Край Босфора шум се вдига, дружината на есенно-кумпир парти пристига - TR 35

Здравейте от мен! Аз съм нова тук, все още не живея в Турция, но тъй като имам сериозен приятел там и вече наистина мисля, че е време да спра това пътуване България - Турция, решихме, че ще се преместя за да заживеем заедно (най - после!!!). Става въпрос за Мармарис. Въпросът ми сега е, как стоят нещата с работата? Ние сме говорили по този въпрос, той ми казва, че ще ми помогне да си намеря работа, но все пак интересно ми е аз като не знам добре турски (ходя на курсове от около 1 месец вече, много съм сериозна и имам огрооомно желание да го науча, но все пак трябва време), знам само английски (много добро ниво), малко френски и испански. Отделно гледах тук по сайтове и т.н. за обяви за Турция, но никъде не предлагат работа?!!?! Защо?!?! Вие, които вече живеете там, предварително имахте ли уредена работа или когато отидохте там, си намерихте? Това, че съм българка, голям ли проблем е? С приятеля ми също така вече говорим и за брак... той се шегува с мен, че ако се оженим, аз няма вече да работя, само мъжете работели, аз ще си седя в къщи и ЩЕ ГЛЕДАМ ДЕЦАТА... ДА БЕ... аз съм такъв работохолик, толкова обичам да работя, наистина ли ще се случи ако решим да сключим брак? много съм объркана  имам толкова много въпроси, а нямам нито една приятелка, която да живее там и поне малко да ме светне за ситуацията  много ще съм ви благодарна, ако ми изясните тези неща, и да не ми се смеете много  просто досега винаги, когато съм била в Мармарис, съм релаксирала, отдавала съм цялото време само на него и не съм се замисляла така сериозно над тези неща, а сега когато вече става дума за живеене там нещата стоят съвсем различно. Благодаря предварително за отговора!

ХАПЧИЦЕ......Мадам
Благодаря ти от сърце, че ме разходи из Карс, че дори и там има Ино мястУ като гледано от АязмУтУ Верно бе, на това прилича
А как ти се кефих, за това как са ти кавалерствалииииии То и заради това си заслужава да се иде там

Ходими сЪЪЪЪЪъъъ, пък ми са ходи из Туркиятааааааа.....ама шЪ ида сигА у куФнята да си направя един черен турски чай, поне да ми замирише на там

БУБКЕ-
Добре си дошла и заповядай от любимата ми баклава на Гюлюоглу

                  

По късно мацките щЪ светнат за работата и така нататъЧИ

Хапка, много-много готино си го описала и снимала   
   А по повод гледката- напълно си права. Все едно гледам Стара Загора и то точно от Алеята на здравето на Аязмото  /аз съм старозагорка под пловдивско прикритие  /

Ама пишете в блога, дееееееееееееееееее 

Хапчице   браво! Отново чудесни фотоси и пътепис! А къщата е просто невероятно различна през твоите очи (обектив) и тези на списващите в Уикимедия. Аз първо видях нощната версия и чак след това дневната. А после ми се искаше въобще да не я бях виждала на светло. 90 процента от очарованието и мистицизмът й се губят

И като стана дума за сгради, искам да ви разкажа за моето най-любимо (за сега) място в НЙ и сградата към него. Имам предвид Брайънт Парк и Библиотеката с главно Б! Просто съжалявам че се наложи в тръс да я разгледам и то сама, тоест без фотографа в семейството и съответно снимките от нашия архив не са и на половина това което тя заслужава...
Самият парк е неголям зелен правоъгълник в центъра на Манхатън (установихме, че НЙ е предимно и основно Манхатън, а останалото са подробности  т.е. жилищни квартали без особени забележителности и интересности). Намира се буквално на гърба на библиотеката и се състои от богат бар/кафене на открито, морава, оградена от четири страни с рамка от дървета и подвижни маси и столове (не на кафенето, а градски), и фонтан с площадче и още две три будки за сандвичи, кафе и прочие... ето за по-нагледно да можете да си представите парка

Атмосферата, която цари в парка, обаче е нещото което мен ме грабна. Абсолютно лежерна -
с това се занимаваха повечето от присъстващите. И при положение, че беше доста населено, ни за миг не се почувствах задушено. Всеки си се занимава с нещо свое, деца тичат боси (през октомври, да!) по поляната да гонят гълъбите, студенти ръбат сандвичи, служители от околните сгради клюкарстват, изобщо пълна идилия.  

А Библиотеката, ех... библиотеката... все съм чувала че американците са грандомани, но чак след като видях 2 броя народни библиотеки, тогава се доубедих...
Антрето прилича на част от гръцки храм. Изцяло в бял мрамор, с по няколко огромни колони на всяка от страните, две широки стълбища в ляво и в дясно от централния вход водят към втория етаж, където се помещава постоянна изложба за историята на Библиотеката. Следват отново грандиозно антре водещо към главната читалня, различни отдели и естествено магазин за сувенири и... книги, разбира се.
Определено може един цял ден да се отдели на това здание! Съжалявам, че ние нямахме, а и че аз нямах с кого да споделя ахкането и охкането си пред гледките, та се наложи да го правя на ум.

ще ви сложа само няколко малки снимки, за да не спамя темата, но ако има заинтересовани - гугльото на Спасето (къде се загуби нашата леля?) предлага голям избор и наслада за очите!

антрето -
второто антре -
основната читалня -


Добре дошла, Бубка.
Ще пиша подробно по темите, които те интересуват малко по-късно, че дребният е сополив днес и рано се наспа  

благодаря, Джорджи, ще чакам отговора ти 

А, ето че Тео "ми разреши" да попиша още малко 

Каква ти е професията в момента, Бубе? Тук има доста възможности, а в един курортен град какъвто е Мармарис, за човек с три езика би трябвало да има още повече предложения за работа. Аз като дойдох тук нямашше как да упражнявам това, което вършех във Варна, но ето че сега имам ново поприще и съм страшно доволна. С това искам да кажа че всичко е относително. Първите почти 2 години си стоях у дома, без работа, нещо абсолютно нормално що се отнася до приспособяването МИ към новата среда и превъзмогването на културния шок.

По въпроса за работата след брака, вярвам че трябва съвсем сериозно да се разберете предварително. Особено след като това е от такова голямо значение за теб (и справо  ). Не се залъгвай, че само се шегува. Може би казва на шега неща за да провери каква е почвата ...
Тук има(ло) такава тенденция сред голяма част от населението - жените да не работят след като се задомят. Мисля че дори се смята леко престижно за мъжа, тоест той е способен да издържа семейството си и сам. Но пък от друга страна особено в Истанбул животът е достатъчно труден и скъп, така че ако двама работят ще са по-добре задоволени финансово (а смятам и интелектуално и емоционално, но то това е друга тема) От трета страна, в по-традиционните и религиозни среди, за жената не е прието да работи извън дома...

Не се притеснявай да питаш за каквото и да било, Бубе. Това си е голяма стъпка в живота на един човек, а брак в друга култура не е по-лесно нещо от брак в собствената ни 

Ох, и понеже се разфилософствах много днес, да му ударим по едно еспресо с кестени за гарнитура, а?

Досегашният ми опит не е много голям, аз не съм и толкова на годинки де   От три години насам работя в хотелиерството, бях на нашето Черноморие, в Обзор. Първата година работих като сервитьорка в ресторантите, втората ме повишиха на ОТЗ (отговорник търговска зала), а третата година вече бях Заместник управител, като изцяло отговарях за един от двата ресторанта. Работила съм като детегледачка 2 месеца в Испания, и по проект към Националната инспекция по труда, за проучване условията на труд в България, и като барманка 2 месеца, това съвпадна с работата ми като сервитьорка на морето, тогава работех две работи едновременно за да изкарам повече пари. На 20 години съм, ако някой го интересува. Иначе това за безработието след брака аз на господина още тогава си му казах ДУМА ДА НЕ СТАВА   Аз съм от типа жени, които не могат да си стоят в къщи и да разчитат изцяло мъжа им да ги издържа. Дори когато ходим на кафе или някъде другаде винаги настоявам и аз да плащам част от сметката, просто съм си такава, самостоятелна и обичам тази си моя черта... много съм упорита и твърдоглава ама какво да се прави   Иначе по принцип нямам претенции какво ще работя, аз обичам да пробвам нови неща, не се знае какво може да ми хареса

Та не разбрах знаете ли някоя агенция, тук в България, която да предлага работа за Турция? Или трябва да си търся на място най - добре, когато отида там? А как стоят нещата с документите, легализацията? Това също много ме вълнува?

Благодаря за отговора! Много си мила  

Бубка, щом си работила в хотел, още по- добре. Може да пробваш още от България, в някоя от големите тур агенции - Алфатур, Алматур, Онтравел, Астрал холидейс и други, в Тез тур можеш да пробваш - те пращат хиляди българи на почивка всяко лято, от май до октомври в Мармарис. За Нова годин, за Коледа, Велик ден също. По- рано нямаха там български представители, но вече имат. Ако си кажеш, че имаш опит (може малко да го украсиш) и ще живееш там, за тях може да е привлекателно, да посрещаш българските групи, да ги трансферираш  и настаняваш по хотелите, да ги наглеждаш и такива неща. Българските туристи искат да виждат там човек, който да говори родния им език

 

За агенции не знам, но мисля с опита ти в този сектор си много подходяща за Мармарис  
На място и с референции (не може твоят човек да няма някои познати в бизнеса) предплагам ще има по-големи шансове. Като за идея, можеш да провериш в някой сайт или вестник от Мармарис,  

Относно документи и легализация, на мен никога не са ми трябвали кой знае какви легализации. Само си преведох дипломата и си написах едно СВ. Може би някои от другите момичета ще ти подскажат там.
Иначе за разрешително за работа да си изкараш трябва да имаш трудов договор. Но за това да се безпокоят работодателите...

А ти с каква виза ще идваш? Че напоследък това е голям проблем за чужденците тук  


Милеее, как си там на балкончето? Каква ти е програмата за следващата седмица? 

точно това ми беше мисълта, като казах документи - аз поразпитах какво ми трябва за да живея постоянно там и те ми споменаха някакви визи, но нещо не разбрах много, за пръв път чувам за тях. И това ме интересува точно - каква е тази виза, към кого трябва да се обърна за да я получа?

ох, това е сложен въпрос.

ако не си омъжена за местен имаш право на 3 месеца безвизов престой за всеки 6 месечен период.

ако си омъжена или имаш трудов договор с турска компания, имаш право на разрешително за пребиваване от 1 година или срока на договора ти.

ако искаш да стоиш по-дълго от 3 месеца без да напускаш след като изтече този период страната за още толкова време (т.е. 3 месеца вътре - 3 вън)  трябва да си изкараш виза още докато си в България. това става на различни основания, най-често с цел учение. (Миле, тук си ти, че аз нямам опит )

Момичета, как се казват едни сладки неща, подобни на геврек, но като толумбичка под формата на геврек, само дето е твърдо на ядене и има друг вкус, не като толумбичките - продават го по улиците, пак е сиропирано. Показвали сте в темата, от тук ги видях, после ги видях в Истанбул, около кула Галата и там ядох, много ми хареса. Сега ще си търся рецепта или нещо за тях, но как им беше името?

джорди програмата за следващата седмица ми е малко "българска"  ама като се върна след седмица ще се уговорим да се срещнем я на твоя ,я на моя територия  чакам с нетърпение разказите ти и да нацелувам меките бузки на Тео бой  да оздравява той, че хич не му прилича да е сополив, нали 
да, аз така дойдох тук с ученическа виза, издадена първо от турското консулство в Пловдив за първоначален период от 3 месеца и после продължена от местната служба Еквивалент на нашета "Миграция"- Yabancilar subesi..  за да вземеш такава виза трябва да си или редовен студент тук в някой от университетите или да си се записала на курс по турски към някое от езиковите училища..те знаят точно кои документи са нужни за кандидатстване за студентска виза, така че няма проблем ще ти съдействат...
пина  да не би да е халкъ татлъсъ

Халкъ! ( Благодарение на доктор Хаксев я знам таз думичка) по повод на едни мои снимки докторския коментар беше,че едно време се продавлаи пред едни, хм, заведения , хм хм, дето мъжете нали, хм хм... за придаване на допълнителна подкрепа....