Не обичам майка си

  • 17 288
  • 189
# 165
Неблагодарна, чета, чета и пак не разбирам кое те кара да поддържаш контакт с тази жена.
Нищо хубаво ли не ти е направила, никога ли не е била добра към теб, няма ли нещичко, което да те кара да я наричаш "мамо"..?
Не съм сигурна, че разказваш цялата истина тук... Ако наистина тази жена е такава, каквато я описваш, е садист, а ти- мазохист.

Защото иска,но не може.
Защото все още и се върти из главата,че това е майка й и не е редно.Объркана е,според мен няма достатъчно смелост.
Въпреки,че вижда и разбира фактите,не спира да се самообвинява.
Масово поведението на така ''отгледани'' деца е такова.Самата им психология е такава.
Не е толкова просто
Някои не могат да скъсат оковите цял живот и съответно да си поемат дъх и почувстват щастливи и радостни.
Ако сама не си помогне,никой не може да й помогне.
Препоръчвам книгата ''Отровните родители'',описани са много случаи.Написана е от психолог.
Виж целия пост
# 166
Неблагодарна, чета, чета и пак не разбирам кое те кара да поддържаш контакт с тази жена.
Нищо хубаво ли не ти е направила, никога ли не е била добра към теб, няма ли нещичко, което да те кара да я наричаш "мамо"..?
Не съм сигурна, че разказваш цялата истина тук... Ако наистина тази жена е такава, каквато я описваш, е садист, а ти- мазохист.
Абе...
Нали има и "стокхолмски синдром".
Не смея да правя изводи.
Твърде неясни са дълбините на човешката психика.
Не е точно този синдром, макар да прилича на него. Наред с всичко останало, на нас години наред ни е набивано в главите, че ние сме длъжни! Освен това, явно не сме като тях и от човешка гледна точка, защото осъзнаваме, че това същество, ако не "яде" някой друг, ще се самоизяде отвътре, сме се опитвали да сме в помощ, та дано да намерят покой в безумията си! Но те не секват, а напротив - обърнеш ли им внимание се настървяват за още и още, и така до безкрай, докато не ги отрежеш от всичко. А не ги ли отреже човек, край няма да има...
Виж целия пост
# 167
Сузи, да приемем, че твоите думи са и думите на Неблагодарна.
Но сама казва, че финансово е добре (часовникът на ръката и струвал повече от къщата на майка и), както и това, че е намерила мъж, с който иска да създаде семейство. Това ме навежда на мисълта, че животът и върви мног добре и е щастлива... Само това, че майка и иска помощ от нея, и тежи.. Или нещо грешно съм разбрала..? Нали, уж, жената се е променила и вече не се държи зле с нея? Значи цялата омраза е заради миналото?

Какво всъщност иска момичето от тази майка? Какво я кара да вдига телефона и да се среща с нея?
Това не ми стана много ясно.

Виж целия пост
# 168
Сузи, да приемем, че твоите думи са и думите на Неблагодарна.
Но сама казва, че финансово е добре (часовникът на ръката и струвал повече от къщата на майка и), както и това, че е намерила мъж, с който иска да създаде семейство. Нали, уж, жената се е променила и вече не се държи зле с нея? Значи цялата омраза е заради миналото?
Какво всъщност иска момичето от тази майка? Какво я кара да вдига телефона и да се среща с нея?
Това не ми стана много ясно.


Няма значение дали си финансово добре, няма значение дали ще йъ помага, болката винаги остава.
Това е като видиш някой и колкото и да не искаш, всичко изплува, а това не е някой, това е твоята майка.
Баща й не й действа така, защото го не вижда, въпреки, че към него отношението е същото.
Незная дали ме разбираш и дали аз ти обясних.
Такива спомени винаги ще изплуват.
Неблагодарна, нямаш друг избор, трябва да е отдалечиш за да запазиш себе си и детето. Последното ти го казвам от личен опит, за съжаление.
Виж целия пост
# 169
Снеже, да. Разбирам какво искаш да кажеш..
И все пак най-нормалното, което прави човек, който страда, е да търси решение на проблема- психолог, прекъсване на контакт, евентуална прошка... Защо е цялото това мъчение толкова години? Няма смисъл от ровене в стари спомени, които нараняват.

Много страшна история. Признавам си, че не и се доверявам изцяло.
Не познавам хора, които да са само лоши. Във всеки има нещо добро...
Виж целия пост
# 170
Снеже, да. Разбирам какво искаш да кажеш..
И все пак най-нормалното, което прави човек, който страда, е да търси решение на проблема- психолог, прекъсване на контакт, евентуална прошка... Защо е цялото това мъчение толкова години? Няма смисъл от ровене в стари спомени, които нараняват.

Много страшна история. Признавам си, че не и се доверявам изцяло.
Не познавам хора, които да са само лоши. Във всеки има нещо добро...

Да старите спомени могат да бъдат погребани, но когато не се допълват с нови, иначе те стоят дълбоко в теб и дори когато изплуват ги отхвърляш/човек има защитна реакция срещу такива неща/.
Аз също си мисля, че в човек няма само лошо, но по-лошо
е безсилието, в много хора то ражда нечувана жестокост и то към най-близките и най-безащитните децата. Има хора които считат, че тяхното дете трябва да изпълни тяхните нереализирани мечти и най-лошото при случай на раздяла, че е отговорно за тяхното щастие.
Нещо от рода на " ако те нямаше щях да започна от начало. Колкото си мой толкова си на другия, но аз трябва да се грижа за теб". Това не е обич или би било, но ако те са щастливи.
В много хора има хубави неща, но когато се отнася до тях самите или до тяхните разбирания.
Тук една съфорумка беше казала нещо като "не й е било лесно" или " напомняш ми на някой".
Някои хора разбират собственото си дете като част от тяхното щастие. Това е много егоистична обич и с много пагубни последствия.
Понякога съм имала чуството, че децата не могат повече без родителите си, отколкото обратното. Иска ми се да напиша нещо, но не би трябвало.

Такива хора не трябва да стават родители.
Виж целия пост
# 171
Неблагодарна, чета, чета и пак не разбирам кое те кара да поддържаш контакт с тази жена.
Нищо хубаво ли не ти е направила, никога ли не е била добра към теб, няма ли нещичко, което да те кара да я наричаш "мамо"..?
Не съм сигурна, че разказваш цялата истина тук... Ако наистина тази жена е такава, каквато я описваш, е садист, а ти- мазохист.
Абе...
Нали има и "стокхолмски синдром".
Не смея да правя изводи.
Твърде неясни са дълбините на човешката психика.
Не е точно този синдром, макар да прилича на него. Наред с всичко останало, на нас години наред ни е набивано в главите, че ние сме длъжни! Освен това, явно не сме като тях и от човешка гледна точка, защото осъзнаваме, че това същество, ако не "яде" някой друг, ще се самоизяде отвътре, сме се опитвали да сме в помощ, та дано да намерят покой в безумията си! Но те не секват, а напротив - обърнеш ли им внимание се настървяват за още и още, и така до безкрай, докато не ги отрежеш от всичко. А не ги ли отреже човек, край няма да има...

Все едно своите мисли чета! omm omm omm Много точно си го казала.

Колко пъти ми е казвала, че й дължа това или онова...

Даже докато бях бременна ми даде едни текстове за превод за 500 лв. и накрая ми каза: "Дори да не ти дам парите - дала съм ти толкова много, че можеш да ми направиш един подарък!" Shocked Shocked Shocked
Виж целия пост
# 172
Сузи, да приемем, че твоите думи са и думите на Неблагодарна.
Но сама казва, че финансово е добре (часовникът на ръката и струвал повече от къщата на майка и), както и това, че е намерила мъж, с който иска да създаде семейство. Това ме навежда на мисълта, че животът и върви мног добре и е щастлива... Само това, че майка и иска помощ от нея, и тежи.. Или нещо грешно съм разбрала..? Нали, уж, жената се е променила и вече не се държи зле с нея? Значи цялата омраза е заради миналото?

Какво всъщност иска момичето от тази майка? Какво я кара да вдига телефона и да се среща с нея?
Това не ми стана много ясно.



Това няма как да се разбере...

Всъщност има... Представи си, че майка ти е болна и е противопоказно да я виждаш... Все пак това няма да те спре да я виждаш, нали? Защото все пак ти е майка, няма как да зарежеш майка си, която лежи сам сама болна вкъщи... Ей така се чувстваме ние или по-скоро...те ни карат така да се чувстваме и обсебват целия ни живот с това какви жертви са и колко много им дължим.

Омразата не е само в миналото, целите отношения са пропити от нея и са БОЛНИ, всяка една думичка от тях е патологична.
Виж целия пост
# 173
М***а му, все се заричам, че няма да чета такива теми във форума, защото наново събуждат толкова гадни спомени. Не мога да нарека майка тази жена, която, докато бях дете, не пропускаше случай да ми каже колко много съжалява , че не ме е дала за осиновяване след развода си /била съм на 3 години/, както я съветвал тогава нейния баща  Shocked, че ако можела да се върне назад никога нямало да ме роди, защото заради мен тя не се е омъжила повторно /то не че някой мъж я поиска, де  Mr. Green/
Или когато ми заяви , че като родя, ще намери удобен случай  и ще залее "копилчето" с вряла вода. Мразя я, не ме интересуват глупавите теории за прошката и себеиздигането. Мразя я от дъното на душата си.
Виж целия пост
# 174
Още ми кънти в ушите: "Родих те и трябваше да прекъсна , а после да уча задочно."
Като , че ли тогава не е имало методи за предпазване, че какво съм виновна , че съм се родила?
И без друго  ме е захвърлила на баба , за да продължи.

Много е гано да разбереш , че си грешка , че не си желан...
И сега да й се чуствам длъжна? Защо ? Naughty
Виж целия пост
# 175
На мен пък постоянно ми се повтаря - Всичко правим за теб! За да имаш ти. За да не си лишена от нищо.
Толкова са ми омразни тези думи.
Повтаряха ми ги постоянно, на всичките ми рожденни дни отсъстваха. Чаках ги с такова вълнение...казвах си - не може и тази година да пропуснат. Уви, можеше. Е вече не ги чакам, но редовно чувам - Всичко правим за теб! За да имаш ти. За да не си лишена от нищо.
Добре, че си имам брат...той ми е майка, баща, приятел. Обожавам го и знам, че това е човека на когото мога да разчитам 24/7.
Винаги съм казвала, че съм късметлийка.
  Simple Smile
Виж целия пост
# 176
Какво всъщност иска момичето от тази майка? Какво я кара да вдига телефона и да се среща с нея?
Това не ми стана много ясно.

Мисля си, че стремежът към майчина ласка, любов и подкрепа ни е заложен. Загърбваме разума и си мислим: ето, това, ако го направя както трябва, тя ще ме хареса, ще ме приласкае, ще ме приеме. И така, докато не изгубим всяка надежда за "майка". Майчината любов е природна сила, най-трудно приемаме, че нашият родител не може да я прояви. А дали я изпитва? Страшен въпрос.
Виж целия пост
# 177
Съгласна съм с Ментова. Снощи, в епизода на Стъклен дом имаше една силна сцена. Чарли /Асен Блатечки/ излязъл от затвора, след присъда за убийство, е на среща с психолог. Почти едносрично признава, че в детството е бил отхвърлен от майка си. Единственото, което иска от нея сега е: "Да ме обича, мамка му".
Виж целия пост
# 178
Единственото, което иска от нея сега е: "Да ме обича, мамка му".
Много тъжно. Не знам дали на това може да се намери лек.

Неблагодарна, майка ти някога молила ли те е за прошка, извинявала ли се е?
Виж целия пост
# 179
Цитат
Неблагодарна, майка ти някога молила ли те е за прошка, извинявала ли се е?

Как да се извинява, като тя не чувства вина ooooh!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия