Коя е последната книга, която подарихте на детето си? - 3

Някакви книги да сте купували за момчета 14-15 г., търся нещо за подарък?

Може ли ако някой има от тези книги да ми даде отзиви  
   
Уж следя темата ,ама не се сещам някой да ги е препоръчвал.

Светле, ние имаме Таши и на мен лично ми хареса. Марена още не ги е прочела. Те са две.

Благодаря   !
Да,знам,че са две -ето я и другата - оф,благородно ти завиждам,че имаш възможност да ги четеш преди детето,аз чак лятото ще мога   -засега детето ме води с няколко обиколки...Понякога се притеснявам,че чете книги,които не съм чела предварително,но повечето са препоръчани от тази тема ,а аз ви имам доверие ,а и винаги хвърлям едно око по диагонал  
В този дух препоръчайте ми книги за 8-годишен любител на Роалд Дал ,Джани Родари, Доналд Бисет и Туве Янсон -от тези почти всичко е прочел(останаха му няколко на Туве Янсон,но си ги имаме,но не успяхме нито по книжарници,нито в библиотеката да открием Забравеният рожден ден от Бисет и Дани,шампион на света от Дал)). Така,че съм отворена за предложения в този дух. Забравих -много му хареса и поредицата на Лиман Браун -Магьосникът от Оз,Страната на Оз и Озма от Оз.
Само да кажа,че за лятото съм оставила Хари Потър,защото започне ли книга,трудно я оставя ,а сега си имат и доста домашни,но все пак всекидневно си намира,даже открадва време за четене  

Svetlaem, не е по темата и на въпроса ти, но ми прави впечатление че баткото ви много чете и ми е интересно преди да се научи сам да чете, какво му беше отношението и опита с книгите? Имам предвид, често ли те караше да му четеш, искаше ли да се научи да чете за да може сам да си чете... С Гого четем всяка вечер, понякога и през деня, ако се случи да имам време и да четем нещо интересно, за което ме врънка. Вече виждам, че има интерес сам да си чете заглавията на книгите и примерно на главите.... Но няма някакъв хъс да бърза сам да чете, чудя се дали ще се запази интереса му към книгите като трябва той да си ги чете и доколко сега просто е лесно?  иначе определено обича да му чета много...

Да,много обичаше да му чета,нямаше насищане,сигурно засега затова не обича да чете класическите приказки,защото всичко му е четено по доста пъти...
Иначе си тръгна на училище на 6г и 11м.(роден е октомври) без да може да чете -познаваше буквите и което е по-интересно можеше да пише думи от магнитни букви например(имаме такава игра),но категорично не можеше да чете.Попадна в много силен клас,повече от половина дечица си четяха още от началото -учителката ни го каза на първата родителска среща,както и каза,че ще обръща внимание повече на децата ,които не могат,за да се научат - класната им стая си има библиотека на класа и учителката раздаваше книжки на децата ,които са по-напред,за да не пречат на другите.Моето до януари си сричаше ужасно(чак не мога да повярвам,че е било само преди една година)-аз го чаках да прояви интерес и сам да чете -но такъв не дойде (и защо ли като мама винаги откликва да чете   ) . Зимната ваканция му казах,че искам да чете по една приказка на ден (от книгата 26 приказки с поука) -не беше очарован,но аз не отстъпих-мъж ми беше много против,казваше,че така ще намрази четенето.Но аз си познавам детето - той просто се стъписва,когато нещо му е трудно,а тогава четенето определено му беше от трудните неща.След Приказките с поука сам пожела да чете Патиланско царство(беше я слушал на запис и много я харесваше - тази книга си е голяма школовка   ,хем трудно я четеше,защото има доста непознати думи и постоянно спираше да ме пита коя какво означава,хем му беше много интересна -четеше отначало по едно или две писма на ден,после сам си ги увеличаваше ,не помня кога я прочете,но пролетната ваканция вече четеше перфектно...После вече нямаше проблем,беше зарибен   в момента чете страшно бързо (стигал е и до 100 стр на ден,като не ги чете целия ден разбира се).Стана малко дълго ,но това е - всеки си познава детето и може да прецени дали да окаже такъв лекичък натиск или не.
А и тяхната учителка е страхотна -намери време в часовете и им показа как да си водят Читателските дневници и то да не са готови,а те да си ги правят,от време навреме ги събира и проверява.Кара ги да търсят разни неща-например по околен свят учиха за билките-беше написала 22 листчета с билки и всяко дете си беше теглило листче и трябваше да напише нещо за тази билка,която му се е паднала.Сега,последно са учили за животните и Червената книга -пак така,22 листчета с различни животни или птици от Червената книга  и да се напише по нещо за домашно и на другия час всяко едно дете чете какво е написало.Децата се научават не само да търсят информация,но после и научават от другите доста нови неща.
Извинявам се,че стана дълго...
А иначе си очаквам предложения,защото почти съм на изчерпване на идеи,до лятото със сигурност ще е прочел това,което помня от моето детство на тази възраст.

