Какво искам да спестя на детето си, докато расте

  • 13 069
  • 248
# 240
Бих искала да спестя на детето си караниците между"мама и тате"
 Имам доста не приятни спомени от детството си!
Виж целия пост
# 241
Натали, много неприятно.
Все пак е важно да научим децата
си да изживяват всички емоции и
да умеят да ги насочват.

Емоциите не са само положителни
и е важно да виждат, че мама и тате
също преживяват гняв, яд, ярост.
Въпросът е да не премине в насилие.
Виж целия пост
# 242
Скоро се запознах с едно момченце, което е с две години по-голямо от моята дъщеря. То ми каза, че майка му е в чужбина, за да работи, и татко му се грижи за него и братчето му. Детето беше толкова зряло и пораснало, с толкова неща се справяше само, че се замислих как изглежда моето дете, сравнено с него - като една лигла.
Може би греша като се опитвам да и спестя лошите неща от живота, може би трябва да я оставя повече да се сблъсква с тях, за да се научи да се справя.
Не знам къде да сложа границата в стремежа си да закрилям децата...

След срещата с това дете спрях да обувам чорапогащника на щерка ми и категорично и заявих да се оправя както може. Laughing
Виж целия пост
# 243
Като малка не харесвах сравнението с този или онзи,винаги поощрявам и насърчавам децата си като им казвам,че са умни и способни.Аз още се чувствам неуверена за много неща и искам това да не се случва с тях.
Виж целия пост
# 244
определено искам да спестя кавгите на родителите, както нашите, така и на нашите родители. Мисля че нищо друго не бих спестила, все пак живота чуи на много неща, аз лично съм оставяна да си блъскам главата и затова съм "оправна", така че мисля да възпитам по същият начин ( с малко подобрения  Laughing ) дъщеря си
Виж целия пост
# 245
Караниците между родителите (като малка доста често ставах свидетел на такива сцени).

Сравнението с другите (Защо не си като еди-кой си? Виж Драганка е постигнала това и онова, а ти...).

Подценяване на интелекта и емоционалната интелигентност на детето (често родителите ми ме лъжеха в очите, че всичко е наред, а аз бях ставала свидетел на такива сцени, че ми беше ясно, че нищо не е наред).

Липса на окуражаване и подкрепа (и досега имам натрапчивото усещане, че не съм това, което родителите ми искат от мен да бъда, и че не се гордеят с мен).

Омаловажаване на успехи. ("Е, добре, най-накрая направи нещо. Ами какво ще направиш по въпроса с еди-кое си?")

Натякване ("Защо още не си направила това или онова? Е, кога ще завършиш еди-какво си?")

Има и други, ще допълвам по-късно..
Виж целия пост
# 246
Бих му спестил малко американски филми  Laughing Иначе... Темата е сериозна... Скандали, липса на подкрепа, самота, болести... Толкова много бихме искали да спестим на децата си, но не всичко зажиси от нас.
Виж целия пост
# 247
Бих искала да спестя на моето дете всички грешки които моите родители допуснаха спрямо мен и да се старая да не допускам нови...А дали ще успея,само времето ще покаже...
Виж целия пост
# 248
Ами, като цяло, аз имам прекрасни родители и имам щастието да съм възпитавана и отглеждана от много широко скроени и интелигентни хора. Даже, по - скоро, бих искала да мога да предам това, на което са ме научили моите родители по същия начин, по който на мен ми е било предадено - спокойно, уравновесено.
Може би не ми харесваше това, че майка ми постоянно изтъкваше другите деца, а нас с брат ми вечно ни порицаваше, все трябваше още и още. за разлика от нея, на моя син постоянно му казвам колко е добър, колко е умен и красив - разбира се, съвсем не без покритие, само когато ясно е проявил добрите си качества. Винаги го поощрявам. Искам да е самоуверен, но да има защо.
Искам да му спестя моята сдържаност, прекалената ми сдържаност. той е доста емоционален, така че това не ми коства усилия, но го уча, че е хубаво да изразява чувствата си, но умерено.
Искам да го науча да споделя и смятам, че засега съм го постигнала. Аз не споделях, защото майка ми е силно критичен и взискателен човек и аз вечно очаквах да ме критикува. Затова си мълчах.
Искам да спестя скромността си, която е прекалена у мен. За мен скромността далеч не е положително качество в прекалената си форма. Искам да се научи да споделя постиженията си, а не да скромничи и да ги прикрива.
Всички искаме най-доброто за нашите деца, но не бива да се самозабравяме и да се унасяме в прекалена загриженост към тях, защото много от нещата са необходими за тяхното израстване и макар ние да мислим, че нещо е лошо за нашето дете и искаме да му го спестим, то може да се окаже, че е необходимо да се сблъска с него, за да го преодолее и да се развие. Нека децата сами да определят какво е необходимо за тях и какво - не.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия