Тъпото е, че майка ми веднага се вкара в някакви филми - заради надписа, сега е със шиниран крак
Иначе е загубил връзката отвсякъде, и винаги най-много мен ме е слушал, но сега и на мен не ми се получава..или не съм намерила подхода още. Най-големия проблем са приятелите му - ако го откъсна от тази среда, ще стане човек, ама как да стане това..да го взема да живее при нас
е тогава вече ще станем като "Моите мили съседи" 
Силве, пък твоя мъж не мога да си представя да е бил буен и див...

Рени, изпарви ми се косата като прочетох за басейна. Добре ,че всичко е наред..ама това да кажеш на дете "стой на стълбите, защото не можеш да плуваш"...без коментар.
Извинявам се ако съм ви дотегнала с моите проблеми, ама нали затова сте тук и ви

П.С. Жоро накрая снощи каза : "Ще се разделим като Ралица стане на 18 години, и без това няма да живее вече при нас"

И също прощъпулник на Мая,хвана лъжицата ще става главен готвач 

И с това съм се примирила, просто не си го слагам на сърце. А за майка си се сеща, не ги е забравил, но се чуват на 2 седмици веднъж примерно, но те са на село, нямат интернет и връзката все е много лоша, та затова. Аз си мисля, че децата са по-ринцип неблагодарни към родителите си, поне до момента, в който и те не станат родители. С всеки изминал ден се поставям все по-често в ситуацията на майка ми, когато съм била дете и съм я ядосвала, давам си сметка за толкова неща.....
Аз лично не харесвам татута и не бих си направила
с други до ден днешен се чуваме, но благодарение на възпитанието и разбирането от страна на нашите, аз през всички тези трудни пуберски години не съм опитала нито алкохол, нито цигара (пропуших в университета чак) да не говорим за нещо по-сериозно
Израснах го този период, без някой да ми е забранявал нещо, просто престана да ми е интересно, намерих по-интересни занимания, попаднах на нови по-интересни приятели и така...Така че, на принципа на малките деца - не му измъквайте на момчето играчката, предложете му друга
