Борко е само 10 месеца и сигурно това , което се случва е нормално , чувала съм , че децата минават през най-различни периоди без помен от тях. Искам да знам обаче как да помогам и аз:). Става въпрос за това, че Борко постояно пълзи по мен, иска да се гушим , когато го оставя сам /понякога/ в стаята и веднага тръгва след мен и почва да плаче. Иначе като съм в стаята, все едно ме няма - играе си, пее си, не ми обръща внимание, но отсъствието ми веднага се забелязва:). Откато се е родил никога не съм го оставяла "да си поплаче сам", или когато се събуди веднага се явявам усмихната и той ми се лези, имам предвид, че не мисля че съм катализирала страх от това да бъде сам. НАЙ-страшно му е да бъде в кошарата си/леглото си/ независимо дали съм в стаята вече или не. Почва да плаче да се дере, сякаш точно защото е затворен и ако изляза от стаята няма да може да ме последва. Предприех игри в кошарата сам, после влязах и аз. В първия случай - рев, във втория - играхме си без проблем, хили се човека, явно аз съм причината - трябва да съм там. Имали ли сте такива периоди и как минават те? Нещо което сте научили че върши работа , някакъв трик , незнам. На мен не ми пречи, знам че като порастнат ще искаме да се върнат тези моменти, но ако става въпрос за страхове как да ги преборим. Благодаря Ви майчета.