Как се справяте с дисциплината в първи клас?

  • 13 309
  • 76
# 30
Да се изисква от родителят да накара детето си да внимава и да не говори, във времето когато е поверено на учителя, е все едно аз да искам от учителя да накара детето ми да си учи уроците у дома.

  Да, но това става ако родителят си е свършил работата през предходните седем години. За това го става въпрос, а не родителят да влезе в училище и да въвежда ред. Детето ти може да е приказливо, но възпитано.
Виж целия пост
# 31
Подозирам, че Иса няма предвид държавно училище с класове по 25-28 деца. На родителските срещи на такъв клас лично ми се е искало да ошамаря не един и двама родители, които си говорят помежду си - на доста висок глас, и хич не им минава през ум, че биха могли да проявят някакво уважение към говорещата отпред класна на децата им... Същите родители звънят в часовете на децата си вече втора година и нито настояванията (първоначално учтиви молби) от страна на учителката дават резултат, нито взимането на телефони. Мога да изреждам още за явно демонстрирано пред децата пренебрежение към "оная", дето "тя ли ше каже на мене?", но се надявам да сте уловили основната ми идея Simple Smile
Виж целия пост
# 32
dimana27, става дума за едно просто нещо - АВТОРИТЕТ. Учителят или може да наложи своя или не. Да се обърне към родителя за помощ, когато налага собствения си авторитет, това автоматично води до едно много ясно послание отправено към детето: "Аз не мога да се справя."
Както майката, която заплашва децата си: "Почакай да се върне баща ти!" или "Ще кажа на баща ти!"

Горното е специално се отнася до дисциплината в час!
Когато става дума за други неудачи в училище - нормално и разбираемо е родителите и учителите да си партнират.  Peace

Wilma Flintstone, имам предвид точно училище с 24 деца в клас.
Виж целия пост
# 33
Все пак, интересно е как се справя учителят с настойчивото звънене на мама, която иска да пита своето ангелче ненагледно дали не е гладничко точно в този миг? И категорично е забранила изключването на телефона. И звъни до отговор, а ако няма такъв, идва в училище и прави скандал, че тя за този телефон е дала 300 лева и никой няма право да казва на нейното дете кога ще говори по него, а още по-малко на нея ще й забранява да го чуе, когато тя си е решила, защото тогава точно е имала свободно време в работата. Така де, нейната работа е важна, тя не е коя да е!
Виж целия пост
# 34
Все пак, интересно е как се справя учителят с настойчивото звънене на мама, която иска да пита своето ангелче ненагледно дали не е гладничко точно в този миг? И категорично е забранила изключването на телефона. И звъни до отговор, а ако няма такъв, идва в училище и прави скандал, че тя за този телефон е дала 300 лева и никой няма право да казва на нейното дете кога ще говори по него, а още по-малко на нея ще й забранява да го чуе, когато тя си е решила, защото тогава точно е имала свободно време в работата. Така де, нейната работа е важна, тя не е коя да е!

Има правилник на училището, в който ясно е казано как се ползват моб.телефони. Родителите са запознават с него в началото и се подписват, което пък означава, че го приемат и ще го спазват.
Когато бяха в първи клас, на моите деца госпожата им напомняше да си включат телефоните през голямото междучасие и след края на часовете.
Виж целия пост
# 35
В един идеален свят вероятно това е така. Аз (о, чудо!) не питам как е на теория. Съвсем случайно нея я знам. Ако не я знаех, вероятно щях да си мисля, че това е приемливо. Питам как точно се реализира това на практика. Какви са механизмите на един начален учител да се справи не с децата, а със самозабравили се родители? Това е само един пример, естесвено, леко пресилен, но кой с ръка на сърце ще каже, че не знае за какво говоря и какви по-драстични изцепки могат да се чуят/видят от родители. Я почетете малко из форума, хич не е нужно да се ходи в училище! И подчертавам, че говоря за средностатистическо държавно училище. Не знам как е в частните, вероятно по-добре.
Виж целия пост
# 36
Проблеми с родителите има не само в начален курс. Те си вървят до края на училищния период, а някой и после.
 Какви са механизмите на един начален учител да се справи
Това е професионализъм, тънкост на професията и за всеки различен случай са различни. Добрия учител успява, ако все пак не може да се изчисти проблема отива на ниво директор, но когато има единност в политиката на училището, родителите имат две възможности: да се съобразят, приемат и изпълняват правилата или да си потърсят подходящо училище.
Виж целия пост
# 37
Wilma Flintstone, като те чета направо ми се прищява да съм на мястото на вашия учител.  Mr. Green

