Трудно проговарящи деца - тема 3

Здравейте.

Случайно попаднах на тази чудесна тема, но за жалост може би малко късно. Дълго време никой не потави точна диагноза на моя голям син. Четейки доста от нещата, които сте писали, сама поставих (не знам доколко вярно) диагноза алалия на детето. Порових повечко и прочетох, почти със сълзи на очите, очевидните факти, с които се борихме години наред.
Всичко описано в тази статия http://www.predainatatak.bg/news/about93.html (предполагам има още стотици такива) се случи с моето дете. Незряла реч, трудно намиране на точните думички, заучаване и в периода 3-8 почти постоянно повтаряне на правилното подреждане на словореда и назоваване на точните думички. Бяхме стигнали дотам, че при всяко изречение той чакаше моята поправка и го повтаряше както трябва. Беше много трудно. И продължава донякъде да е, защото Светлин е вече на 10, учи, има хубави оценки, но се борим стоически с разказвателните предмети. Радвам се, че детето ми напредва, макар и бавно, полага много усилия и прави малки, но постоянни крачки напред. Изгражда речта си повече чрез заучаване на фрази и понякога ги употребява неуместно, защото няма достатъчния речников запас. Силата му е в чуджия език, защото с него се справя по-лесно, отколкото с българския, който трябваше естествено да усвои.

Не сме правили никакви изследвания, минахме през няколко логопеди, единственото логично обяснение беше, че когато се раждаше-тоновете му бяха започнали да падат и това е дало отражение върху изграждането на речта.

Доволна съм, че се вслушах в сърцето си и не отложих сина си от първи клас, както ме съветваше нашия логопед.
Ще се радвам, ако мога да съм полезна с нещо на всички вас.

sea woman ти много ме обнадежди въпреки че при всяко детенче е мн.индивидуално.Аз също след изминат дълък път пиша във форума за да сме си полезни .Въпреки че пиша рядко застото нямам време.Христос Воскресе нека донесе на всички мир,здраве и късмет.

sea woman разчувства ме с твоя разказ. Ние също сме от попорасналите мълчаливковци - на 7 и половина. Това за чуждия език направо ми скрива обаче шапката - винаги съм мислела, че трябва да се справим първо с родния, пък после да учим чужд, но като те чета .... се замислям, че нарочно избягвах ранното езиково обучение в детската градина.... Явно трябва да помисля по въпроса и да потърся някоя школа....
Момичета Христос Воскресе - желая ви сили, вяра и много любов, която да получаваме от нашите прекрасни дечица.

Ще се радвам дори и мъничко да съм полезна. Начален учител съм и с отворено сърце съм готов да помагам, стига да мога.За чуждия език - във втори клас го записах да посещава учител, в групичка с още 4 деца. Единственият ми мотив беше да хареса езика, защото в училище специалиста по АЕ сги стресираше много, без подход, с постоянно плашене за контролни и оценки. Детето ми се събуждаше стреснато, че имат английски. Та така. Благоря на тази жена, която му показа, че учението може да е забавно и приятно. От тази година ходи с друга групичка, защото е по-напреднал и не е нужно да върви само по материала от училище.


Опитай. Може пък да му/й хареса.  

И моят от малък е добре с англ език, на английски, няма липса на думи.

 Явно българският им идва труден на децата и за чуждия няма таква изисквания,  и очаквания от тях, може би това ги насърчава по-лесно да учат.
 Христос воскресе, много радост да ни носят децата.

Христос Возкресе!!!
Хе много ме учудихте с тези езици Отдавам лесното научаване на почване да го усвояват от 0. А българския им го смятаме като даденост, без да се замисляме, че за децата ни той все едно е непознат език...

Воистина Возкресе! Да донесе светлина в домовете ви!

И аз съм благодарна на такива постове като на sea woman. Едва ли има някоя от нас, която да не гадае как ще се държи и говори детето и след година или две.
И наистина българският май им е като чужд език. Макар, че при моето дете има определено и някакво нежелание да изговаря думите. Дали че му е трудно, дали че се срамува, че не се справя, дали просто се инати с цел да привлече внимание - не знам.

Вчера беше в настроение и успях да го накарам да каже: ко-ла. Каза го 3-4 пъти след моето насърчаване почти перфектно (малки затруднения в Л-то, но и аз не давам добър пример там). И днес отново не иска, отново е на "бръм-бръм" за кола. Подсещам го колко добре може да го каже и го казва, отговорът е "не". Разглежда стенописите на сестра си по тапета, вижда нарисувана патица, която назовава с "па-па", аз казвам: "опитай да кажеш ПА-ТЕ", виждам го как си поставя устните правилно и го казва без звук, окуражавам го, че е точно така, да го повтори по-високо, но той пак: "нееее" скръства ръцете и толкоз.
Казва: ма-ма, като види змия казва "сссс", но на простия ми опит да го накарам да каже "ма-са", срещам кози инат и нежелание.
Как така може да каже доста добре "Доналд Дък" или "Мамо дай какао", а "маса" и "пате" не може 

MIA, при малкия има ли в изречението "кажи" и до там...Шоп дървен и това си е Казва тао за чао и маха, но кажа ли - Кажи чао на еди кого си и до там...

Воистина Воскресе!
Ние сме си на село, днес съм много доволна от Огито час и половина стояхме в един пясъчник и от баране с два пръста вече си хвърля с две шепи по главата, голямо омацване но не се стресира.
В последните 2 седмици се появи кок за скок по стълбите опа, куку е по често, коте и къррр вместо въррр 
Дони като се прави че говори по телефона и аз му викам айде кажи чао и почва да маха с ръка чао никога не исках да се опита да го каже винаги го маха.
И аз съм забелязала, че думичка кажи го кара съвсем нищо да не казва.

Честито Воскресение и от мен!

sea woman, а ти какви предимства намираш, че не е бил отложен от първи клас. Аз сега се чудя за дъщеря ми дали да я отлагам. И аз се радвам, че пишеш.

Момичета, за английският и при дъщеря ми се получи много голям напредък. В старата детска градина, дали защото бяха 20 деца на английски, дали защото имаха мнение, че нищо не знае или е била по-малка, но нямаше нищо интересно по езика, беше както на другите занимания, само присъствие.
В сегашната детска градина има много голям напредък, казват, че е едно от 3-те деца най-добре по английски и е детето с най-голям прогрес през годината. Групата им е от 7-9 деца имат всеки ден английски с учител от частна школа с добри традиции. Аз съм била на техен урок по английски и се държи добре, вдига ръка, отговаря, слуша. Много успокояващо ми действа. Говорила съм с учителките й и те смятат, че  езика се учи на база добра памет и за това е силна там. Според мен е много по-добре да учат език, отколкото фрази от филми. И знаенето на език повишава самочувствието на детето и кара учителките да се замислят, че детето има и силни страни.

А за свободното говорене - ние не сме карали дъщеря ми да говори с "кажи", сега ми изниква, че е по добре да ги питате "Какво е това" или в различни игри да предизвиквате децата. Например в една торбичка слагате различни малки предмети, играят 3- ма човека, всеки бърка в торбичката, изважда нещо и казва "Аз имам ..." или може един да пита "Ти какво държиш?" и детето да отговори. Друга подобна игра е "Кой ни е дошъл на гости". Имате 5-8 играчки, слагате 3 на масата, изпращате детето в другата стая, говорите през това време "Кой ни идва на гости", слагате една допълнителна играчка, викате детето и то трябва да познае коя играчка е нова на масата и да я каже. С дъщеря ми я играехме когато беше на 4 и половина. За по-малко дете, може да направите нещо като фокус и да се появи още една играчка. Аз бях решила, че щом казва всички звукове в определен брой думи, трябва да се работи и за мотивацията за говорене. И с порастването придобиват повече мотивация.

Таня, както винаги с много добри идеи...Само дето са неприложими за Малкия Мисля си ,че на моменти е добре, в други - държи се като..... Игри не играем, ако той не пожелае и то да редим пъзел примерно или да му правя бебешка гимнастика - умира от смях по време на нея...Играе футбол и то много добре (по-добре от батко му), само че за него това е индивидуален спорт Измъчва ме това състояние на неадекватност вече...
Бебка, Големия винаги много дърпа напред, когато нашите го заведат на село. Не знам - чистият въздух ли, играта в изобилие - научва доста неща. Малкия все още не съм го оставяла там, че сме като "дупе и гащи" - рядко вижда майка ми и баща ми и за него те са непознати. Страх ме е да не се стресира съвсем. Защото миналото лято го оставих за една вечер - изплаши се до смърт от домашните животни на съседите. Никога не бях виждала такова нещо...Пищи и маха с ръка за чао истерично. Така направи и в петък в зоопарка пред клетките на мечките.

Не се притесняваи Доника моя Вики също на тая възраст бягаше на село от животните.Сега като почнахме да ходим стои при тях и неиска да излезе а като се качи и на каручката няма слизане.Обаче още не може да ги назове само ау-ау,пи-пи .Явно всичко с времето си.Това с анг.език е невероятно .

Искам да питам маичетата с по големите дечица кога горе-долу идва говора макар и неразбираем.

Доника, виждам, че малкият е на 2,2 год. По това време дъщеря ми каза първите си думи "кола" "кака" и "пее" и беше сензорна като твоят син, струва ми се. И на мен много ми отказваше, но аз настоявах и гледах от където може да научи нещо. А иначе игрите май са за по-големи деца. Аз от 2-4 години изпълнявах каквото ми кажат логопедите, малко четях, защото ми показваха основни неща, които всяко дете трябва да ги знае. След 4-тата година, като видях, че научи основните неща, но свободен говор и комуникация почти няма, се зачетох по-сериозно и започнах да търся игри сама. Почти всички упражнения съм се сетила от занимания или от някой специалист или от сайт, така че да не излезе, че съм открила топлата вода.

bybolina, дъщеря ми на около 2 г. и 2 месеца каза първите си думи, само няколко думи. До около 4 години казваше отделни думи, но не за да назове желание, а като я питам "какво е това", тя казва. Имахме и много безсловестни упражнения, например от няколко карти на превозни средства я питат "кое лети" и тя взима самолет. Явно съм и обяснявала, че самолета лети, кораба, морето, кое за какво е. При всяко дете е различно, при някой става по-бързо, при други по-бавно.