Търсехте ли/търсите ли мъж целенасочено?

Не съм търсила, защото бях тийнейджърка, когато се намерихме с мъжа ми. Но имам позната, която точно така процедираше. Направила си списък и задрасквала - този става, този не и т.н. Накрая много сполучлив избор направи. Златен просто.

Обикновено човек търси целенасочено някого или някакъв идеал, когато няма широки приятелски среди, в които да се движи.(Като изключим случаите когато изобщо не искаш да създаваш връзка на даден етап или пък изобщо). Иначе "подходящите" хора от само себеси се появяват и изобщо не се налага да търсиш. Всеки вариант си има своите недостатъци. Можеш да станеш или прекалено мнителен и предпазлив, или пък да скачаш от трън глог, на базата проба-грешка. Като човек на крайностите съм попадала и в двете ситуации. Едната отегчава, а другата изморява, поне докато не налучкаш златната среда. Аз вярвам, че всеки си има своят звезден миг, когато нещата се подрежат, почти винаги неочаквано.

А според мен има огромна разлика между "да избираш" и " да търсиш"!   
Аз писах ,че не съм търсила целенасочено,а не че не съм избирала...   

Ако приемем, че в обкръжението ти има в даденият момент 5 активни ухажора, то ти избираш например 1 от 5. Аз питам, защо съзнателно трябва да избираш от тях, а не да избираш измежду хиляди. И по-правилният въпрос в случаят, не е укор към вашият метод, а какво против имате тези които съзнателно влагат усилия да подберат не някакъв от тези 5, а да изберат онзи 6-ти които наистина си заслужава, но не биха срещнали ако са пасивни и чакат? 

 И аз съм се убедила ,че за тези отношения мъж-жена важи правилото "Който не търси, намира". Целенасоченото търсене на партьор изопачава поведението и отношението на търсещия и той вместо да прiвлича, по-скоро плаши и отблъсква срещуположния пол. Хубавите връзки, наистина, все едно идват от небесните тефтери.

Срещнах мъжът ми, когато бях на 20 години, и твърдо бях решила, че си почивам от дългите връзки

Не само не съм търсила , ами съпругът ми се появи в живота ми точно когато бях решила , че ще се отдам на разгулен живот 
Бях си купила нова кола , имах 4 приятелки с които си обикаляхме по заведенията и всичко си беше супер 
Просто бях решила , че не искам за известно време сериозна връзка ... поддържах си по тесен контакт с разни хора и до там ...
А то какво стана ... 

А ако човек в даден момент от живота си остане сам, според вас трябва да седне и  да мре, или просто да чака, да му падне от небето ли??? Ако не иска да избира наистина измежду тези от средата, от офиса, дори и те да не са никак малко? Да вземе да се гръмне ли? Ако тези от средата са ангажирани, защото има и момент, в който не си на 20 или 30, и мъжете от средата съвсем ама съвсем не са свободни, или пък познати до болка, така че да не ти пасват..... Наистина не приемам, че е трябвало просто така да си седим и да чакаме да ни се случи нещо, а все пак да използваме главата си, за да постъпим възможно най-правилно, за да можем да бъдем щастливи, за да можем да продължим напред. Ако преди 3 години някой ми беше задал този въпрос, сигурно и аз щях да отговоря като мнозинството от вас, че никога не ми се е налагало и че винаги съм имала човек до себе си...... и защо изобщо сте толкова абсолютно сигурни, че историята ще е винаги изглеждаща по настоящия начин? Абсолютно подкрепям начина на мислене на джулиан И не ме разбирайте погрешно, нито се заяждам, нито укорявам или каквото и да е от сорта. Просто изразявам различно мнение и повярвайте ми, нещата изглеждат по адски различен начин когато си на 20, по различен и на 30, по още по-различен на почти 40 особено когато останеш сам, без да го има човека до теб, с който до преди миг си си мислел, че ще остареете заедно...... Не, не смятам че трябва да седиш неактивно. И съм благодарна на приятелките ми, които ми посочиха точно този път, вместа да ме гледат как рева и днеска и нощеска и за 1 месец се стопих с 12 кг...... Мислете по-многопластово и приемете, че има повече от една гледна точка

Не търсих, не търся и сега, те ме намират. В живота ми най - хубавите неща са ставали случайно.Желала съм нещо силно, после съм забравяла за него и то се е случвало ,и после се сещам ,че съм си го мечтала .При мен просто без много усилия се получават нещата.

Ами, така е, който не се е оженил на млади години, когато повечето хора около него са свободни, ще има да си задава въпроси от сорта "защо не ме харесват, останаха ли свестни мъже, защо всички нормални мъже са вече женени" и прочие! Според мен човек трябва да се ожени преди да стане на 30 години, докато е в морето и може да си избира измежду много риби! Не се заяждам, просто виждам какво става през последните години - чакат, чакат, чакат, все на този нещо не му е наред, все да се доказват на работа, все не са готови точно сега за сериозна връзка и брак... И накрая се чудят какво да правят. Всъщност, не се чудят, а започват да си купуват книги със съвети за самотни жени и да гледат филми от вида Сексът и градът.

Юлияне,
Точно тези с определения от теб голям интелект накрая си кукуват сами! Имам такива познати жени - така и не се намери достоен мъж за тях и или останаха стари моми, или накрая хубавата ябълка я изяде прасето. А не е като да не са били активни, такива сметки правеха всичките, да им се чудиш на акъла. При избора на партньор по-добре да се мисли с нагона, а не с главата!

Комплексно е самото "търсене"-съчетание от благоприятни обстоятелства, късмет, настройка, време.
Съвсем не отхвърлям възможността, когато дадена потребност/желание/щение бъде изтласкана от съзнанието, тя да не функционира в дебрите на подсъзнателното и да не мотивира наши определени постъпки, или да не изпраща сигнали на заобикалящия ни свят за нужното ни в конкретния момент.
Търсила съм мъже съзнателно, не с активни действия, а посредством "дейното участие" на потребността, която ме е водила към онова, което ще я удовлетвори.
Целият живот е процес на търсене и намиране.  

Сключихме брак като бях на 24, но се познавахме и бяхме гаджета по-отдавна, а живеехме заедно почти година преди сватбата, тогава вече бяхме сгодени. Студентска история, какво да ти кажа - зората на демокрацията, всичко е боза и сексуална революция! Доколкото мога да съдя от познатите и колегите ни навремето, който се ожени преди да се дипломира или поне си беше намерил сериозна връзка - ожени се, а който чакаше, към днешна дата или е още сам, или едва сега се ожени и дундурка бебе.

Какво стана, Аризона, изчезна ти въпросът!  Аз защо се трепах да отговарям! 

Моята цел беше да се влюбя в човек, който да не прави фасони, когато плаща  300 евро за крем за лице. Това, като пример. Радвам се, че след кратко търсене успях да намеря такъв. Много сме си щастливи и се обичаме. Надявам се да съм била по темата.

Андариел извинявай, реших че поста ми няма много връзка с темата и го изтрих.
Не винаги се получават нещата така сполучливо като при вас от самото начало, в повечето случаи проба-грешка, но мисля си че тези които до по-късна възраст остават сами са тия, които не са търсили поради това че не са изпитвали нужда, колкото и добри партии да им се въртят в обкръжението -  игнор, просто им е добре сами (лични наблюдения над познати).
Отделно от това никой не е застрахован какво ще му сервира живота на която и да е възраст.

А, тези, на които им е добре сами са ясни! Аз говоря за другите, дето хем искат сериозна връзка и семейство, хем подхождат като във вица за идеалната жена и идеалния мъж. Избират, избират, все големите претенции, пренебрегват свестни хора заради някакво "нямане". Все едно чета обява за запознанства - висока, красива, образована, самостоятелна, финансово независима, търси висок, красив, богат и т.н.! Как ще стане тази работа! А нещата са много прости - като дойде сляпата неделя и се молиш да си извадил късмет! 

разбира се, не е като да сме се намерили от първия път, всеки от нас си имаше опит преди това. Да ти кажа честно, нито съм мислила дали е добра партия, нито нищо - колко мизерия сме отнесли навремето, ама важното беше да си пасваме сексуално и да е "хубав и умен" (много точно, няма що), че да са ми хубави и умни децата. С две думи, не съм му мислила много-много!