Какво искам да спестя на детето си, докато расте

Никога не бих давала за пример други деца. Като малка имахме една съседка- Димитринка- залухава читанка, отличничка и грозновата. Много мразех когато майка ми ми я даваше за пример колко била ученолюбива . Едва ли на Дмитринка техните са й натяквали Света колко е красива ... Пък може и да са...

Искам да  й спестя чувството  за непринадлежност  към  семейството, чувството , че , бидейки дете,  си безгласна буква и родителите  могат да се  разпореждат   безцеремонно с волята  ти, действията ти, настроенията  ти и изобщо  всичко.Искам  да й спестя  унизителните  думи, вечните  скандали, неодобрението, погледите  накриво, незачитането, шамарите, ритниците и  зверските наказания.Искам да й спестя още    сълзите  под завивката, отчаяното хлипане  и  изпълнената с ужас  детска  душичка.Освен  това- гоненето от  дома, защото ми е казала   дума  накриво, трошенето  на  нейни   любими дреболии  за наказание, хуленето  й  по време  на роднински  сбирки  в нейно  присъствие и  още много, много неща.

Предполагам, че ти си преживяла всичко това. Съжалявам. 

Не съжалявай. Аз не съжалявам. Защото сега знам какъв родител не искам и не трябва  да бъда.Ако не го  знаех, може би  нямаше  да  намирам нищо  лошо в това  отвреме-навреме  да правя  на  малката по някоя и друга физическа  забележка Не че е късно, де

Офффф, това се връщах и го прочитах отново и отново... Много ми стана неприятно това което си преживяла...никое дете не бива да живее така. Искрено и аз те 
Важното е, че това не те е смазало и сега собственото ти дете се радва на съвсем друго отношение 

 Друга се сещам да попитам, за което с моят мъж сме имали спорове. Та той твърди, че да кажеме неговите родители са допускали еди какви си грешки във възпитанието му, просто защото са живяли и възпитавани през комунизма, били са жертви на системата, всички така са правели и просто това си е било в реда на нещата ...Един вид, той оправдава цялото им поведение със смазаната им от тоталитарната система психика...и носи от девет кладенеца вода да ме убеди в твърдението си.
Добре, съгласявам се в малка степен - смазани са били, но моля ви, никой не би ги вкарал в лагерите в Белене, за това че например са си целували и прегръщали децата, за това че са зачитали мнението им, за това че не са им втълпявали колко се срамуват от тях по родителските срещи и т.н и т.н...
Вие как мислите?

Шанталче- и аз мисля,че системата не е виновна ,а това че са имали деца на по 18 ,19 ,20-незрели и зависещи от родителите си все още и са позволявали да им се месят,да им оставят децата си на отглеждане при баби ,нямали са времето ,знанията и навиците да са близки с децата си.

Явно сме преживяли почти едни и същи неща в детсвото си.Стана ми много мъчно от думите ти.
Само ти пожелавам да си имала сили  да преодолееш всичко и да успяваш вече да се радваш на живота пълноценно.
Миналото е минало,и си наложи да го загърбиш,знам ,че не възможно да го забравиш пък и не мисля,че трябва.
Това са най-важните неща ,от които искам да предпазя детето си и аз

Писах на ЛС!

Шанталче, ако тръгнем  по тази плоскост  на  разсъждения- че ние  не сме ли смазани? По времето на тоталитаризма , няма спор, е смачквано  човешкото достойнство  на  хората. А сега не само   мачкат  човешкото ни достойнство, макар и  да имаме  съмнителната  свобода  да словоблудстваме, но  и   голяма част от хората живеят в несигурност, недоимък, безнадеждност и  други  хубавини.
Според мен, проблемът   на отношенията между  родители и деца  се корени  в модела, който  се следва. Пореден пример от моя живот- баща ми   се е държал така към мен, първородната, защото  самият той, първороден син, е  бил  бит, пренебрегван, незачитан, наказван, лишаван  и т.н. След смъртта  му, неговият баща, моят дядо, ми е разказвал  с гордост ужасяващи  случаи  на  зверско  малтретиране, което  той  наричаше "възпитание".Та, баща ми  е видял този  модел в  детството си, изпитал го е на свой гръб  и  за съжаление, това е смазало  психиката  му до степен, в която  той  не се е оказал достатъчно силен  да промени  нещата  по отношение на  собственото си първородно дете.
От друга страна, съм напълно  съгласна и с това, което  tanyatais  посочи, че   болшинството от поколението   на  нашите родители  е  поемало  родителски  ангажименти  във  твърде  крехка  възраст. И де факто,  са продължавали  да растат заедно с децата си, неизбежно допускайки грешки  и  дори не осъзнавайки, че правят грешки. А е нямало  и  кого  да попитат.Сега е в пъти по- лесно- специализирана литература и помощ  има  навсякъде.
От трета страна, да се върна  към примера с баща ми- когато аз съм се родила, той е бил вече  новобранец  в казармата. За две години. Виждал ме е рядко, не е полагал грижи за мен, не е успял да се привърже. Съответно- аз към него -също. В  редките му отпуски/ бил е граничар/  съм била досаден ревящ дразнител, който  не го е оставял да се наслади на  почивката. Когато сестричката ми се роди, той вече  е  можел да бъде пълноценен  баща.И е бил. И двамата  много се обичаха. Не го  казвам със завист
Така че ако човек реши да търси причини  и оправдания, може да ги намери.Но  не е в това въпросът.

Бих искала да спестя на бъдещите си деца ограниченията  или по- точно бих им дала свобода в това , което искат да правят(такава каквато на мен не ми бе дадена донякъде) , а не да налагам своите желания.

Моите родители са също 'жертва на ситемата', но непрекъснато ми казваха и продължават да ми казват, че ме обичат, прегръщат ме и ме целуват, никога не са ми казвали, че се срамуват от мен след род. среща (а е имало за какво  ) и определено зачитаха мнението ми.

Всияко, което може да го натъжи.

Какво ли? Много неща, но сигурно ще направя и много други грешки, които после и те ще гледат да избягват и така...
Ще се постарая да спестя неудобството от липса на пари например. Навремето имаше период, в който се борих за стипендия в училището, за да си позволя да отида на кафе с компанията, нашите нямаха.И още много подобни парични проблеми. Ще се постарая да им спестя тези неща, които на мен не са ми били спестявани.