Относно двете сестри,мисля,че по малката е по любвеобилна,по невинна ,все още дете и не вижда трагедията в семейството,докато по голямата е вече жена ,по зряла,и естествено вижда и разбира всичко.
Виж целия пост
Еркан Петеккайа в Öyle Bir Geçer Zaman ki # 2
- Публикувана: 29 септ. 2010, 13:18 ч.
- Последно мнение: 18 окт. 2010, 21:00 ч.
# 60
29 септ. 2010, 21:09 ч.
# 62
29 септ. 2010, 21:13 ч.
ще го гледам сега пак в 11 часа да видя това дето съм испуснала!!!!
Виж целия пост
ще го гледам сега пак в 11 часа да видя това дето съм испуснала!!!!
# 63
29 септ. 2010, 21:16 ч.
Нинка,аз снощи изгледах на бърз кадър филма ,утре ,а може и сега пак ще го гледам.Сега коментирах само тези неща ,които са ми направили по силно впечатление,а и още веднъж ще прочета преразказа на Кралева.
Виж целия пост
# 65
29 септ. 2010, 22:01 ч.
Здравей, Све! Права си, за отговора на Али и за причините, мила! И за последвалото, пак си права.........той направи, това защото голямата дъщеря му казва, че не обича Осман и тях! Предизвика го, не трябваше......много са сложни отношенията Беррен и баща й! Али й отговори, че би я убил, за тези думи, които му казва........нищо, че си ми дъщеря, змия си........влияеш се от майка си, на което Джемиле, изкрещява не, не е вярно.....! Той не може да понесе мисълта, че са направили ...това, от децата! Не може да понесе.........укорите им, спират го както казваш.........очите им, той ще го каже ........ недовършеният им разговор с Джемиле, накрая на епизода, прекъснатият им разговор......."Не става, не виждаш ли, децата ме мразят, не виждаш ли погледа, на големите.....ни деца! Не мога да понаса, това ....и да се прибера,искаш... немога........не става! Тя, отива да го помоли да се прибере, каквито и проблеми да имат, заедно да сме, да ги решаваме ...постепенно, помоли.....тогава!
Виж целия пост
И да продължа предния си пост,мисля ,че Али знае ,че много ще нарани не само Джемиле,но и децата си и затова не беше готов да даде отговор на Каролин.Независимо от виковете,кавгите и шамарите 
,аз съм сигурна ,че той много обича децата си.В прегръдките и погледите ,а и в интунацията на гласа към Осман аз ВИДЯХ един Галип.Според мен към него най показва обичта си ,защото е най малък.Сигурна съм ,че обича и Мете,но неговия укорителен поглед го спира да изрази чувствата си .
,аз съм сигурна ,че той много обича децата си.В прегръдките и погледите ,а и в интунацията на гласа към Осман аз ВИДЯХ един Галип.Според мен към него най показва обичта си ,защото е най малък.Сигурна съм ,че обича и Мете,но неговия укорителен поглед го спира да изрази чувствата си .
# 66
29 септ. 2010, 22:23 ч.
То било направо удоволствие да се гледа от записа. Аз само се измъчвам да гледам при директното излъчване.
Само ще кажа, че ми дожаля много за Али след като си тръгна след вечерята и скандала. Всички се обединиха около Джемиле. Малката дъщеря изглежда се опита да защити баща си, като упрекна майка си, но толкова. Мете се разплака като прегърна майка си, Берен е като втора майка на Осман. Тя го приспа, след това отиде да успокои майка си, разговор в спалнята, всички в семейството са сплотени около майката. Само Али е сам. Когато се прибираше на кораба вървеше като човек с голям товар - сам в целия свят. Такъв може би е бил целия му живот откакто пътува с корабите. По време на пътуването е без семейството. Когато се върне е чужд за семейството. Той не се вписва в това семейство. Там никой не се опитва да го разбере - те са петима той е сам.
Стига съм философствала. Хайде лека нощ дами
Виж целия пост
Само ще кажа, че ми дожаля много за Али след като си тръгна след вечерята и скандала. Всички се обединиха около Джемиле. Малката дъщеря изглежда се опита да защити баща си, като упрекна майка си, но толкова. Мете се разплака като прегърна майка си, Берен е като втора майка на Осман. Тя го приспа, след това отиде да успокои майка си, разговор в спалнята, всички в семейството са сплотени около майката. Само Али е сам. Когато се прибираше на кораба вървеше като човек с голям товар - сам в целия свят. Такъв може би е бил целия му живот откакто пътува с корабите. По време на пътуването е без семейството. Когато се върне е чужд за семейството. Той не се вписва в това семейство. Там никой не се опитва да го разбере - те са петима той е сам.
Стига съм философствала. Хайде лека нощ дами
# 67
29 септ. 2010, 22:40 ч.
Сега, я ми кажете от къде гледате вие, защото сериите на различните места са с различна продължителност! Видях, че Нинка повдига въпроса, за докъде е преведено..........за мен е цяла серия, оттам, откъдето аз превеждам! Важно за да вървим, правилно........да не разпокъсваме и преразказа, че ще се ошашавим, тотално!
Виж целия пост
# 68
29 септ. 2010, 22:43 ч.
Много ми харесваш, като философстваш.......така! Супер си! Съгласна съм, и аз мисля, така........жалка картинка е, момчето-капитана! 
Виж целия пост
То било направо удоволствие да се гледа от записа. Аз само се измъчвам да гледам при директното излъчване.
Само ще кажа, че ми дожаля много за Али след като си тръгна след вечерята и скандала. Всички се обединиха около Джемиле. Малката дъщеря изглежда се опита да защити баща си, като упрекна майка си, но толкова. Мете се разплака като прегърна майка си, Берен е като втора майка на Осман. Тя го приспа, след това отиде да успокои майка си, разговор в спалнята, всички в семейството са сплотени около майката. Само Али е сам. Когато се прибираше на кораба вървеше като човек с голям товар - сам в целия свят. Такъв може би е бил целия му живот откакто пътува с корабите. По време на пътуването е без семейството. Когато се върне е чужд за семейството. Той не се вписва в това семейство. Там никой не се опитва да го разбере - те са петима той е сам.
Стига съм философствала. Хайде лека нощ дами
Само ще кажа, че ми дожаля много за Али след като си тръгна след вечерята и скандала. Всички се обединиха около Джемиле. Малката дъщеря изглежда се опита да защити баща си, като упрекна майка си, но толкова. Мете се разплака като прегърна майка си, Берен е като втора майка на Осман. Тя го приспа, след това отиде да успокои майка си, разговор в спалнята, всички в семейството са сплотени около майката. Само Али е сам. Когато се прибираше на кораба вървеше като човек с голям товар - сам в целия свят. Такъв може би е бил целия му живот откакто пътува с корабите. По време на пътуването е без семейството. Когато се върне е чужд за семейството. Той не се вписва в това семейство. Там никой не се опитва да го разбере - те са петима той е сам.
Стига съм философствала. Хайде лека нощ дами
# 69
29 септ. 2010, 22:44 ч.
Аз гледам тук
http://www.ddizi.com/izle/20667/Oyle-Bir-Gecer-Zaman-Ki-3.-Bolum.htm/3
Виж целия пост
Сега, я ми кажете от къде гледате вие, защото сериите на различните места са с различна продължителност! Видях, че Нинка повдига въпроса, за докъде е преведено..........за мен е цяла серия, оттам, откъдето аз превеждам! Важно за да вървим, правилно........да не разпокъсваме и преразказа, че ще се ошашавим, тотално!
http://www.ddizi.com/izle/20667/Oyle-Bir-Gecer-Zaman-Ki-3.-Bolum.htm/3
# 70
29 септ. 2010, 22:49 ч.
http://www.facebook.com/video/video.php?v=118926164824024
МОМИЧЕТА ПОЗДPАВЛЯВАМ ВИ С ТАЗИ ПЕСЕН И ВИ ПОЖЕЛАВАМ ЛЕКА НОЩ
ДО УТРЕ
ТОКУ ЩО КИРАЧ ПУСНА КЛИПЧЕТО
http://www.facebook.com/video/video.php?v=139160962793034&ref=mf
Виж целия пост
МОМИЧЕТА ПОЗДPАВЛЯВАМ ВИ С ТАЗИ ПЕСЕН И ВИ ПОЖЕЛАВАМ ЛЕКА НОЩ
ДО УТРЕ
ТОКУ ЩО КИРАЧ ПУСНА КЛИПЧЕТО
http://www.facebook.com/video/video.php?v=139160962793034&ref=mf
# 71
29 септ. 2010, 23:41 ч.
Нинка благодаря за поздрава и лека нощ 
С този клип да разбираме, че и в Турция има фенове които обичат нашия филм. Филма и Галип и Сабиха са незабравими
Виж целия пост
С този клип да разбираме, че и в Турция има фенове които обичат нашия филм. Филма и Галип и Сабиха са незабравими
# 72
30 септ. 2010, 00:01 ч.
Теди аз ще продължа с твоите "философски" разсъждения. И аз изгледах цялата серия с картина и звук - наистина е приятно без прекъсвания и не се къса връзката.
Сега за Али - напълно споделям твоите мисли за това, че е сам на света. Когато бяха в болницата и той прегърнал Джемиле при появата на децата само Айлин се зарадва. Имам чувството, че Берин макар и жена не приема връзката между родителите си. Така реагира и Мете. Да не би тези деца да ревнуват майка си и да не желаят отношенията между родителите им да са добри. Вечерята в къщи - Айлин си хапва порядъчно, двамата почти не вкусиха от храната. След като се прибраха от болницата Берен се зарадва като видя майка си, но усмивката и веднага помръкна, когато видя баща си. Така реагира и Мете. Айлин отново беше щастлива. Али си тръгна, защото разбра, че децата му не го приемат. Когато се прибираше на кораба, как тъжно гледаше към рибаря и ми се стори, че понечи да отиде при него и да разговаря, но се отказа. Сцената в каютата невероятна - толкова истинско страдание пресъздаде - наранения отхвърления баща, не съпруг баща. Ако се окаже, че Джемиле е посяла това отношение на децата към баща им, означава че има голяма вина. Да съпругата може да прости прегрешенията на съпруга си, но децата трудно прощават на бащите си. И тогава да не стане както казваше Рухсар - когато сееш ветрове ще жънеш бури..... Колкото и да е виновен Али, все пак първоначалната цел на работата му на кораб с далечно плаване е била осигуряване на по-добро финансово състояние на многолюдното семейство.
Да спирам и аз с разсъжденията, че стана късно.
И от мен лека нощ и дано утре деня да бъде по приятен от днешния.
Виж целия пост
Сега за Али - напълно споделям твоите мисли за това, че е сам на света. Когато бяха в болницата и той прегърнал Джемиле при появата на децата само Айлин се зарадва. Имам чувството, че Берин макар и жена не приема връзката между родителите си. Така реагира и Мете. Да не би тези деца да ревнуват майка си и да не желаят отношенията между родителите им да са добри. Вечерята в къщи - Айлин си хапва порядъчно, двамата почти не вкусиха от храната. След като се прибраха от болницата Берен се зарадва като видя майка си, но усмивката и веднага помръкна, когато видя баща си. Така реагира и Мете. Айлин отново беше щастлива. Али си тръгна, защото разбра, че децата му не го приемат. Когато се прибираше на кораба, как тъжно гледаше към рибаря и ми се стори, че понечи да отиде при него и да разговаря, но се отказа. Сцената в каютата невероятна - толкова истинско страдание пресъздаде - наранения отхвърления баща, не съпруг баща. Ако се окаже, че Джемиле е посяла това отношение на децата към баща им, означава че има голяма вина. Да съпругата може да прости прегрешенията на съпруга си, но децата трудно прощават на бащите си. И тогава да не стане както казваше Рухсар - когато сееш ветрове ще жънеш бури..... Колкото и да е виновен Али, все пак първоначалната цел на работата му на кораб с далечно плаване е била осигуряване на по-добро финансово състояние на многолюдното семейство.
Да спирам и аз с разсъжденията, че стана късно.
И от мен лека нощ и дано утре деня да бъде по приятен от днешния.
# 73
30 септ. 2010, 00:18 ч.
Продължавам.........
