

Родих на 21-ви, без избор на екип... отидох с 9 см разкритие и за 10 минути вече имах бебче
и по пътя станаха на около 7 минути... на ЖК-то не ми обърнаха много внимание и ме пратиха да си ходя без да ме погледнат дори... като се прибрах бяха на 6 минути и аз се чудих дали това са истинските контракции или са подготвителни... и така се чудих известно време и го обсъждах с мъжа ми по скайп... накрая реших че си ме боли достатъчно и може да идем до болницата да видя какво става (тогава вече сигурно на по-малко от 6 мин. може да са станал).... и така.. оказа се че докато съм се чудила цял ден какво става съм си свършила работата....
Мен ме сложи акушерката на апарата за тоновете и отиде да викне лекарката... Всички бяха много любезни... Аз както казах бях много напреднала и тогава вече усещах напъни и на бегом отидохме в родилна зала та си спестих всички процедури преди това. Това е общо взето... отиваш, преглеждат те и ако си почнала да раждаш те приемат. На мен нямаха време дори документите да ми видят (поискаха ги, както и лична карта). Мъжа ми беше отвън с багажа и ми го донесе като казаха, че оставам. Разбира се въпреки прибързаната ситуация ме вързаха към система (окситоцин предполагам), но тогава нямах желание да споря за това (по принцип съм малко против). И без епизотомия не останах.
А за епизиотомията - само в най-смелите си мечти си представям, че ще ми се размине (май в България това си е почти рутинна процедура при първо раждане).Препоръчани теми