Как се приключва 10-годишна връзка?........

Поздравления, това, което ти се случва сега, се случва често при семействата с 10-годишен брак, но с тази разлика, че вие поне нямате нищо за делене и деца за нараняване.
Наистина сте били много млади, въпреки че аз на такива дълги връзки им казвам чиста загуба на време.
Обаче това което описваш-скуката, монотонността и осъзнаването, че ни си поживяла, е точно описание на повечето проблеми в брака след толкова години. може би мъжът до теб се чувства по същият начин, но не ти казва точно за да не те нарани и заради очакванията на всички около вас.
Бъде смела, говори с него, обясни му как се чувстваш,  дори ти самата не знаеш дали той няма да ти липсва, ако не се виждате известно време. Помоли го да се отдалечите, обясни му, че няма друг конкретен мъж до теб и го помоли да прояви разбиране.
Това ще бъде тест за вас двамата- ако връзката ви не може да бъде подложена на това изпитание, няма бъдеще.
Но дори той да не прояви разбиране, воювай за живота си и са собственото си щастие. Не създавай обречено семейство просто защото всички очакват това от теб. Не робувай на клишета.
Напоследък има поне две три връзки около мен, които след 6-8 години казват край.
Единият в повечето случаи страда.
Но пък никога не се знае дали тази крачка няма да е облекчение и за двамата.
Успех и кураж!   

Много ми хареса това!

Красиво написано, но за съжаление-не напълно вярно.
Близостта е отделна от удоволствието от секса, за да го постигнем дори не винаги имаме нужда от близост.

До сега не съм писала във форума, но тази тема ми е толкова близка, че ще си дам мнението - режи от раз! Била съм в съвсем същата ситуация, само че от обратната страна - десет години връзка без никаква перспектива, той охладня към мен и аз го виждах, но пусти навик, бях се заинатила като магаре на мост и си внушавах, че той е мъжът на живота ми  . Той сложи край на връзката, но го направи по супер тъп начин - не директно, а просто започна да ме игнорира, да ме отбягва, уж не бяхме заедно, но си се виждахме, а аз ревях вкъщи и страдах около две години. Това е много гадно, затова наистина - право куме в очи и всеки по пътя си  Пожали го и него , не го размотавай, просто го зарежи - ще поплаче, ще пострада, ще мине време и ще оцени правилността на решението ти  Успех

Трудно се приключва. Ако наистина искаш да продължиш напред без него, приключи отношенията ви от раз. Друг начин няма.

Нищо чудно той също да е готов за такъв разговор, но да не е имал смелост да повдигне въпроса! Това без целувки, без прегръдки, без да живеете заедно и на едното "Важното е, че те обичам" не може да се разчита, не може да продължава вечно!

Успех ти желая! По-добре оТОй да ти се посърди малко, отколкото ти на него, затова, че си му се вързала на обичта и си останала с него!

Не искам да "крада" темата на авторката, но искам съвет, понеже виждам че много хра са го преминали през този период.  Аз съм от др. страна на монетата.
5 годишна връзка, без нито, ама нито един скандал, спор, караница, силна ревност...И той ми каза, че иска да остане сам. Това ми го каза след 3 седмици мислене, по време на които аз се бях изнесла от квартирата, където живеехме с още 3 души. Исках той да реши какво ще правим - да се съберем и да почнем на чисто, само двамата на квартира, без др.хора или да се разделим. Казах, че ще уважа решението му, не съм го манипулирала и подбутвала към нито едно от двете. Исках той да реши. Е, той каза, че иска да е сам, че не чувствал вече любов към мен, не чувствал нищо към никого, било му празно...Аз съм на 24, той на 35. Случва ми се за първи път. Не знам какво да кажа, как да реагирам, какво да чувствам. 5 мин. си мисля че го обичам страшно много, следващите 5 мисля че го мразя. Много ме нарани, разбита съм, няма от къде да черпя сили вече...Имам чувството, че никога вече няма да мога да се усмихвам истински, да се израдвам от сърце, камо ли да бъда с др.мъж....Та, исках да питам как да се справя с мъката си, как да я преодолея? От няколко месеца съм като зомби. Не спирам да плача. опитвам се да съм сред хора, да ходя на разни места, да чета книги, но не се получава. Всичко ми напомня за него. Колко време трябва да мине, за да го преодолея? На вас колко време ви беше нужно?ПП: Моля, включването ми да се изтрие, ако някой сметне за нужно. Извинявам се.

xtna, и аз съм минавала през това, със стабилна връзка, не мога да кажа, без конфликти, но това в никакъв начин не се отразяваше на отношенията ни след това. Живеехме заедно сами, имахме чудесни моменти като всеки зрял човек и така... И ние така ес разделихме, уж за малко, а после завинаги - още докато ми предлагаше това, му казах, че и по филмите не им се получава по този начин! И той искаше да остане сам, да мисли, да приключва с нещо със себе си т.н. И аз минах през самосъжалението, гнева, депресията, желанието да изтъргувам връщането си при него с някакъв компромис, мислите, че съм нищо без него и какво ли още не, не знам вече и в какъв ред. После разбрах, че той си има всъщност друга и се успокоих! Приех нещата съвсем нормално! Не беше заради мен, нямаше нужда да си причинявам всичко това повече, отворих се за света и света се отвори за мен. Няколко месеца по-късно срещнах бъдещия си съпруг, който ми каза "Аз ще ти бъда последното гадже"! Оттогава сме заедно, имаме 2 прекрасни деца, имам чудесно семейство, просто съдбата ме е срещнала с по-подходящия човек! А другият... той е с момичето, заради което ме остави, изглеждат щастливи и се моля да е така, защото за времето, в което аз изградих семейство, те са си все още сами двамата, за мен сякаш животът продължи, а за тях сякаш е спрял! Желая им бъдеще, хубаво като моето, защото той е прекрасен човек, такъв ще го запомня, тя е слънчево момиче, приятели са ми!

Ще ти е нужно време за да преживееш всичко вътре със себе си.

Дано не магнат поста ти оттук! Обсъждането и на твоята тема ще е полезна и за нея - и тя заслужава животът й да продължи напред, да има шанса да й се случат всички хубави неща, с които в момента прави компромиси!

Успех в борбата със себе си и на двете ви!

  Разговора ни се състоя вчера.....

Ужасно труден и мъчителен.... говорихме за всичко, казах си всичко... видях как се срина за секунди, но после се стегна и заговорихме за истинските неща...

Много ми е криво... странно и незнам как да го обясня....

Края не е сложен все още... може би ще дам шанс нещата да се променят....

Въпреки всичко искам малко отсрочка,,, искам действия от негова страна, а не само думи...
Той сам се сети за какво говорим, видя си сам грешките....

На твърдата позиция съм да не мълча повече за нищо, да стана аз човека с главна буква... иска да ме спечели наново...

Всичко е в неговите ръце... с ясната ми позиция че не се ли получи си тръгвам без повече опити шансове и т.н...

Може би му го дължа въпреки всичко и  заради времето което сме били заедно....

xtna 
Много ме натъжиха твоите неща....
Но просто понякога така се случва.. ако не е бил щастлив, акто така се е случило... няма виновни
И аз си задавам въпросите защо стана така... всичко е било наред винаги.... обаче ето случва се...

А за колко време минава... нямам никаква идея

xtna, мило момиче, ти си само на 24!!!! Ех да бях и аз на толкова, никой нямаше да може да ми разбие сърцето!!! Само ако знаеш, колко прекрасни неща ти предстоят и колко великолепни мъже ще срещнеш!!!! Повярвай, съдбата ти прави услуга, като те разделя с този мъж. Не, не си виновна, понякога хората просто спират да се обичат и поемат в различни посоки. Ще си намериш твоят спътник и другар! Живей сега, това са ти най-хубавите години!!!! 

Влюбена в живота, хубаво е , че сте говорили. Тези разговори няма как да бъдат приятни, но са необходими. Щом искаш, да му шанс, но ако не се старае, ако сърцето ти не се "събуди", не се колебай повече и не давай повече шансове. Не позволявай на никой да ти губи времето.   

Валентина, знам, че трябва време, знам. Просто ме е страх да не продължи прекалено дълго. От мен зависи, но правя опити и не става и не става...Той не ме е оставил заради друга. Не знам как да бъда с друг. От година и малко съм във Варна. не познавам почти никого, бях през цялото време с него, с неговите приятели...Той беше перфектен във всяко едно отношение, прекалено високо вдигна летвата и сега ме е страх, че всеки следващ ще сравнявам с него.
vlubena v jivota , и ние говорихме. Много, адски много и адски дълго, не веднъж. И аз се сринах, когато той ми каза. Нормално е да ти е криво, и в моя случай той правеше всичко, за да не ме нарани. Чувства се виновен в същото време, че ме наранява, защото е бил поне два пъти на мое място пак след дълги и розови връзки... Плача, защото при нас няма някаква конкретна причина...Той е изпаднал в дупка, в някакво си негово състояние, в което нищо не му е интересно, нямал цели, мечти, желания...Не искал аз да страдам,  да го търпя такъв, защото той самия не знаел колко дълго щяло да продължи. Криза на средната възраст ли е, какво е не знам (макар че му е малко рано)...В твоя случай ти даваш шансове, в моя той не.
Tatianna, вече не вярвам, имам чувството че не бих могла да се доверя на някой и един ден той просто да ми каже край. Признали сме си грешките един на друг, защото аз съм далеч от мисълта, че съм безгрешна. Аз не настоявам да се съберем отново, това е негово решение и той е в правото си точно като vlubena v jivota да избира кое е по-добро за него. Просто никога не съм предполагала, че е толкова трудно, че хората са способни да се нараняват по този начин...
vlubena v jivota , не позволявай да те намрази. Бъдете приятели, говорете си, срещайте се, в случй че не се получи и се разделите окончателно. Поне след известен период от време. При мен той не иска да го намразвам, иска да продължим да сме приятели...

Точно когато си по-млад и нямаш житейски опит - си склонен да драматизираш.

Ще се побъркам

В момента искам спокойствие ... а той дойде да ме изведе на обяд....
В комплект с рози/ получавала съм само по празници и много много одавна без поводи/,,, обици и голям розов мечок..

както и картичка с безумно красиво послание...

хем ми стана хубаво.. хем не можах на 100% да се зарадвам... толкова ми е странно всичко...


защо всичко е толкова сложно, защо не мога да замахна с лека ръка и да намеря всички отговори...

Е, ако ти пречи скуката и тн - ето, човека се мъчи да вкара романтика и нежност, а ти...