неразделни, ту са врагове, но думата гадже не е споменавана. За секса знае, че бебето расте в корема на мама. Още не е питала за подробности-като поиска ще и дам, защото се сещам за за "сексуалното възпитание" което получих от нашите....

На всяка сцена по ТВ, където някоя мадама заголваше рамо/бедро, ме изпращаха в другата стая за малко. "Нагледай яденето, вземи си ябълка." Е, такъв див интерес не съм изпитвала за друго! Какво е това толкова тайно нещо, дето мама и тати го крият?? А дори тогава никой не ми беше обяснил за бебетата, въпреки  че питах. Баща ми подмяташе за щъркела, и аз му се обиждах защото знаех че ме лъже.

НА вилата със съседското момченце слушаме плочи с приказки. Следобед е, жега, мързи ни да ходим до външната тоалетна, и решаваме да препикаем стената на къщата. Майката ни хваща със смъкнати гащи, гони момченцето, а на мен почва да ми крещи че съм "Уличница." После ходих да питам какво значи. Бях на 6.

Така успяха да ми внушат, че секса е нещо ужасно, срамно, мръсно и забранено. Когато като тийн ме емнаха хормоните, се чувствах жалка, мръсна, мислех че нещо не ми е наред-как може да мисля за такива неща, това е за големи хора? Четях на майка ми евтините романчета с чувство за огромен срам и вина, опитвайки се да разбера като е толкова ужасно, защо мама има кашони книги, в които става дума само за секс. Но не смеех да питам, мисълта да повдигна темета ме ужасяваше. Тя ме хвана веднъж, каза ми да не и пипам книгите, защото съм малка и не разбирам, секса освен удоволствие бил и насилие.  Разбирам от какво е искала да ме предпази, но с тази реплика тотлано ме обърка за години напред.

В момента съм на 26. Ако гледам филм с родителите ми и там има "гореща" сцена, ставам и излизам. Не мога да гледам в тяхно присъствие, почвам да се потя и да хипервентилирам.

Та така... важно е да се предпазват децата, но не бива да се изпада в крайности. В този ред на мисли, би трябвало някой да регулира вестникарските будки, които лепват разчепатени каки по организъм на витрината, така че всяко дете да получи нагледен урок докато чака автобуса с майка си. Дори да няма порно канали на телевизора, не знаеш откъде ще ти изскочи...

emichka84, точно за това говорех и аз. Съжалявам, че се чувстваш така... Аз също не получих нищо като знания от своите родители. Пробутаха ми една книжка някъде на около 11 и с това си решиха проблема. Когато мен ме емнаха хормоните попрочетох някоя и друга статия за забременяването, за предпазването, за целувките и т.н. от списание ЛАДА!!!  . По онова време това ми беше под ръка.
Някъде във форума четох, че детенце научило от друго детенце, че бебетата се правят като се целуват момиче и момче, но не по бузите и по устата, а по-други места.... Ето до това води нашето мълчание и пазене на тайни и псевдо пуританстване.
Има неща, които са нормални за развитието на детето, това че ние сме комплексари,  срамуваме се от телата си, наричаме "Секс" мръсна дума, не означава, че трябва да увреждаме и децата си.
За момичетата тук, които се чувстват объркани и си мислят, че да имаш гадже на 5-6 години е нещо страшно, нека да прочетат някоя и друга книга за отглеждане на деца и да видят, че само след 7 год. малките започват да формират еднополови групи и се отнасят с пренебрежение към другия пол и при това, само за да прикрият подсъзнателната си симпатия. И се замислете, ако не се харесвахме (противоположните полове), щяхме ли да съществуваме като вид. Ако вие не отдавате толкова голямо значение на това, че детето ви има гадже и не концентрирате вниманието му върху това, не го убеждавате, че ще има гаджета чак като порасне... сигурно детето, няма да обърне толкова голямо внимание на гаджето си и няма да тръгне да ви опровергава с това, че може да има сериозна връзка на 6 год.
Дишайте свободно и не си създавайте излишни тревоги.

Но, моля те, за какъв срам говориш? Едно е да се срамуваш от тялото си, съвсем друго е да не желаеш да въвеждаш детето си в дебрите на секса от 5-годишно 

Не знам за другите, но аз не се чувствам ни най-малко объркана и смутена от думата "гадже", употребена в детскоградински контекст. Единственото, което чувствам по въпроса, е насмешка. Няма нищо страшно, да, но няма и никакъв смисъл - предпочитам моите деца да се научат първо на приятелство, а после на романтика и женитби. Въпросът "Имаш ли гадже?", отнесен към дете в подгимназиална възраст, считам за първобитно-общинна отживелица и отказвам да го чувам и задавам. Мое мнение, нали. 

crazy chick,  не виждам конфликт в мненията ни... В пояснение на цитирания от теб текст, подразбирам, че схващаш думата "секс" в тесен смисъл на полов акт. Аз също не бих обяснила какво представлява съвъкуплителен акт на 5 год. дете. Не бих и питала малко дете имаш ли гадже, аз и голямо не бих питала... то ако иска ще си каже. Но пък никога не бих взела сериозно гаджето на 6 годишното си дете.

Не виждам нищо притеснително в невинната детска "Любов".