лежах там 5 дни и от визитациите добро впечатление ми направиха д-р Стоев и д-р Балтаджиева, но не съм решила кой ще си избера накрая, може и някой друг, ще следя за отзиви.
със сигурност ще раждам с избор на екип
.
. На 3 и 4 ноември (събота и неделя) ходих за тонове в ОБ (попаднах съответно на дежурствата на д-р Стоев и д-р Балтаджиева). Всичко с тоновете и плацентата беше наред, д-р Стоев ме прегледа и установи, че имам около 5 см разкритие (без никакви болезнени контракции преди това!) и двамата лекари ми препоръчаха да се движа повече, да очаквам раждането и ако не настъпи, в понеделник да се консултирам с д-р Жекова. И така, в понеделник по обед отидохме с таткото в родилното отделение, прегледа ме най-напред д-р Христова, след това и самата д-р Жекова и ме хоспитализираха, за да съм под наблюдение (преносвах вече осми ден). Във вторник ми направиха ФОТ, за да проверят реакциите на бебчо към контракциите. Всичко отново беше наред и така се стигна до решението в сряда вече да се предизвика раждането. Само че бебчо явно усети накъде отиват нещата и реши, че е време да се появи, преди да ме индуцират. През нощта срещу сряда започнаха регулярни контракции - засичах ги от 12 до 3 часа - през около 7 минути. Отидох при дежурната акушерка, която пусна тонове, през това време д-р Дачева, която беше в отделението след раждането на своя пациентка, ми провери разкритието - около 7-8 сантиметра - направиха ми клизма (не беше толкова ужасно, колкото предполагах), повикаха д-р Стоев, който беше дежурен, и ме вкараха директно в родилна зала, където докторът спука околоплодния мехур и най-сетне започна дългоочакваното ми раждане! Включиха ме на система, контракциите станаха чести и продължителни, помолих да стана от магарето, за да се разхождам и така се почувствах доста по-добре. По това време (около 4.30 часа) се обадих на мъжа ми, за да му кажа, че бебчо е на път. Малко по-късно започнах да усещам леки напъни и ме качиха отново на магарето. Така след няколко напъна в 5 часа и 5 минути се появи моето малко момче, което всъщност никак не беше малко - роди се 4 625 гр и 55 см!
Усещането беше невероятно, чувствах се като в транс; странна смесица от щастие, лекота и умора. Докато д-р Стоев шиеше епизиотомията ми, се погрижиха да бебчо и ми го дадоха да го погушкам, след което го занесоха в неонатологията, където бяха пуснали таткото да го види, а след това доведоха мъжа ми и при мен.
); всички в отделението бяха внимателни и мили, независимо, че не бях избрала екип, и се радваха от сърце на едрия ми бебок (явно не се раждат всеки ден такива шампиони като моето момче
). Искам да изкажа благодарностите си на целия екип, ръководен от д-р Жекова - всички са невероятни - и лекари, и акушерки, и санитарки! БЛАГОДАРЯ ВИ!
А на мамите, които се колебаят - Окръжна болница е мястото!!!
Препоръчани теми