Четяхме на детето си всяка вечер приказка. На 5 години вече четеше, макар и сричайки. И до днес е голям читател - чете в къщи, в градския транспорт. Мисля, че това, че му четяхме имаше положително влияние - разбра, че книгите съдържат интересни истории и виждаше мама и тате с книга в ръка.
Затова, четете редовно на децата си, подбирайте интересни за тях истории.

Светле, препоръчвам на Оги Михаел Енде.

И аз да се включа по темата откъде идва интересът към четенето.
Големият ми син от малък е любител на книжките. Както писаха по-горе - преди заспиване всяка вечер по 1,2,3 книжки, направо на мен ми писваше, не и на него.
Научи буквите на 4, а преди 5-тата година вече сричаше.
Големият интерес към книгите обаче започна след 1-ви клас, ваканцията, когато му струпах цяла камара книги от списъка за лятно четене и казах, че ще се прочетат всичките без изключение.
Отначало почна като че ли малко насила, но вече няма удържане - постоянно чете - енциклопедии /имаме много, ама като казвам много - цели рафтове, сигурно са около 50 , и не бебешки, а съвсем сериозни/, купувам поне по 1 книга на седмица, отделно тези, които имаме от нашето детство. Скоро прочете Белият зъб и Дивото зове, които според мен са за по-горна възраст /скоро навърши 10/, но му беше интересно.
Прави ми впечатление, че често ги препрочита, а и му стана навик да чете по 2 едновременно - убийте ме, аз така не мога, но за него е нещо нормално...

Незнам с малкия как ще се развият нещата, има още време, той също обича да разглежда книжки, но като че ли интересът му към това, да му чета е по-малък ...

Благодаря на всички, които се включиха по темата с интереса към книжките 

И двете ми момчета имат голям интерес и постоянно четем, малкият не заспива без книжка, дори понякога слуша книжките и на баткото. У дома е пълно с книги и непрекъснато се чете, вечер рядко минавам и аз с една приказка само (или една глава от някой роман). Ние също четем по няколко книжки - примерно в момента четем Истории писани на машина  на Джани Родари, но също и една енциклопедия за динозаври, а от време на време разнообразяваме с някоя стихотворна книжка.

Включвам се да напомня за една любима книжка, която си заслужава човек да издири за хлапето си - Джералд Даръл, "Моето семейство и други животни". Сетих се за нея, защото в учебника за 4ти клас имаше откъс, и след това захванах една книга, която определено е за по-големи. Но съм сигурна, че "семейството" ще хареса на щерка ми.

Благодаря-аз скоро открих при майка,че като по чудо се е запазила Момо от мое време,та може и да му я метна(аз си я прибрах моменталически де   ). По-рано нали те питах за тях,ама така и не съм стигнала до купуване на Приказка без край.
Иначе и при нас е като при  mari_eta -малкият не е чак толкова страстен любител -слуша,но например ,ако може да прави нещо друго ще избере другото   -колкото толкова.
Аз пък съм такъв тип -мога да препрочитам любима книга по много пъти ,а детето -не...прочете ли веднъж някоя не я иска втори път.Аз също мога да чета по няколко книги като ги редувам,не ми пречи,а детето винаги си държи да си дочете тази ,която е започнал и после си избира друга.

                                                                                           

За допълване на колекцията:

   

'Тайната' за тинейджъри.