Раждане в Окръжна болница-София - 2010 г.

едни ще ти кажат Дачева,други като мене Жекова,отиди виж ги и двете,ако решиш говори и с двете и прецени

Моят избор беше и, е Дачева, но най-доброто, което можеш да направиш, е да се срещнеш и с двете и да прецениш сама. Тук колкото потребители, толкова и мнения.

Родих преди 10 дни при Жекова-нормално раждане с епидурална упойка.Много съм доволна от докторката-както от организацията на раждането-спести ми почти цялата болка,родих без шевове и разкъсвания,така и от грижите след това по време на престоя ми.
Наистина е добре да се срещнеш предварително и с двете и да прецениш сама

А някой може ли да даде актуален списък за това какво трябва да се носи в болницата?

Здравей,този от първа страница е ок.вземи си и ръкавички за всеки случай.
Ако ти потрябва нещо винаги могат да ти донесат,за нощници си вземи повечко около 5бр.

Здравейте!Първо много ви благодаря за бързите отговори и за мненията ви много ми помогнахте  .Аз днес бях на отворени врати не успях да се запозная с докторките за съжаление но все пак успях да чуя и видя много неща и наистина съм много доволна от това което видях обстановката е приятна няма напрежение много е чисто и обясняват не с досада а напротив много са отзивчиви.Приятел на моя мъж работи в О.Б. и той ме посъветва като специалист да се спра на др.Жекова.След това което видях останах много доволна и много по спокойна.Отново много ви благодаря  .Живот и здраве някой ден ще напиша как е минало всичко.

Здравей,за мен си се насочила към правилният човек и доктор,аз раждах при Жекова и съм много доволна,дано и ти останеш доволна.От Дачева не останах с добри впечатления,по едно и също време раждах с друга родилка която всъщност беше при Дачева и от това което чух никога не бих отишла да раждам при нея,по груба жена не съм срещала,викаше и обиждаше момичето през цялото време,горката как я изтърпя не знам .

Аз също родих преди 6 дни в ОБ с избор на екип, д-р Жекова. Бях планово секцио, поради седалищно разположение на бебко. Таксата, която платихме беше 700лв, но си заслужаваше, страшно доволна останах. Очарована съм от отношението и професионализма на д-р Жекова и с две ръце я препоръчвам. Като цяло всички в родилно са страхотни.

sistra сигурна ли си че е била Дачева, мисля че се бъркаш с друга докторка?

Аз да се похваля, че родих третото си детенце при д-р Манев и акушерката Адриана Николова. Само ще кажа, по-добър екип не можех и да си представя. Страхотно раждане и определено и двамата си разбират от работата.

Да ви е живо и здраво детенцето!   

Да Дачева е за съжаление,познавам отдавна и не бъркам-хубавичка,русичка и с добър маникюр.Но всеки с мнението си,някои може да са доволни от нея,други пък не,така е с всеки доктор.Може би тогава не и е било ден,но за съжаление  когато ходех на тонове при Жекова я срещах и нея случайно и все не и беше спокоен денят.

И аз се поскарах с Дачева на финала, по време на шиенето. За нея явно беше каприз, ама мене си ме болеше яко. Аз все пак се бях мъчила от часове, а тя току-що застъпила смяна .
От друга страна Жекова през целия ден беше много мила. Нищо че само летеше напред назад, намираше кога да мине и мен да види.

Привет на всички бъдещи и настоящи мами и с пожелания за здрави бебоци, леко раждане и отглеждане.

Искам да ви напиша как премина моето раждане в Окръжна болница София, с избор на екип, водещ раждането д-р Жекова.
Преди за започна искам да кажа, че този пост няма за цел да промени изцяло положителната нагласа към отделението и персонала. Изложеното тук е мое мнение. Просто ми се щеше някой да беше написал нещо подобно, преди окончателно да направя своя избор да родя първото си дете там, за да знам че не всичко е толкова хубаво и наред, колкото се изписва тук. А има и друг вариант ... да не съм раждала в тук описваната Окръжна  , защото ... ами как да кажа, толкова хубави неща се пишат, а аз недоволна и след няколко месеца не ми е минал лошия спомен и си мисля, че има и други мами, които са с неособено добри впечатления, но просто ги е страх да си кажат, предвид прекрасните коментари тук, които признавам подведоха и мен. Така че, ако искате да четете само хубавите постове, спрете тук!
Ще бъда изчерпателна, за да не каже някой, че съм голословна.
Раждането ми започна рано сутринта, не бях особено притеснена, взех си душ, багажа и напред към дългоочаквания момент. Пристигам кажи-речи първа в отделението, с леки контракции и 3 см разкритие. Приемет ме, всичко точно. Отивам в предродилна зала, където имаше едно момиче само. Малко преди обяд ми слагат система с Окситоцин, така де, това искаш-неискаш е практика у нас, няма кой да те чака 12-18 ч колкото трае нормалния процес при първо раждане. Решила съм да ползвам епидурална упойка, признавам малко ме е страх, а и защо да не се възползваме от напредъка на медицината.
Първи потрес: пристига анестезиолога с неособено желание и след няколко обаждания от страна на акушерката, че има родилка с разкритие на границата за прилаганетo на упойка. Начумерен, намусен влиза доктора: - Сядай и не мърдай!!!  ми казва. Че как да стане??? Аз имам вече силни контракции. Опитвам се   - Не мърдааай БЕ!!! ми крещи зад гърба. Изпадам в недоумение, що за отношение? Усещам тъпа болка, отиваща към бъбрека. Питам какво става, тъй като не очаквам такава. Не ми се отговаря, не му се обяснява на човека. Как пък не, ще ми отговаря, че каква съм аз? Да не би да съм човешко същество със страхове от неизвестното, чувства и ... родилни болки. Не съм първата няма и да съм последната. Да, ама за мен ми е първо раждане и кой знае ... Та, тук го НЯМА човешкото, да каже: виж сега ще направим това и това, ще почувстваш това и това. Аз спокойна и той спокойно си върши работата, а не да се изнервяме взаимно. Така правят истински добрите лекари, знам го от опит, предразполагат те, а не ти крещят за да допринесат към и без това стресираното тяло и ум.
Отпуска ме...... вече съм малко по-добре, в състояние да оценя какво се случва около мен. И какво е то? Д-р Жекова крещи на момичето преди мен, че не напъвала както трява, че не работела за доброто на детето си, че видиш ли едва ли не нарочно му вреди и т.н и т.н.  Междувременно, след 1/2ч  упойката ми вече минава и усещам отново силните контракции. Това продължи почти до началото на напъните, т.е. почти няма полза от нея в моя случай. Гореспоменатия анестезиолог пристига и ми слага нова доза. Защо ли чак сега? Не знам.  Започва раждането, идва Жекова: - Хайде моето момиче, оставям те в ръцете на акушерката . !?! Ами добре, какво да кажа, знам че е много заета. Напъвам, всичко е добре, ефективна съм. Получавам „Браво! Можеш да минеш без епизиотомия”. Още няколко напъна и...... край, но не на раждането, а на ефективните напъни. Ня си чувствам тялото от гръдния кош надолу, нямам контрол над него. Напъвам, напъвам ама с ръце и нищо не става. Тогава дойде Жекова, накара ми се и на мен. Може би от нейна гледна точка е права, но мен попита ли ме някой какво стана та не напъвам добре? Защо се получава така? Защо упойката отпуска толкова, че все едно половината ти тяло го няма? Това е епидурална АНАЛГЕЗИЯ, а не спинална анестезия. При първото се притъпява болката, но се запазва усещането, а при втората и болката и усета ги няма (предполагам вече знаете, но реших да поясня). Много от мамите раждали с епидурална го потвърждават, включително и момичето преди мен,  че в един момент вече не могат да напъват и трябва да се изроди бебето с пласъци от акушер-гинеколога върху коремната стена и матката (да ме прощават специалистите, ако се изказвам непрофесионално). Наложи се и епизиотомия (която допълнително вгорчава следродовия период).
Може би има какво да се направи в тази насока с упойките! Или да се смени анестезиолога?
Бебо се роди, малък, сладък, здрав и ревящ. Всичко е наред.
Следва кошмарна нощ – нормално може би. Визитация на следващия ден. Питат как сме (бяхме три момичета),искаме ли Профенид свещички и ни изписват по една. Познайте дали някой ни ги донесе. Следобяд срам, на срам боли, бебетата вече са при нас, а ние не можем да ги вдигнем, отиваме да си ги искаме. Ама как? Не са ли ви ги дали? Защо ли? Ами защото не си вършат работата. Нито една акушерка от отделението не изпълни назначенията на лекаря след визитация, на нито едно от момичетата. Това мога да кажа за средния персонал в отделението.
 Относно лекарите нелюбезни и сякаш зле настроени към родилките на Жекова, тъй като и трите бяхме я избрали нея. Все едно я саботираха. Отнасяха се преднамерено лошо и дори последва коментар от една от тях „ Сега вървете да се оплачете на Жекова от нас”. Това не знам как да го разбирам. Може би при д-р Жекова и преди са постъпвали оплаквания, което говори само по себе си! Така, лекарите компетентни, може би, но нелюбезни и от части нехайни.
Санитарите, ами да ме прощават ама те самите себе си не хигиенизираха та камо ли стаите и баните. Банята: под всякаква критика, мръсна, мръсна, мръсна. Няма да описвам, че ще е гнусно. Единия ден мина старшата на отделението, накара им се, каза им да почистят. Но да не си помислите, че е за нещо друго, не, а именно за Отворените врати. Да е чистичко. Да видят момичетата колко ни е примерно отделението. Показаха тъкмо нашата стая и баня. Само дето не ни накараха позьорно да се усмихваме.
И да не чуя , че това е отделение „приятел на кърменето”. Няма по голям да не кажа враг, но недоброжелател. Добре, че се заинатих и казах, че ще кърмя и направих всичко и с една камара сълзи, ама успях. И тук е времето да кажа, не без помощта на наонатолозите. Е,  за тях нищо негативно не мога да кажа. Просто бяха на ниво.
На третия ден ни изписаха. Не можах да си седна на дупето известно време и все още ме опъва епизиотомията. Не можех да си служа с ръцете няколко дни от „напъването”.  Кърмя на пук на всичко пети месец. Тялото ми се възстановява, но преживяното остави трайна следа, която няма да ме върне отново в Окръжна болница София, за раждане.
Благодаря на д-р Жекова, че изроди здраво бебето ми.
Не благодаря на никой и за нищо повече!!!
Благодаря и на вас, че изчетохте до край немалкото редове.
И не забравяйте, може и бавно, но всичко минава. Важното е да е с добър край
УСПЕХ

Mama JJ,най-важното е,че си гушкаш живо и здраво детенцето
Съжалявам за това,което си преживяла .

Все едно сме раждали в различни болници .Не мога да повярвам каква разлика има от раждане до раждане.И аз бях при Жекова,и аз родих с епидурална упойка.Но другото няма нищо общо.Жекова беше страшно мила и внимателна през цялото време,дори прекалено загрижена според мен/аз не обичам да ме обикалят толкова много /.Бях подготвена да ми се кара,защото бях запозната какъв характер има и че бързо избухва .Нищо подобно не се случи.
Анестезиолога си свърши работата перфектно,обясни ми всичко предварително,дори се опитваше да ме разсейва,докато ми слагаше иглата.Упойката ме хвана точно толкова,колкото беше необходимо.Останаха леки болки от контракциите и много силно чувство за напън.Анестезиолога стоя до главата ми,говореше ми и ми триеше потта от челото до края на раждането
От персонала също съм много доволна-сестри,санитарки,неонатолози-всички се държаха страхотно.
Благодарение на всички тези хора имах една страхотно и незабравимо раждане и ще съм им благодарна винаги.
Но ето от твоя разказ разбираме,че монетата има две страни.За съжаление тук,в нашата мила родина,никога нищо не се знае и човек трябва да бъде подготвен за всичко