МАРТенските калпазани обичат да надничат под дивани!

Не съм им го казвала все още! Четешна диагонал   Предполагам, ако им го кажа, Вики ще я изключат от яслата  

А как би реагирала, ако медицинската сестра, която посреща ревящото ти дете в яслата, след 10 секунди го върне на врата с думите "Ооооо ми тя е болна, виж какъв гноен сопол потече!", а след като й казах, че сопола е защото плаче, си я вкара без коментар вътре. Това нормално поведение ли е на жена, която гледа малки плачещи деца ежедневно,години наред? Може би трябваше да й изнеса една лекция по реакцията на детския организъм при рев?  
Сега да не кажете, че след като не съм доволна от персонала да си я гледам вкъщи. Очарована съм от останалите 5 жени,които се грижат за дъщеря ми. Просто тази нещо не е в час май  

За много болна тема говорите, по която не мога да не се включа  болестите и яслата/градината.Виновни са както и персонала, така и родителите.Говорила съм с 2-3 майки, които си пращат така децата-със сополи и кашлица, защото иначе няма свикване.Е ми като видях че няма да стане с добро и аз започнах като тях...не може два дни да ходи и после 2 седмици да не ходи.И после да се чудим що реве.Тъкмо се позакрепи(това беше наскоро, майка ми го го гледа 5 дни, защото нали бях от съвестните, не го пратих), тръгна и на следващия ден пак се започна.Утре ще ходим да му вземат носен и гърлен секрет, че стана един месец с малки прекъсвания влачи сополите и ка'лицата.Иначе е добре, жизнен, с енергия и яде като невидял.А днес щях да падна, като тръгвах от яслата-минавайки покрай другата група едно през едно децата кашляха. И здрав да е пак ще се разболее, то едно болно дете в групата стига.

СЗА, разбирам ти мнението за яслата и за строгите правила относно това как да се водят децата, но според мен е твърде утопично. Ето тук колко истории чета как в семейството по един месец се пренасят едни сополи от едното дете на другото. Само, защото му е братче ли е нормално? Абсолютно бих искала да си водя детето само на място със здрави деца, но не мисля, че това е нормална житейска ситуация. Дори и да не е на ясла, ако няма кой да го гледа, бих го оставила на майка ми, ако е сополива, на мъжа ми, аз бих го гледала така. Не бих го държала при някой с очевидно заразен вирус, разбира се. Просто мисълта ми е дали ще се срещат в детската със сополите, или на друго място, е все тая. Те децата и с варицела не ходят на детска, но това не пречи на заразата да се върти повече от месец. Просто с болестите си контактен, преди и да разбереш, че другия е болен.
Аз не го водя болен с хрема, не мога да свържа всеки сопол с хрема. Аз самата не бих си завела детето, ако очевидно не се чувства добре, но както на мен не ми пречи да си играе с дете, на което просто му тече носа, не кашля, не киха и не му блести погледа, така и аз (а и лекарката, която го преглежда), преценявам, че не е заразен и не печелим кой знае колко от това, че си е останал вкъщи.
И на мен ми е болно, че постоянно се влачи нещо, но не мога да си представя как може да се избегне това. Дали ще е навън с децата, дали ще започне с болестите в детската, в училище, не познавам дете, което да не е минало през това и майка, съответно. Да уточня пак, че става въпрос за това да се пренасят дребни бацили, не защитавам никой, който умишлено си тика заразното дете някъде, нито лелки, които си затварят очите за това. Според мен са си достатъчно стриктни и не приемат дете без бележка от лекар.

Нинче, когато Дариян ги нареди така няколко седмици, както ти описваш, обикновено докторката ми даваше бележка да  го пускам здрав от началото на следващата седмица, аз изчаквах още 1-2 дена и така, ако ми се разкисне пак, да е направо за петък и събота и неделя да мога да го държа вкъщи. Оставям го пак и понеделник и от вторник на ясла и пак същата схема. За един ден му пиша аз молба за отсъствие. И така започна да се позакрепя сякаш, като успявам да му обръщам внимание поне 3-4 дена в седмицата. Но пак без помощ не става, де. Проблемът в яслата е най-вече, че няма кой да му даде витаминче, да му капне капки и т.н. Не, че вкъщи не ми държи с дни сополи, просто успявам да го лекувам, това е въпросът. И просто сега сме се закрепили до положение, в което не успявам да го изпусна до нещо по-сериозно. Аз затова казвам, че го спирам за един ден като е сополив, защото просто го усещам как ще "тръгне" и пресичам нещата, преди да са се развили, а не, че се е разболял вече и с един вкъщи е излекуван, абсурд е това.

Здравейте,

СЗА- честит ти перушико. Ще е много забавно.
Коко- Елия в последния месец и нещо заспива с приказка. На обяд гася ТВ, гушкаме си бебето, завива се и казва коя да и чета. Аз и взех поредицата на Златното пате- Приказки незабравими в рими. На последната страница е заспала. Вечер е същото.


Хайде 

Мерси, момичета, за пожеланията за нашето папагалче Шар. От познати не съм с впечатление, че трудно се гледа - иска храна, вода, камъче, огледалче, много внимание и любов У нас има от всичко това, както и човек по цял ден. За това, че цапат знам и ето защо му взехме един калъф, който се слага на клетката отдолу и я покрива до средата, полупрозрачен, който калъф пази да не цапа наоколо. Е, ще споделя повече опит кат омине време. Притеснява ме, че не го виждам да яде много много, но пък ака, което е знак, че нещо влиза, щом излиза   Иначе май се поотпуска вече, защот опочва да се обажда, да цвърчи... Ще пусна снимки по-нататък.

Тони, все да те питам и забравям - как се чувстваш с кърменето и бременността сега? Рая усеща ли промяна? Или пък ти? А ще си идвате ли за Коледа да се видим?

Бухта, какво да ти кажа мила с тази серия, просто стискай зъби, има още малко от тази гадна година и после всичко ще е слънце и песен, нали.

Вероники, и при вас е черна серията нещо, да излизате бързо от нея.

Аз, с наближаването на края на годината, пак почвам да се замислям какво постигнахме в тази година и повърхностната ми равносметка е, че нещо наистина не е от най-успешните ни години, но пък можеше и да сме по-зле Най-важното е, че децата и ние сме добре и здрави (дребните болести не ги броя) и да гледаме напред.

Аз вече съм доста зле със синузита и май няма да се размина без антибиотик. Писна ми вече 4-5 години подред всяка година си пия антибиотик за синузит, няма оправяне. Накрая ще взема да си направя пункция, белким това помогне (макар че малко ме е страх, ако някой има опит с пункция, нека сподели).

Заспиването и при нас е както при Зеленкото   Вечер де, през деня с майка ми заспива с музика. Но понякога и при мен иска музика и след като се нацока, слуша си песничката и заспива. Четем всеки път книжки, като определено обича римуваните, ние четем едни пак от някаква поредица, имаме Спинкай, малко бубулече и Слязъл Сънчо от горица (май така беше, мързи ме да ровя да го намеря сега). И една с едно пате в гората с кратки рими - ей, мазол ми излезе на устата от тези три книжки. По едно време четеше Дядо и ряпа нон-стоп, сега това... Но пък ги знае наизуст

Еля, дай линк ако намериш към тези книжки моля те.

Ох, аз нещо съм супер дезорганизирана тези дни и явно от болестта се чувствам като парцал и просто нищо не мога да свърша, което пък много ме потиска. Изпрах си пердетата примерно, но не мога и да си помисля да се покатеря да избърша прозорците, защото ми е супер зле (добре поне че в кухнята успях да ги забърша преди да се разболея). И цялата къща има нужда от основно прочистване от боклуци, но просто не виждам как ще стане. Явно, трябва да се примиря, че докато са малки децата, това е положението.

И аз искам да кажа за сополите и яслата. Трябва на родителите в групата да го кажа, ама не се повдигна тази тема, така че вие ще го отнесете.
Със сополи и кашлица си ходим и то, насърчени от личната лекарка, която констатира, че сополите не са инфекциозни и каза да си ходим така. Дори каза да не капем капки, а само Стеримар. А и Мария си е супер-вижда се, че не болнар само секрета тече ли, тече.
Просто не минат ли 6 месеца от тръгването, докато се приспособят към тамошната вътрешна микро флора, няма как да са без сополи.
Мисля на хомеопат да отида, дали пък той няма да даде нещо по-защитаващо организма.

Зеленко, те и в яслата ще му сложат лигавници, ако кажеш. А групите са смесени и по-големите могат по- добре да се хранят. Мария пък не търпи лигавник, както Калин не търпи да го храниш. Но пък, като реши сама да гребе с лъжицата и вземе да изсипва върху си- прави истерия, ако няма салфетка, с която да се забърше и хубааво да размаже всичко.

Знаете ли дали е в ход съгласуването на приема и изписването между яслата и градината?
Или дали има някаква родителска инициатива за прекратяване на абсурда с изписването на 3 годишна възраст.
Вчера директорката каза, че закона е такъв, че тя е длъжна, когато детето навърши 3 години, тя трябва да го изпише от яслата. Така тези, които са родени първата половина на годината остават извън яслата, а на градина се тръгва септември.

Криси, напълно те разберам за лелката, която ви е направила забележка за сополите. Пак, че е само една! Аз в началото, като тръгнахме, мислех, че всички не са в час

Оф, щях да забравя- честит нов член на мъжкия отбор на СЗА! Направи снимкаа!
И Нагаина снимката за аватара ти е страхотнааа!

Окич, ако яслата е към ОДЗ детето просто преминава в първа група на ДГ  така в групата на баткото дойдоха няколко нови деца през годината. Е, сега ще "повтарят", ама като не е измислено хубаво...  Аз нямам против този закон, но ми се иска после да не се кара пак 1ва група, а да минават във втора, но едва ли ще стане. 
За сополите съм съгласна с Нагаина и с Окич.  И ние правим така. Педито го преглежда, казва, че не е заразен, дава бележка иси ходи. Освен това, виждам и чувам, че всички са така  , включително и г-жите.   

Това е точно така. Аз самата не съм ходила нито ден на детска градина, ами "излезе ми през носа" в първи клас, както и на нашите. А Валентина си изгради имунитет някъде към 4-5 години и сополите и кашлиците спряха от раз.

А разказа на Крисче ми напомни за моите патила с медицинската сестра в градината на Валето. Тая жена обявяваше, че детето ми е с конюктивит всеки път, когато я водех ревяща на градина . "Ама не виждате ли, че детето е с конюктивит и хрема??? Очите й червени, носа й тече?!". Как да й обясня, че детето плаче или е плакало допреди малко и е логично да е с червени очи и запушен нос От друга страна, мои познати си водеха децата с ангина, която тя изобщо не виждаше. Незнам, може би ако готвачката ги преглеждаше на вратата, по-добре щеше да се ориентира.

Ние сме добре, Софи приказва все повече и по-забавно на два езика и вече можем да водим разговори, като интересното е, че се ориентира пред кого кои думи да използва. Например на баба си не говори бг думички, а на мен не приказва на италиански, много е смешна .
Следобедния сън почти го е отказала, но за сметка на това сутрин спи до 10-11 часа, като не можеш да я вдигнеш и с кран. Правих опити да я вдигна рано сутрин /с голям зор/, за да спи следобед като нормалните деца. Обаче резултатът е, че след това вечер не може да заспи до 12 и пак всичко отива по дяволите. Незнам кое е за предпочитане, мисля, че е по-важно да си легне вечер навреме, отколкото да спи следобед .
Аз вече съм се замислила за рождения й ден  , ще сме си в София и се чудя за детския плейцентър, който Рила спомена. За The Mall ли става дума? Знам, че там има един разкошен детски кът за най-малките и май организираха рождени дни?

 ~Elg~, и Тео много ги обича тези приказки и всеки ден си четем поне една, главно Лече Буболече.

SZA, честит ви домашен любимец, представям си каква радост е за децата. Мен Ники от много отдавна ме е заврънкал за животинка, макар че имаме рибки. Брат ми има куче порода Мопс и му е обещал кученце. Аз лично предпочитам котка, защото не трябва да се разхожда, но ще си надвия на мързела и ще разхождам и кученце 
 Ето линк за Приказки незабравими в рими, аз нашите съм ги купувала преди години от една квартална книжарница, която вече не съществува.
 Тео харесва и тези със звуците на животни, те също са римувани. Това са новите заглавия от същия тип

 oki4, в ОДЗ-тата не ги "гонят" децата от ясла като навършат 3 годинки, но вие доколкото си спомням сте в самостоятелна ясла. Много е кофти така, това си е половин година
 
 Заспиването при нас премина през много и различни етапи  . Имаше периоди, в които през деня го приспивахме в количката и след това го местехме в креватчето. Докато бяхме при нашите в къщата не ми беше проблем, но като се върнахме реших, че не може да продължава така и започнах да го слагам в кревата и да му пея и той свикна. Не заспива бързо, но е за предпочитане пред другите варианти. Ако се разплаче го галя по главичката и той се успокоява. Вечер в началото заспиваше сучейки, но в един момент и това престана. Сега като се насуче остава буден и после се гушкаме на спалнята, или пък го слагам в креватчето и му пея, както и през деня.
 Кофтито при него е, че много често се буди и през деня, и през нощта. Престанах да му давам да суче при всяко будене, с мисълта, че ще спре да се буди като не го свързва с "цокане", но уви - пак си се буди.

  'Кафе с мед', Rila ходи в Плейцентър приятели, а ти предполагам имаш предвид Gymboree Play & Music

Благодаря за идеите за приспиване, знаех, че ще сте ми полезни 

Elg, вече поръчах няколко от тези книжки , много ми харесаха, а не съм ги виждала по книжарници( или не съм обърнала внимание). Тя малката още не иска да й чета , но в стихчета залъгалки се заслушва, картинки само разглеждаме и Ъ-каме да й казвам кое какво е. Общо взето не говори още, но съм се примирила, че с нея всичко става Бавно- зъби на 11 месеца, прохождане на 1г3м, ще я чакам и късно да проговори , ааа и лазенето го усвои преди седмица

veroniki и аз си мислех, че като спра да кърмя, ще спре нощното будене, но сега продължаваме с шишето нощем, и докато не получи шишето не заспива. А всичко зъбки порастнаха ли ви, защото аз нашето будене го отдавам на зъбоникненето, чакаме кучешките и кътник още и са й много надути венците

Здрасти
Ние си седим вкъщи, днес лекарката върна Ния и й удължи антибиотика - чувала още някакви хрипове. Аз уж се оправям, убедена съм, че не беше пневмония това, малко се изхвърлиха, а и само на слушалка .... Както и да е, мислех да си пусна ПКК да се види за левкоцити и инфекция, но няма да стане сега точно. Изпих всичко, което е измислил Михайлов (хомеопата) и като че ли намалява кашлицата. Аз на лекар не ходих, мъжът ми я заведе.
За яслите и болестите ....... ами явно е неизбежно минаването през този период. Малката беше адски здрава, докато не тръгна. А иначе мисля, че си зависи от яслата. Те могат да пресекат опитите на безотговорни родители да си водят болните деца. Нашата е санаториална, за деца с хронични белодробни заболявания и контролът е доста строг. Преглеждат ги всеки ден, давали са ми рецепта, без да искат да я спирам, друг път са ме викали да я взема. Но така или иначе като сме ги дали, сме наясно какво следва. Наистина, често сме носители на зараза преди да проличи. Няма как да знам дали Петьо или Ани, дето днес отсъстват по домашни причини, всъщност не са се разкихали, съответно заразили другите деца предния ден, без никой да разбере.
Нагаина, за варицелата може и да почакаш всичките да се изредят, май така става обикновено.
СЗА, за синузита нямам личен опит, но близък приятел прави пункции и една лекарка му каза да си направи инхалации с тетра. Опитал го е и е много доволен. Препоръката е била нещо в стил "ами аз хубаво ще ти ги правя тия пункции, но ще се върнеш, опитай това".   А, и честит нов мъжкар у дома
Приспиването при Ния не е проблем обикновено. Гледаме да нацелим момента и най-често с гушване и слагане в леглото е готова. Понякога през деня е по-трудно, тогава се налага да лежа на спалнята до кошарата и да се правя, че и аз спя. Става, върти се и накрая се унася и аз се измъквам. Лекарствата също си ги пие, само с капките сме имали проблеми и сцени на насилие - ужасно наистина, но като се налага, няма как. Коларголът много я плашеше, предполагам заради цвета. На другите не реагира толкова лошо.
Я да запитам и аз сега: да се преброим - колко малки калпазани са още с бибите и какво смятате да правите по този въпрос? Ния още е с биба, уж само за спане, но започна пак да я търси и през деня, а през останалото време зверски си ръфа ноктите и ръкавите. Мисля, че има един кучешки на път, но не съм сигурна, че е само това.
Гери, много ще се радвам да се видим, но при условие, че Ния е спряна от ясла, не мисля, че ще е удачно тази седмица    Жалко за хубавото време, уикенда обещават да е супер, но май ще пропуснем. И браво за успехите на Криси.

Мерси на всички за хубавите думи!    Ще излезем от серията, няма къде да ходим    Надявам се, че не съм си изчерпала лимита за късмет и ще изгрее нещо розово скоро   

Шу, сега те видях горе, не съм те забравила

Радвам се, че ви допаднаха книжките.
Нас ни открехна една майка в градинката и гледай какво става. Изкупихме кварталните книжарници. Ми то книжката е само 2лв., пък е интересна.
Елия си посочва коя иска - Лече, Бако( Габарко), Шашко (Шишарко) и т.н

Та в този ред на мисли, Елия за последните 2 седмици ако бърбори. Вялно още дълги изречения с по 3-4 думи не казва, но капацитета и е поне 50 думи и повтаря всичко.

СЗА, това нещо синузитът е много гадно животно. Преживяла съм го и знам колко е мъчително (не бях спала, яла и дишала нормално със седмици). При мен се прояви само веднъж, след една доста сериозна интервенция на горен зъб и си го обяснявам с това. Оттогава при всяка хрема ми се изправя косата, че може да ме повтори, но засега ми се разминава. Тогава пих клацид и шмърках вода с морска сол (сега се сещам, че преди време май го писах тук....но какво да се прави, може й да се повтаряме вече ) Правих и един компрес от 1 с.л брашно, 1с.л. смлян черен пипер и 1 с.л. ракия.
Бухта, по-нататък пак ще има хубави дни (много искам да повторим ония снимки върху сухите листа една година по-късно ). Важното е да се оправяте. И ние пак не сме в цветущо здраве, но вече няма да се оплаквам.
За бибата - и ние я ползвахме само за приспиване, но почна да я търси през деня и аз реших, че трябва да я отказваме, докато не се е привързала съвсем (с каката стана лесно и от раз и си мислех, че и този път ще се справя без проблем). Да, ама не. Отрязохме я през средата и й казахме, че е счупена - тя я гледаше странно, не можеше да я засмуче, но беше спокойна. Вечерта обаче почна да реве и не искаше да заспи, дондурках я един час, изпилих си нервите, но накрая каталяса и аз се почувствах победител. Но познайте какво стана, когато се разбуди през нощта (защото тя още се буди по n-пъти и само с едно мушване на бибата пак се успокоява) - изпадна в дива истерия, не искаше вода, не искаше да я прегръщам, просто се дра в продължение на 1/2 час и аз накрая изрових една стара биба на Криса и й я дадох. Засега съм решила, че ако не прояви сама някакви признаци на отказване до 2 г. няма да правя нови опити. Не мога да причиня отново такъв стрес на Симона, на мен и на съседите
Между другото това има връзка и с темата за заспиването - Симона си заспива сама, само давам бибата и излизам. И Криси беше така, но когато отказахме биберона, почна да иска аз да я приспивам - така заменихме една зависимост с друга, доста по-продължителна и като време за приспиване, и като период, през който си го търсеше. Сега още не иска да заспива сама, да не говорим да се отделя в детска стая.

Ето ме и мен. В момента ми пускат БГ кабелна На нас уж ни попреминаха сополите.
Имаме нова дата за операция - 4ти Януари.
 И ние сме с биба, не мисля да я махам, докато не се почувства готова за това. Много тежки неща и предстоят,а аз не съм и достатъчна, да не кажа че предпочита бибата пред мен.

За сополите в яслата,много се ядосвах когато водят децата сополиви, но след няколко месеца се предадох и аз почнах И Боян от дете, което до 18месечна възраст не беше близвал лекарство, се превърна във вечно болен астматик.

