Университета, приятелката на Берин и Кюршат забелязват отсъствието й и започват да се притесняват, решават да поразпитат......надявайки се да не й се е случило, същото като на Ахмет........имат, такива подозрения, чак ги е страх да го изкажат, на глас! Решават, да потърсят и Ахмет........уговарят се, всеки научил нещо да уведоми...другия!
Нежати, влиза в кабинета по музика, самодоволен и горд от себе си, успял да привлече най-после,... вниманието на Айлин,сестрата на Мете... си мисли............вратата се отваря и влиза, Мете! Нежати се притесни, Мете видя това, и казва:
Мете: Не очакваше мен, нали? Но, аз дойдох......ами, сега, какво ще стане?
Нежати иска да излиза, но Мете му препречва пътя и го напада!
Мете: Не, нееее...къде? Имаме една уговорка с теб, обещах ти нещо, помниш ли? Нали си мъж, голям мъж......нали, дай сега да проверим.....събувай панталоните, сега ще видиш ти.......като те пременим, ще станеш....много красив, ще ти сложим тази пола, защото ти не си никакъв мъж, чули ли ме.......страхливец.......жалък, страхливец......ще съжеляваш, че си въобрази, че ще оставя, така нещата.......мирувай, млъкни....!
Нежати: Недей, батко....съжелявам, повече няма да си позволявам да ти направя нищо, обещавам...моля те, недей.....не това, разбрах, и с Айлин, няма да се закачам, моля те...обещавам, не ......остави ме....какво искаш още да оебщая, кажи......само това не, бате...недей......!
Мете: Късно е, трябва да приключа с това.....ела тук, не бягай...срахливец, ще ти счупя ръката и какво си въобразяш ти..... да си позволиш да ме нападаш, а......ти не знаеш..... на какво съм способен, жалък .........ще си позволяваш да вдигаш ръка срещу мен, ти знаеш ли..... че мога да ти счупя тази ръка, която, вдигна ......да я счупя ли, да я счупя ли, дето я вдигна......срещу мен, та..... аз съм ти баща, нехранимайко такъв, неблагодарен ............../и се сеща за нападението над баща си и разбира, че неволно..... повтаря думите на баща си, отправени към него, предишната вечер/.
Изведнъж всичко.....става безмислено, отказва се...! Мете се разплаква.....и се отпуска, на земята! Влиза някой в кабинета, учителката по музика, започва да му крещи да пусне Нежати, и той го прави......свлича се, плаче......гледат го, не разбират ...състоянието му! Картината е още пред очите му ...с баща му, става и хуква, избяга от кабинета......и бяга по коридорите и стълбището......трябва му въздух, стига ....двора, продължава и се спира, чак на улицата....извън училището, плаче......подпрял се, на стената! Какво ли става, с мен....вероятно..се пита, ставам като баща си.....искам ли, това или ......вече е късно, да се питам? И го боли........и плаче, дал си сметка......че, нещата са стигнали......дотук!
Айтен, приятелката на Берин вижда съквартиранта на Ахмет и го разпитва! От него научава хубавата новина, че Ахмет е вън от опасност и не е на лекции по други причини! Изпраща съобщение, че Берин отсъства днес, да предаде на Ахмет......да проверят, дали няма неприятности!


