Не обичам майка си

Не я мразя, защото не й желая нищо лошо. Презирам я. Олицетворява всичко, от което се гнуся. Баща ми бил пияница и я зарязал с мен и сестра ми. Израстнахме в глад, мизерия и истерични крясъци. Обичаше да ни унижава. Още от много малки поемахме цялата домакинска работа, защото не ни била слугиня, а ако не бяхме свършили нещо се започваха адски викове. Караше ни дори да й перем бельото, като естествено нямахме пералня. В училище децата ни се подиграваха, явно сме изглеждали като истински гавроши. В по-горните класове съучениците ми направиха забележка, че мириша на лошо. И нямаше как да е друго яче – въпреки, че непрекъснато ни караше да чистим къщата едва като тийнейджърка разбрах, че не е нормално цял живот да си живял без тоалетна хартия, къпането ти да се състои един път седмично със сварена на котлона вода и да не си сменяш чаршафите месеци наред. В къщи почти никога нямаше нищо за ядене освен хляб и яйца. Понякога майка купуваше по един чувал с картофи и забравяше за пазаруването поне за 2 седмици – имало храна, да сме си ги пържели или варели, както искаме. Ходехме вечно гладни. Ще кажете бедна е била жената, но за неоцененото й хоби винаги имаше пари. Винаги се намираше с какво да се купят най-скъпите четки, бои, платна и рамки. За картините й не се намери нито един клиент или поне не такъв, който да не я „унижава с прекалено ниската цена за творчеството й”, т.е. никога не продаде нищо. Най-нормалното нещо бе да ни нарича „мръсни лайна” или „гниди”, да ни прати да се разхождаме, защото трябва да прави секс с някой от прошляците, които се завъртаха рядко като нейни любовници. За две години повери сестра ми на грижите на държавата, защото не можела да се справя. После си я прибра отново, но като вече поотрастнала непрекъснато я гонеше от къщи и тя горката живееше по приятелки с месеци наред, докато мама не благоволеше да си я прибере. На няколко пъти се опита да прави същото и с мен, но аз категорично заявих, че няма да напусна къщата на дядо и ако иска да ме гони отнякъде, то поне трябва да се сдобие с имот първо. Дядо почина. Сестра ми е безвъзвратно изгонена, аз си купих апартамент преди десет години. Работя от 15 годишна и няма нещо, което да имам и да го дължа на нея. За сметка на това мама се промени. Стана много спокойна, вече не крещи и не ме нарича лайно. Непрекъснато се подмазва и все чака да й платя тока, телефона, да й купя плочки за банята и какво ли още не. Много пъти й казвам в прав текст, че с нищо не съм й длъжна и да ме остави на мира, а тя една блага такава, все вика „не дей така, бе майче, нали сме си кръв”. Със сестра ми обаче не си е кръв, защото кака се пропи, което вобще не е чудно, като се има предвид как се е формирала личността й. Та мама дори не говори с нея и заявява, че няма да легне да умре заради една алкохоличка и не иска да я вижда. Аз пък не искам да виждам нея, но няма отърване. Последното, което ми заяви, е че е допуснала много грешки и със сигурност ще допуска още, но на близо 60 години няма как да се промени и аз ако съм добра дъщеря ще бъда търпелива с нея каквато е. Не желае да ми се махне от живота и това си е. Смятате ли че е неморално от моя страна да не обичам майка си безкористно само заради това, че ме е родила и че сме били семейство?