Яна и Боян заспиват сами. Ако аз съм в стаята решават че ще се играе и нямат и намерение да полегнат. Няма никакъв вариант за гушкане. Затова се играе каквото се играе по време на обличане, целувки, шеги, гонене и накрая в кревата, "лека нощ" и затварям вратата. Има моменти когато не иска да заспива и изчаква батко и и той да си легне и тогава спокойна и тя заспива.

Книжки не чета, лошо но факт. Опитвала съм, много пъти, но обикновено или ми взима книгата и сяда отгоре, или почва нещо да бучи така че и Боян да не чува какво чета, но най често излиза от стаята. Пред компютър не седи, детски не гледа, само ако има песничка може да пораздруса дупето. Общо взето по цял ден се чуди къде да се качи, за да може да падне от по- високо. Катери се по перваза, по масите, опитва се да се качи и на кухненските плотове. И в този ред на мисли исках да питам, колко често се удрят вашите деца, моята
тази сутрин за два часа се прасна поне 30 пъти, добре че не реве

Иначе Хелолин мина весело, и Яна събира бонбони, но се изнерви че вместо да и ги дадем да ги изяде веднага и ги слагаме в кошничката. А когато и поднесяха кошница с бомбони, всички взимаха по едно бонбонче, а тя посягаше към дръжката за да вземе цялата кошница. Ето и снимките http://www.facebook.com/photo.php?fbid=1416918674866&set=a.1 … 056020.1589593556

Лек ден на всички!

Пак сте подхванали едни интересни теми...

Днес Рая заспа преди секунди за 2 минути. Моля се, това с дългото заспиване да е било период от седмица и вече да отминава, че нищо не помага - книжки, гушкане, сукане - нищо. А ми омръзна след "НЕ-то" и обясненията защо не се гледат филмчета на компютъра преди сън да се заспива с рев и подсмъркване. Толкова ми е безсилно и ужасно да се питам всеки път къде сбъркахме, че дори книжките, които толкова обича преди сън не я впечатляват, а какво остава за песнички и приказки.


СЗА, Рая си търси да суче и не знам тя как усеща промяна, но аз определено я усещам. Кърмата ми е доста намаляла, макар че все още има, но Рая вече като суче не преглъща така отривисто както преди и на големи гълтоци. Явно посуква нещо, но е в по-малко количество. Това я кара да си търси по-често. Сега като се събуди сутрин, или след обяд идва, гушка се в мен и си досуква. С това нейно поведение се настройвам за кърмене в тандем, защото не мисля, че ще се отбие, дори и кърмата ми да спре съвсем, което неминуемо ще стане, въпреки нощното кърмене по 3-4 пъти на нощ. АМ отказва изобщо - пробвах я наскоро, но не го и помириса дори. Преди може би 2 седмици набара моята чаша с мляко с какао и мед и се беше почерпила 1-2 облизани лъжички, та след първоначалния шок и видимата и неалергична реакция реших, да я захраня и с това, от тогава изпива по 40-50 мл. прясно мляко с мед на закуска. Отделно и давам доста сирене и кисело мляко и се надявам да и стига, защото АМ не желае да вкуси изобщо.
Не ми се иска да пътуваме точно по празниците, защото с полкова хора по летищата и блъсканиците не са за нас. Най-вероятно ще си дойдем през януари за седмица и се надявам да се видим за час-два, ако успеем да се организираме повече мами и пораснали дечица. Много ще се радваме - и тримата.

Биберон Рая не ползва изобщо, но подозирам, че тайничко ме използва мен за успокоение, защото като се разреве неудържимо идва и си иска "айде-то" така че, съм се примирила вече...

Шу, искрено ти завиждам за начина на заспиване на децата - аз сигурно никога няма да доживея това да се случи при нас. И сигурно грешката е моя - само дето нямам идея дали мога и как да я поправя.

За синузита да напиша и аз - като дете съм имала синузит. Изликували са ме освен с нагрявки и море с йодни пари и със стрит див кестен. Това е един прашец, който се поставя в носа с клечка за уши - гадничко е, но щом като дете съм го понасяла значи се търпи, ама пък изкарва всякакви гадории от синусите. До преди години така си лекувах хремите и честите възпаления. Баба ми беше аптекарка и от нея го знаем. Сега баща ми често прибягва до този прах, защото има доста обилни хреми, които минават за 3 дни третирани по този начин. Със сигурност, ако опиташ знам, че няма да навреди.