Жената Везни-2 част!

Ще си намериш работа Естел, има проучване на тази тема и срока е 3 месеца.Една позната докато се беше отчаяла си намери страхотна работа с отлична заплата 920 лв. и куп екстри.
Миналата година получих парфюм на Нина Ричи мой много любим и чифт мечтани за мен обувки на Реберто Венути от любимия ми мъж, но тази година искам  .

Мама Цоцоланка, ти се шегуваше с това, че тортата не е станала, аз ако направя такава ще си ударя дупето в тавана .Прекрасна е, а как ми се дояде , утре ни почерпи и по едно парченце

Мамо,звучиш много тъжно.Недей!вземи си пореви малко да ти мине
Тортата е много хубава.Ако можех и аз да сътворя такава красота.

Кажете какви подаръци обичате Везните?

Честит Рожден ден на Мама Цоцоланка!
    
Много здраве, щастие и усмивки. Тортата е прекрасна, а след като прочетох и какво означава украсата й, казвам че е превъзходна. Не си се провалила ни най-малко! Весел празник!

Относно пдаръците, обичам изненади, но добре обмислени и съобразени с моите вкусове.
Иначе предпочитам директно да посоча подаръка , така винаги съм доволна без забележки и мрънкане 
Рядко се случва някой да ми подари нещо и то да ми пасне.

Често по-скоро нематериални.....Че те най-трудно се подаряват понякога.......Е....не бих се отказала и от нещо скъпичко......Но с годините може би станах по-скоро практик, отколкото разсипник.......Иначе съм с доста широки пръсти - нали знаете - жена с пари е като луд с картечница........

Благодаря ви, момичета за пожеланията!Почерпете се!

Какво ще рече "нематериални"?

Прегръдка, поглед, благодарност, прошка, блясък в очите, целувка........Малки жестове - цвете без повод, картичка направена от теб, а не купена.....Обичам нещата в ежедневието, които ни напомнят,че сме живи и желани.....Понякога лустрото на празника ми идва в повечко....(По принцип говоря за празниците......)

С пари е лесно да се направи подарък.......По-трудно е сърцето да направи подарък.......В този забързан свят все повече и повече малките жестове в ежедневието ни липсват......И гледаме да компенсираме с големи жестове по разни поводи......Те празниците през годината са малко на брой, но ежедневие - бол....Та......предпочитам да  получавам по малко всеки ден......

Но това не означава,че бих отказала ключове за кола или нещо по-така по даден повод.....Нееееееееее.......

Може би това, което най-много ще ме зарадва - това е един уикенд в СПА хотел.......А може и седмица.......

Честит Рожден Ден на нашата майка героиня във темата!Желая ти много здраве, щастие и безкрайна любов 

Мама Цоцоланка, честит рожден ден и весело изкарване на празника. После да се похвалиш и с подаръците. Тортата изглежда страхотно. Убедена съм, че и на вкус е чудесна.   

Случайно попаднах на тази тема.Приемате ли нови попълнения?
Честито на всички Везни,отпразнували вече своя празник! 
Бъдете здрави и щастливи!
Не знам защо,но нещо нямам настроение,а се опитвам да си го вдигна.Всъщност от няколко години е така.И като отмине денят рожден и все едно камък ми е паднал от сърцето.


Различни и дълго време след РД-то си се чудя какво да си купя. Везна та везна,дрънка отвсякъде!

Прочетох днес това - http://www.facebook.com/rdsjvl?v=wall&ref=notif&notif_t=wall#!/note.php?note_id=402024121753&id=1493749402&ref=mf и го приех като подарък за рожденния ми ден.....Страхотно ми подейства.....Предпочитам подаръците за душата......

Дискутирали ли сте дали Везната е материалистка?


Елинор, благодаря, но не съм героиня......Героите са от друга категория, аз не влизам в нея.......

Мамо Цоцоланке,възможно ли е да копираш тул подаръка за душата?Нямам регистрация във Фейсбук.
За мен си герой-заради подписа.Защото доказваш че има ли желание,има и начин.Всичко останало е разтягане на локуми.
Не сме дискутирали меркантилността на Везните.

Преди да стана майка
спях толкова колкото поискам и никога не се безпокоях за това в колко часа да си легна.
Миех си зъбите и се сресвах всеки ден. Гримирах се, обличах костюм и отивах на работа.
Преди да стана майка.
чистех веднъж в седмицата. Можех да режа домати за салата, но не и да готвя пиле фрикасе и още поне двайсет вида манджи, които да стават и за децата, да меся питка "слънце" за прощъпулник. В 5 часа сутринта.
Не знаех, че ако аз ям марула, съдържимото в памперса ще има вид на пюре от спанак.
Не се препъвах в играчки и не учех приспивни песни.
Не бях чувала думите "манту", "коластра", "дефтерит".
До преди да стана майка
никой не се е осмелявал да повръща върху мен.
Никой никога не се е напикавал в скута ми, не ме е плюл, не ми е дъвкал пръстите.
Oще по-малко съм си представяла как някой смуче циците ми почти денонощно и ме ползва за залъгалка. Ха, опитай се да изтръгнеш пиявица! Гладна.
Напълно контролирах разума и мислите си.
Спях нощем. Имах време да сънувам.
Не бих повярвала на никой, че с 3 сантиметра разкритие, ден преди да родя, ще правя формички в пясъка.
Преди да стана майка никога не се е налагало да удържам с все сила ревящо дете, за да може доктора само да надникне в гърлото му. Не знаех как се облича октопод с една ръка.
Никога не бях гледала пълни със сълзи очи, готова сама да се разплача.
И не знаех какво е да замреш от щастие при вида на детска усмивка.
Не допусках, че няма да мога да изгоня някой от собственото ми легло и да отмествам леееекичко босите му крака от устата ми докато спи.
Да пера насрани гащи и да изчегъртвам аки изпод ноктите си.
Не знаех, че целувката ми може да лекува.
Преди да стана майка
Не бях държала в ръцете си някой просто, защото не мога да се отделя от него. Да дишам с него, да туптя с него.
Да разказвам "трите прасета" в стихотворна форма и да лазя, ръмжейки като вълк.
Сърцето ми не се беше разкъсвало на милиони парченца, когато не мога да успокоя болката сега и веднага и да слагам лепенка на въображаема смъртоносна рана, побираща се в рамките на червена точица върху пръсчето.
Не съм подозирала, че някой толкова малък може да има най-голямото значение.
Не знаех колко е важно да не мигаш, защото тя току що заспа.
Не мислех, че мога да обичам толкова горещо.
И през ум не ми е минавало, че някой ще рисува дълги черти върху безупречно боядисаните ми стени и ще казва, че това са самолети. И още по-малко, че аз ще им се радвам.
Преди да стана майка
Не знаех, че моето сърце може да живее в тялото на някой друг.
Не знаех какво щастие е да кърмиш прегладняло дете с болка от разранени, кървящи зърна.
Преди да стана майка
не се събуждах на всеки 10 минути само за да проверя, че диша.
Идея нямах колко непоколебима и уверена мога да съм дори и когато двама доктори в Пирогов ме задължават да оставя детето си на системи с антибиотик. И след това да рухна безсилна на бордюра пред болницата.
Прилошаваше ми при вида на кръв.
Не знаех, че съм способна да съпреживявам така силно и да чувствам така дълбоко.
Изпитвах ужас от варицелени пъпки.
.........

Превърнах кошмарите си в щастие! Станах майка!



П.П. Държа да отбележа, че това не е писано от мен!!!
Попаднах на него в интернет и го споделям с вас,
защото е прекрасно!!!

Ali&Meli, welcome.   Кога ти е рожения ден?  

Аз щях да чета старата тема ...   Не съм още, разбира се. От 1 октомври, обаче, оставам без работа и това ще е първата тема, която ще прочета.   Много ми е гадно, че напускам. Днес, докато се оправях за работа, гледах реклама на Седатиф ПС - хомеопатичен лекарствен продукт - взима се се при емоционална лабилност, раздразнителност, тревожна напрегнатост. И на обяд взех, че си го взех. Надявам се да ми помогне да минат по-леко тези 3-4 дена. Представям си какво ще е последния ден. Ще ми трябват стек носни кърпички.