Стигнахме, къде Али, излиза и се появява след, заминаването на другите...от семейството! Кани се, чуди се накъде да тръгне, надолу по стълбището.....значи да си тръгва или ........но Беррен, задава въпрос:
Беррен: Няма ли да ни кажеш повече, да обясниш, татко?
Али: Какво да обяснявам?
Беррен: Как, какво.............това с което, токущо ни изложи! Писмото, любовното, от чуждата жена.........как те обичала, нима не е уместно, според теб.........да разясниш?
Али: Така ли,.....ти за коя се мислиш, че говориш и искаш това, от баща си?
Повишава тон, Али и тръгва към масата! Джемиле се намесва и предупреждава да не вика, че детето ......започва да реве, с глас! Уплашен и Осман и тя, се опитва да успокои...всички!
Беррен: Остави го, да си вика, майко! При всеки проблем и притеснение, при всяко срамно нещо......което направи, той си вика........за собствено удоволетворение и чувство за вина......така е правел, винаги и при нашите дребни провинения, пак.........е крещял, да говори и обясни, нормално не е силната му страна........ти.... нас, за глупаци ли ни..... имаш?
Осман, като страничен наблюдател.........почти, скован от страх.......гледа баща си, той, също забелязва, че не е добре тези неща ...да стават, пред малкото момче, но продължава....! Преди това, обаче Осман се изправя и започва да плаче, хълцайки и молейки баща си:
Осман: Не ме бий, татко......не ме удряй, не се сърди, толкова.....аз, съм виновен.......исках да нарисувам, рисунките за кака......бяха подарък, не знаех, че няма да ти хареса.......не ми се сърди, татко!
Всички, се умълчават........тъжни, констатации правят......докъде е довело, всичко, притеснени ...наобикалят и се опитват да успокоят, детето!
Али: Недей, синко не е вярно, аз не ти се сърдя, няма да ти правя нищо, успокой се.......ти не си виновен, аз те обичам, момчето ми....много те обичам!
Беррен: Обичал......Осман, лъжец?! Ти не обичаш, братчето ми........дори не отиде, когато се роди ...в болницата, не го погледна...цяла седмица след, раждането...не го искаше, сега .......го обичал! Ако си забравил аз, не съм.........и майка ми, също! Ти не обичаш, никого........не обикна, децата си! Не се научи, не успя......!
Али: Ти си змия, ти ...бих те убил, за тези думи.......нищо, че съм ти баща! Правиш и заставаш, все на страната на майка си ..........мислиш, че е правилно, мислиш, че знаеш..всичко, нали! Какво, знаеш ти.......това, което и майка ти, предполагам.....!??
Джемиле: Спрете, престанете......не прекалявайте, Али.......не е вярно, това.....знаеш го!
Берен: Аз ли съм, змия и.....защо, аз какво съм направила, досега....какво, лошо си видял от мен........змия, е тази дето, ти е под ръка, дето е влязла под кожата ти, дето ти пише ....любовните писма!
Тук, Али не издържа и хваща покривката......вечерята, отива на земята! Беррен, не се отказва и му говори, отивайки към него...:
Беррен: Не е ли вярно, змия е тази Каролин, чуждата жена, която....../ не довършва/....
Али и зашлеви плесница, Мете грабва ножа......успява, преди да успее Али да помете, всичко .........с покривката! Крещейки, престани, вече.......да ги тормозиш, напада баща си! Али, успява да отклони, острието на ножа...извива му ръката и крещи като, бесен и ядосан....изненадан и яростен........"Да, счупя ли, ръката ти........сега, тази ръка, дето се осмели да вдигнеш, срещу ...баща си, кажи.........да я счупя ли, тази ръка....момче???
Джемиле е ........не е на себе си, от притеснение .....за всички! Напада и тя Али.........остави го, не го наранявай......той е още, момче........престани, пусни го! Али, я послуша и избута Мете, от себе си........той, плаче........всички, плачат......Осман, гледа и разучава, лицата на всички! Али, не се чува...добре, но се разбира..... по движенията на устните му говори: "Не се страхувай, синко......не се страхувай!"- говори, на Осман..... и излиза, тръгва си!
Тук, започват.......и вмъкват, мислите на малкото момче, спомените му.....оттогава, на Осман!
"Нея, вечер...щях да разбера и да се срещна, с чудовището.....на страха, да разбера..за съществуването му! Това лице на яростта, този непреодолим за мен и през годините, страх ...щеше да се загнезди, в онова малкото момче, тогава.........! Нямаше да е за последно, щеше да се случва, често! Може би поради тази причина, си останах боязливото и тъжно момче, притеснявайки се винаги, когато чува.... яростен вик, неистов плач или ставах, свидетел на някоя свада, дори и улична.......спомените ме връщаха, към тази вечер и този първи път, когато видях........баща си и другите, посинелите от ярост, изпъкналите им вени, от усилието на яростта им, кръвясалите очи на омразните думи........обидите, които си казваха.......! Не го забравих, не можех.....не го преодолях, пораствайки и ставайки младеж......съм го носил, беше с мен! Просто, свикваш.....става, част от теб..........омразна част, непреодолима...част!
След, затишието........малкото момче, става и пита:
Осман: Къде е татко, той ....излезе, ядоса се на мен, той не ме ли обича, никога ли не ме е обичал, ще отида да го върна! Искам, да се върне.....!
Джемиле и Беррен го хващат и успокояват, кака му Беррен, му говори:
Беррен: Недей, Осман ...не е вярно, не е заради теб, не си виновен ти.....твоят, татко не е заминал, неговото заминаване е от друго......не вярно, че не те обича.....стой, не отивай!
Осман: Оставете ме....../изпада, в неистов плач и шок/ и се дърпа, да се отскубне, да тръгва, след баща си, да го догони!
Мете, страда.........слушайки, плача на брат си, Айлин е в стаята си.......разстроена! Али е още отпред, излиза от къщата.......обличайки сакото, отвън.........и върви, върви...понесъл.........огорчението, болката и умората .......на вечерта, на случилото се!
Айлин, гледа след баща си, плаче и тъжи......за любимия си татко, който....малко я разочарова, май! Но.... болеше, тя неможеше да повярва, че баща й е способен да.........направи, това!
Виж целия пост
Стигнахме, къде Али, излиза и се появява след, заминаването на другите...от семейството! Кани се, чуди се накъде да тръгне, надолу по стълбището.....значи да си тръгва или ........но Беррен, задава въпрос:
Беррен: Няма ли да ни кажеш повече, да обясниш, татко?
Али: Какво да обяснявам?
Беррен: Как, какво.............това с което, токущо ни изложи! Писмото, любовното, от чуждата жена.........как те обичала, нима не е уместно, според теб.........да разясниш?
Али: Така ли,.....ти за коя се мислиш, че говориш и искаш това, от баща си?
Повишава тон, Али и тръгва към масата! Джемиле се намесва и предупреждава да не вика, че детето ......започва да реве, с глас! Уплашен и Осман и тя, се опитва да успокои...всички!
Беррен: Остави го, да си вика, майко! При всеки проблем и притеснение, при всяко срамно нещо......което направи, той си вика........за собствено удоволетворение и чувство за вина......така е правел, винаги и при нашите дребни провинения, пак.........е крещял, да говори и обясни, нормално не е силната му страна........ти.... нас, за глупаци ли ни..... имаш?
Осман, като страничен наблюдател.........почти, скован от страх.......гледа баща си, той, също забелязва, че не е добре тези неща ...да стават, пред малкото момче, но продължава....! Преди това, обаче Осман се изправя и започва да плаче, хълцайки и молейки баща си:
Осман: Не ме бий, татко......не ме удряй, не се сърди, толкова.....аз, съм виновен.......исках да нарисувам, рисунките за кака......бяха подарък, не знаех, че няма да ти хареса.......не ми се сърди, татко!
Всички, се умълчават........тъжни, констатации правят......докъде е довело, всичко, притеснени ...наобикалят и се опитват да успокоят, детето!
Али: Недей, синко не е вярно, аз не ти се сърдя, няма да ти правя нищо, успокой се.......ти не си виновен, аз те обичам, момчето ми....много те обичам!
Беррен: Обичал......Осман, лъжец?! Ти не обичаш, братчето ми........дори не отиде, когато се роди ...в болницата, не го погледна...цяла седмица след, раждането...не го искаше, сега .......го обичал! Ако си забравил аз, не съм.........и майка ми, също! Ти не обичаш, никого........не обикна, децата си! Не се научи, не успя......!
Али: Ти си змия, ти ...бих те убил, за тези думи.......нищо, че съм ти баща! Правиш и заставаш, все на страната на майка си ..........мислиш, че е правилно, мислиш, че знаеш..всичко, нали! Какво, знаеш ти.......това, което и майка ти, предполагам.....!??
Джемиле: Спрете, престанете......не прекалявайте, Али.......не е вярно, това.....знаеш го!
Берен: Аз ли съм, змия и.....защо, аз какво съм направила, досега....какво, лошо си видял от мен........змия, е тази дето, ти е под ръка, дето е влязла под кожата ти, дето ти пише ....любовните писма!
Тук, Али не издържа и хваща покривката......вечерята, отива на земята! Беррен, не се отказва и му говори, отивайки към него...:
Беррен: Не е ли вярно, змия е тази Каролин, чуждата жена, която....../ не довършва/....
Али и зашлеви плесница, Мете грабва ножа......успява, преди да успее Али да помете, всичко .........с покривката! Крещейки, престани, вече.......да ги тормозиш, напада баща си! Али, успява да отклони, острието на ножа...извива му ръката и крещи като, бесен и ядосан....изненадан и яростен........"Да, счупя ли, ръката ти........сега, тази ръка, дето се осмели да вдигнеш, срещу ...баща си, кажи.........да я счупя ли, тази ръка....момче???
Джемиле е ........не е на себе си, от притеснение .....за всички! Напада и тя Али.........остави го, не го наранявай......той е още, момче........престани, пусни го! Али, я послуша и избута Мете, от себе си........той, плаче........всички, плачат......Осман, гледа и разучава, лицата на всички! Али, не се чува...добре, но се разбира..... по движенията на устните му говори: "Не се страхувай, синко......не се страхувай!"- говори, на Осман..... и излиза, тръгва си!
Тук, започват.......и вмъкват, мислите на малкото момче, спомените му.....оттогава, на Осман!
"Нея, вечер...щях да разбера и да се срещна, с чудовището.....на страха, да разбера..за съществуването му! Това лице на яростта, този непреодолим за мен и през годините, страх ...щеше да се загнезди, в онова малкото момче, тогава.........! Нямаше да е за последно, щеше да се случва, често! Може би поради тази причина, си останах боязливото и тъжно момче, притеснявайки се винаги, когато чува.... яростен вик, неистов плач или ставах, свидетел на някоя свада, дори и улична.......спомените ме връщаха, към тази вечер и този първи път, когато видях........баща си и другите, посинелите от ярост, изпъкналите им вени, от усилието на яростта им, кръвясалите очи на омразните думи........обидите, които си казваха.......! Не го забравих, не можех.....не го преодолях, пораствайки и ставайки младеж......съм го носил, беше с мен! Просто, свикваш.....става, част от теб..........омразна част, непреодолима...част!
След, затишието........малкото момче, става и пита:
Осман: Къде е татко, той ....излезе, ядоса се на мен, той не ме ли обича, никога ли не ме е обичал, ще отида да го върна! Искам, да се върне.....!
Джемиле и Беррен го хващат и успокояват, кака му Беррен, му говори:
Беррен: Недей, Осман ...не е вярно, не е заради теб, не си виновен ти.....твоят, татко не е заминал, неговото заминаване е от друго......не вярно, че не те обича.....стой, не отивай!
Осман: Оставете ме....../изпада, в неистов плач и шок/ и се дърпа, да се отскубне, да тръгва, след баща си, да го догони!
Мете, страда.........слушайки, плача на брат си, Айлин е в стаята си.......разстроена! Али е още отпред, излиза от къщата.......обличайки сакото, отвън.........и върви, върви...понесъл.........огорчението, болката и умората .......на вечерта, на случилото се!
Айлин, гледа след баща си, плаче и тъжи......за любимия си татко, който....малко я разочарова, май! Но.... болеше, тя неможеше да повярва, че баща й е способен да.........направи, това!
Препоръчани теми