Иначе Mama_Nana  Peace
Виж целия пост
# 38
Иса, да беше само тя, ще си кажа "ами зле е жената, толкова си може", но не е така. Уви, не е.
Политиката на училищата е "всяко дете = сума към делегирания бюджет". Не се вземат всички предвидени в закони и правилници мерки, защото ако някой келеш (дете или родител) се "докундиса", както викаха бабите през моето детство, може да го загубят. А т'ва са кинти.
Виж целия пост
# 39
Wilma Flintstone, всичко е въпрос на мислене и стратегия.
Разбирам за делигираните бюджети много добре, но проблемът не са родителите, а учителите/директора. Колко родителя ще си преместят детето, ако не му е разрешено да говори по телефона в час? Едва ли ще е повече от 1 на клас - местенето не е толкова лесно и безпроблемно все пак. А когато останалите разберат за твърдата позиция по този въпрос - колко ще продължат да нахалстват не само за телефоните, ами и за другите глупости?

Просто даденото училище избира да е на конкретно тази позиция, която в крайна сметка е губеща не само за учениците и техните родители /лоша дисциплина, лоши успехи, малко знания/, но и за училището - Защото родителите проверяват какви са успехите на учениците в дадено училище, преди да запишат детето си там... Което води до: По-малко ученици, по малко пари от бюджета.  Tired
Виж целия пост
# 40
Е, хванахте се за говоренето по телефона... То беше пример за родителско поведение. Което се копира и мултиплицира. И не са единици нито децата, нито класовете, нито училищата, за които става дума. Не бих си позволила да говоря, ако съдя по 1 дете в 1 клас. Логиката е описаната по-горе - на мен това ми е ясно, но тя все по-рядко важи.
Може би по-късно ще разкажа един реален случай, не малко пресилената картинка с майката, която идва на бой, която, признавам, синтезирах от подобни реакции в разни "телефонни" конфликти в различни училища Simple Smile Мислях, че стана ясно защо го правя.
Виж целия пост
# 41
На родителските срещи на такъв клас лично ми се е искало да ошамаря не един и двама родители, които си говорят помежду си - на доста висок глас, и хич не им минава през ум, че биха могли да проявят някакво уважение към говорещата отпред класна на децата им... Същите родители звънят в часовете на децата си вече втора година и нито настояванията (първоначално учтиви молби) от страна на учителката дават резултат, нито взимането на телефони. Мога да изреждам още за явно демонстрирано пред децата пренебрежение към "оная", дето "тя ли ше каже на мене?", но се надявам да сте уловили основната ми идея Simple Smile

  Това е реалността, за огромно съжаление. Иса, ти си идеалист.
Виж целия пост
# 42

Мерси за комплимента  Grinning

Знам каква е реалността, но също така знам, че проблемът не са родителите.  Stop Родители с претенции, невъзпитани, нахални, нагли дори винаги е имало и винаги ще има. Също така /не може да не се съгласите/ има училища, където правилата се спазват и други, в които всеки си прави каквото ще и родителите нямат нищо общо с това разделение.
Виж целия пост
# 43
Не ми се спори, но наистина адски много зависи от родителите. Те са и проблем, и голям фактор.
Виж целия пост
# 44
Без друго доста изместихме темата Simple Smile Но щом родителите не са от значение, защо авторката пита ние как се справяме, защо намесва "родителите-пуритани" и какво значение има какви са децата? Как различни? Нали само от учителката зависи? Защо едни нямат проблем с дисциплината, а други подлудяват всичко живо при една и съща учителка? Wink
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия