Как се приключва 10-годишна връзка?........

Публикувана: 4 окт. 2010, 15:35 ч.
Последно мнение: 15 дек. 2010, 11:36 ч.

24 079
138

vlubena v jivota

# 45 5 окт. 2010, 11:23 ч.

О повярвай ми случайно дублиране е Hug

... аз наистина съм влюбена в живота и искам да го живея вече... все едно до сега не съм живяла, така се чувствам!

Виж целия пост

Pavlina Nikolova

# 46 5 окт. 2010, 11:42 ч.

Цитат на: vlubena v jivota в вт, 05 окт 2010, 11:23

О повярвай ми случайно дублиране е Hug

... аз наистина съм влюбена в живота и искам да го живея вече... все едно до сега не съм живяла, така се чувствам!

Вярвам ти, защото стилът на пиане на въпросната Лейди няма нищо общо с твоя. Grinning

Пожелавам ти да бъдеш себе си и да ЖИВЕЕШ!!! Hug

Виж целия пост

estel-V

# 47 5 окт. 2010, 11:55 ч.

Бъди откровена,дължиш му го.
Осъзнала си се навреме.Я си представи да си на 40,с деца и в тази ситуация.Щеше да е още по-заплетено.
Майка ти те подкрепя,а и не е само тя.
Смела си и то много,бъди и решителна. Peace

Виж целия пост

♥ Karamela ♥

Потребител

# 48 5 окт. 2010, 16:13 ч.

И аз съм на мнение, че не бива да отлагаш. бъди честна с него й му кажи всичко, така както го чувстваш! Също така ти му даваш шанс и той да намери тази, която да го обича т.е. и за двамата така е по-добре.

Виж целия пост

Melicat

# 49 5 окт. 2010, 20:43 ч.

И аз съм прекратявала 10 годишна връзка, страдах, но не чак толкова. Щом сте 10 години заедно, а не сте успели да поживеете заедно, но сте успели да се отчуждите един от друг - по-добре сега всеки да тръгне по пътя си, отколкото 1 година след сватбата или след като имате бебе.
Желая ти много късмет и сили, и смяна на обстановката.
Бъди честна с него, дължиш му го, но бъди и честна със себе си. Всеки трябва да бъде Щастлив!

Виж целия пост

Lady_of_the_roses

# 50 6 окт. 2010, 08:54 ч.

Цитат на: pudding в вт, 05 окт 2010, 11:17

Защо "индивидуалната титла" на Лейдито (http://www.bg-mamma.com/index.php?action=profile;u=275908) е "влюбена в живота" и никът на авторката на тази тема е също такъв? (случайно го забелязах) Не че не е възможно и случайно дублиране ...

Иначе темата звучи реалистично написана. И наистина ме натъжава.

Не е дублиране...моето е лична титла, а на госпожата е ник. Mr. Green

Бих го изтрила, но не съм го копирала от авторка, а тя се е регистрирала след мен...ако има нещо против да си промени потребителското име. Ако не...да си седи така. Явно не само аз, съм ВЛЮБЕНА в...Живота!!! А това е хубаво.

Пожелавам успех на авторката, дано и двамата са по щастливи след раздялата. bouquet

Виж целия пост

zila1

Потребител

# 51 6 окт. 2010, 09:00 ч.

Моята беше едно голямо поражение...на волята, любовта, личността.
Но онова, което извлякох от нея като житейски уроци, беше истинската ми победа.

Виж целия пост

fill

# 52 6 окт. 2010, 10:27 ч.

Ние се оженихме точно 10 години след като се запознахме. Винаги има изтъркване, леко отчуждаване. Може би трябва да разнообразите малко живота си, да се постараете ако все пак някъде намерите и част от любовта.

Виж целия пост

ivss

# 53 6 окт. 2010, 10:37 ч.

Цитат на: Фифи перото в вт, 05 окт 2010, 11:22

Момичета, а тези от вас, които са прекратили дълги връзки - как разбирате, че е дошъл краят?

След 6 години заедно, 2 в съжителство, вече не зная какво да правя. Разделихме се, уж пробно - ами днес ми се струва, че само удължаваме агонията, утре си мисля, че трябва да си дадем още един шанс.. Cry

Не намирам конкретен отговор на въпроса ти Confused

Просто го разбрах един ден. Връзката ми беше същата като на авторката, от деца, растяхме заедно и всичко беше просто един навик. Не ме целуваше, не си говорехме, а когато го питах обича ли ме ми отговаряше "Мислех, че сме минали периода, в който се питахме обичаме ли се" Shocked

Опитах да се разделим, говорихме, разделяхме се временно, после се започваха сълзливи обяснения и как без мен не може и дай да пробваме последно и т.н. А аз твърде нерешителна се съгласявах. Винаги ме е манипулирал и моята нерешителност ми изгра лоша шега. При уж последния ни опит да сме заедно се оказах бременна, стъкмихме сватбата на бързо, роди се детето и чак тогава пораснах, дойде ми и решителността и твърдостта, и акъла. Не можахме даже година брак да изкараме. Не съжалявам в никакъв случай, че се роди сина ни, но в момента той е основния потърпевш и расте без баща. А за това до голяма степен съм виновна аз. Така че, ако сте убедени в решението си, не го протакайте като мен Peace

Виж целия пост

vlubena v jivota

# 54 6 окт. 2010, 10:52 ч.

Още веднъж благодаря за споделените истории и мнения Hug

.
Още не сме говорили, но колкото повече време минава , се убеждавам че трябва да прекратя нещата сега..

Може би бих могла да живея с него... обаче мисълта за секса ме връща в реалноста.... всичко друго мога да променя, и да се преборя с много неща, но с липсата на химия и тръпка как ?!?... писна ми да живея заради някой друг.. искам си моя живот, моята лудост, моята емоция.. всичко мое Crazy

Събирам сили и думи с които да обясня нещата при наближаващия разговор, даже се замислям да извадя един бял лист хартия и да пиша за всичко..

Виж целия пост

lila_lila

# 55 6 окт. 2010, 11:39 ч.

Цитат на: vlubena v jivota в ср, 06 окт 2010, 10:52

Още веднъж благодаря за споделените истории и мнения Hug

Понеже виждам в твоя разказ моята история те съветвам да се махнеш от него колкото се може по бързо.Даже няма и да те боли колкото си мислиш.Облекчението е силно.

Виж целия пост

rallieghbg

# 56 6 окт. 2010, 11:52 ч.

Животът е за това да го споделяме с близки хора, с близък човек. А близостта е усещането, че някой е наистина до теб, тук и сега в съвсем реалния живот, а не идеализиран образ от мечтите. Тръпката, емоцията, онази разтърсващата - не е в химията, привличането, копнежа, а тогава когато почувстваш, че той/тя ти подава ръката си точно навреме, за да не испуснеш последната си глътка въздух, когато той/тя е щастлив, че те има, че те вижда, макар и да си паднал(а), да си ...
Ако това е човекът, който би споделил с теб и света и трохичката - не търси химерата, която не е ясно ще ти донесе ли щастието, или ще ти навлече беля.
Ако, обаче, не само сексът е проблемен, а проблемите в секса са плод на това, че имате други проблеми във взаимоотношенията - да, по-добре честно и откровенно му кажи, че всичко е свършило, отколкото да го направиш след появата на децата.

Виж целия пост

Speed Queen

Ентусиаст

# 57 6 окт. 2010, 12:02 ч.

Авторке,

Мисля, че след като вземете решението за раздяла и двамата ще изпитате огромно облекчение. Тук няма виновни, просто всеки си поема своя път.
Говори с момчето час по-скоро. Щом майка ти те подкрепя, няма от какво да се притесняваш. Имаш до себе си най-добрата възможна приятелка на света.

Успех! Hug

Виж целия пост

viliko

# 58 6 окт. 2010, 14:29 ч.

Трудно се приключва. Независимо дали е била успешна или не. Има такава степен на привързаност и свикване с тоя човек, че и при най-добро желание си е трудно.

Виж целия пост

Роузи

Потребител

# 59 6 окт. 2010, 14:52 ч.

Според мен, ако ти усещаш така нещата, мн вероятно е и при него да е така, но да не го осъзнава така ясно както ти ... поговорете, възможно е и на двамата да ви олекне... но в никой случай не се омъжвай заради чужди очаквания...

Виж целия пост

Препоръчани теми

Дете на 8 години изпада в страшни кризи

12 179
38

Нашите деца от 7 до 18 години

12 годишни момичета

5 271
16

Нашите деца от 7 до 18 години

Психичен проблем с дете на 11 г

2 704
20

Психично здраве