Намразих съпруга си

Защо да им казва, за да се изкефят ли. По-добре не. Нека видят, че семейството още повече се сплотява. Защото това са хора с разрушителна енергия.

Люляче.напълно те разбирам,защото и аз съм в подобно положение,искам да разкажа:
 Чаках моето дете 4 години,къде ли не ходих какво ли не правих,но не се получаваше,плачех след всяка количка и бременна жена,живях в депресия 4 години,докато един ден изгря слънце и за мен.Бях най-щастливата жена на земята,имах спокойна бременност без нито едно неудобство на бременността(гадене,повръщане и т.н.т)Това продължи до края на 7 месец,когато една вечер съпруга ми се прибра и ми призна че преди 3 години е изтеглил малък заем за баща си,който му казал че ще си го плаща и той няма да усети нищо,но разбира се не  го е направил и сега,го търсили(съпруга ми) от банката за да заплати 1500лв до 10 дневен срок,иначе щели да ни посетят със съдия изпълнител.Не можете да си преставате какво почуствах,нямахме и стотинка зад гърба си за да подготвим бебето което чакахме с години и сега вместо да намерим пари за него,трябваше да ги дадем на банката заради нещастника баща му.По онова време си бяхме купили къщата и я стягахме а той е отишъл да тегли пари за баща си а имахме потребителски кредит и от заплатата му ни оставаше колкото да преживеем.Не можех да спя,по цели дни и  нощи плачех,карахме се постоянно,как е могъл така да ме излъжи,загубих спокойствието си,страхувах се че нещо може да стане на бебето ми,но не можех да се успокоя.А оня урод вместо да се притеснява за детето си казвал-"Е..л съм му майката,да плаща аз за какво съм го гледал"представяте ли си какви родители има на този свят. В крайна сметка изтегли пари и ги изплати.Когато отидох на консултация се оказа че съм с доста високо кръвно170на110.Хайде в болницата спешно секцио 20 дена преди термина,няма да разказвам,какъв шок и страх преживях и колко време след това не можах да се съвзема.Заради тия нещастници,можеше да се случи нещо на бебето ми и като че ли нищо не е станало ми идват с такси посред нощ в 1:30 пиян до козирката  (живеем на 70км разстояние)и си мисли че ще го пусна в дома си.Ама ги изгоних като мръсни котета.Сега малкия е почти на 7 месеца и още не са го виждали,постоянно се караме със съпруга ми за това,но съм казал че аз докато съм жива няма да позволя да го видят.И така изстинах от мъжа,чувствам че не е същото,че как да бъде?

Потрисам се какви "родители" може да има. Може да греша с тези мисли, но като прочета такива неща, заражда се желание за мъст в мен и си казвам, че ако има справедливост, те ще бъдат адекватно наказани.
Свекър ми също е одрусал и двамата си сина със заеми. Само че не мога да кажа лошо за него като човек, кротък и добър е.  Не искам наказание, а някой ден да си върне парите.
Но заради хазартни изпълнения дължи и на двамата си сина пари. Девер ми е теглил и дал пари на баща си да си оправи цялостно зъбите, не ги е оправил, а парите са отишли за друго. Ако следващ път му даде пари, ще е глупак.
 

Ужас! Ти действително си имала причина да го намразиш за това. Дано успеете да се сплотите отново, макар че неговите реакции хич не помагат за това ...

Ами следващия път дочети темата преди да коментираш, става ли? И защо цитираш мен, като изобщо не съм  припадала или споменавала за неповторима атмосфера по езикови гимназии. Коментирах постъпката на свекърите, а не последствията от нея. Благодаря за разясненията, но моля, позволи ми да имам свое мнение по въпроса.
Сори за оффа.

Може ли аз да реша какво и как да коментирам? Доколкото зная това е свободно пространство, а и да съм споменавала кой и по какво припада, че точно ти си се разпознала като обект на коментара ми, който между другото е насочен към авторката с цел да я успокоя, че не е задължително за запише детето си в английска гимназия, за да има успех в живота след това, а и  да не се чувства като човек, който е пропуснал нещо жизненоважно в определен период от живота си. Ще бъда много признателна, ако и на мен позволиш да имам свое мнение по въпроса, без  язвително да го наричаш "разяснение".

Принципно гледам да не влизам в конфронтации, но...
Разбира се ,че можеш да коментираш и точно тук е мястото, но когато коментарът ти е насочен към авторката, цитирай нея. Когато цитираш мен, ами ти ме разпознаваш във въпросния коментар, не аз. "Язвително" е само в твоето съзнание. Благодаря за коментара ти - беше ми полезен.

Налага се да се намеся в чужд спор, защото предполагам става въпрос за моя пост, в който аз написах, че английски може човек да научи навсякъде, но неповторимата атмосфера на английската гимназия няма как да му я дадат. Ще обоснова кратко изказването си. В езиковите гимназии съществува състезателен дух и в тази силно конкурентна среда децата се научават да се борят за успеха и да го ценят. Средата, в която се движи едно дете точно в този период от живота му е от много голямо значение за изграждане на мирогледа му, а той определя бъдещото му развитие. Затова една езикова гимназия не дава само език, а и начин на мислене и поведение. Познавам деца от квартални училища, които са успели, но в същото време почти не познавам дете от елитно училище, което да се е провалило. Държа на казаното в поста си

shani,  парите и дори  излъганото доверие на близките не са чак толкова страшни предвид бъдещето. Парите ще изплатите и ще забравите, близките на съпруга можете да игнорирате, те вероятно точно това заслужават. Лошото в твоя случай е промененото отношение към съпруга, пропукалото се разбирателство между вас. Дано успееш да му простиш и да върнете нещата както са били преди.

аз пък мисля, че авторката е постъпила доста глупаво
ачик ачик си го казва - пука ми само за детето, не и за мъжа ми
горкият човек - как ли се е почувствал - предаден и от родителите и от жена си, която щом тук си го написа и на него му го е казала в прав текст
ами, станалото, станало... гадно, подло, но викове и крясъци няма да променят нищо
и авторката като е толкова амбицирана за езикова гимназия, що не хвана втора работа примерно? или мъжа й? начини винаги има и всичко го знаем. сега е много лесно - яд я е за парите и изведнъж се присети за рождения ден на детето и екскурзията.
за мен семейството е за това - за да са заедно в хубаво и лошо. и вместо да подкрепи мъжа си в това и да му покаже, че е до него в такъв труден момент - да приеме, че е бил лъган от майка си и баща си, тя какви панаири е направила. много умно, няма що.
пък детето ако сте го възпитали правилно и без английска гимназия ще се оправи пиленцето.

Фууу, да има и друг на моето мнение. Ама, Каспър, сега ще те нападнат, ша знайш.  

смеем ли да нападнем Каспър 

авторката е била подвластна на емоцията и затова така е постъпила
иначе е много по-добре да се направи както Каспър е написала

Като стана въпрос ...

А бе, къде е батко (Люляче) бе???  

П. С. Да вкарам част от Шоуто на Слави, което Шанталче надали гледа (то не че аз го гледам де).  

а, много ми пука като ме нападнат
ако е било подвластност на емоцията - ще вика, ще крещи, ще плаче, пък ще й мине и ще прегърне мъжа си и ще продължат напред
а, тя не, минала 400 км да се кара и да се разправя... ще ме извинявате, но за мен това си има едно име и то е - простотия до шия.

Как няма да беснее! Ако правилно съм разбрала, всичко това е ставало зад гърба й, т.е. мъжът й я е лъгал! Какво има да му съчувства, че и да го ожалват тук! Той, вместо като мъж, да каже "жена, така и така, нашите са зле, трябва да им помагам", той се е изсулил по терлици (както се казвапо моя край) и се е крил като дете, дето тайно продава вещи от къщи! Като й мине, ще започне и да му съчувства.

какви ги говорите - човекът също се е почувствал излъган.
дори при последното пътуване е казал - аз съм вече сирак....
страхотно от нейна страна - да докара мъжа си до такова състояние.
много, ама много е лесно, да обвиняваш другите за собствените си провали.
детето, рождения ден, гимназията - чудо голямо, нали са живи, здрави и са заедно - какво по-важно от това - ами случва се, ако са жертва на кражба какво щеше да прави - да вика и крещи на мъжа си защо оставил колата отключена и че заради него детето си остана просто
знаете, че това е доста елементарен начин на мислене, но не очаквам някой да ме подкрепи, защото винаги е по-лесно друг да ти е виновен.