Майкъл Джексън - Billie Jean/Били Джийн - 31

Ани, като фокусник ни показваш нови и нови сладки гифчета  

In Honor of MJ
“Thriller” Descends on De la Guerra
http://www.independent.com/news/2010/oct/20/honor-mj/

НАЙ-ЧАРОВНАТА УСМИВКА!!!!!!!!!!!!

Историята на Даниел-едно от болните от рак деца посетили Невърленд
(Историята бе споделена като коментар под статия в сайта на Опра Уинфри.Статията е относно интервюто с Лиса Мари,което се очаква да бъде излъчено днес)

   Наскоро чух за това интервю и реших да получа повече информация за това на интернет страницата на Опра. Когато попаднах на тази дискусия, реших да споделя моята история.
Бях диагностицирана с рядка форма на рак на костите като дете през 2000 г. Бях на 15 години. Трябваше да започна химиотерапия през август същата година. Не много хора знаят това, но Майкъл отваряше Невърленд по няколко пъти всяка година за всеки,който иска да отиде и да се наслади на парка. Всичко е безплатно. Разходки, игри, храна. Един мой приятел, който ходеше редовно в Невърленд ми се обади една вечер и ми каза, че парка ще бъде отворен в продължение на две седмици в началото на август тази година. Попитах моите родители, дали ще ме пуснат седмица преди планираната химиотерапия. Моите лекари съветваха да не го правя,бояха се ,че съм прекалено слаба, но в крайна сметка убудих родителите ми за това. Ние трябваше да изминем няколко километра, след като минахме през входната порта на Невърленд за да стигнем до където действително е паркът. Както шофирахме надолу по криволичещ път нещо ме обзе,не мога да си го обясня и до днес. Беше нещо като усещане на покой.
   Когато аз и семейството ми излезохме от колата не бяхме сигурни дали трябва да се обадя на някой, или какво всъщност трябва да правя. Един човек най-после се приближи до нас и се представи, след това обясни на родителите ми как работи всичко. Ние влязохме с нашите имена и друга информация и ни бяха дадени ленти на китката за съвпадение.Мъжът каза, че можем да използваме всичко, което искаме,да ядем всичко, което искаме, да играя на която и да е от игрите и т.н. Той спомена, че Майкъл ще дойде отвън за да каже здрасти на всички там. Родителите ми благодариха на човека и в рамките на минути бях на върха на виенско колело с баща ми. Ние се качихме три поредни пъти,и след това бяхме на люлките. Бяхме в парка в продължение на часове, редихме се на опашка за да получим захарен памук и пуканки. Като седнахме на една маса с нашите закуски забелязах тълпа от деца, всички тичащи в една посока. Изправих се на седалката, но не можах да видя нищо. Няколко минути по-късно тълпата започна да се придвижва към нас и след това видях Майкъл. Стоеше под огромен чадър и се смееше на децата ,които го дърпаха за ръцете, краката и го прегръщаха.
   Мама ме хвана за ръка и ние отидохме до него. Представихме се,и майка ми му каза какво прекрасно време сме прекарали там. След това тя му разказа за моя рак и че ще започна химиотерапия на следващата седмица. Когато тя му каза,Майкъл постави едната си ръка на главата ми и каза: "Бог да те благослови." Когато ме докосна, почувствах това усещане за спокойствие и комфорт, което усетих, когато влязохме през портите на Невърленд. Той стоеше там и поговори с нас още няколко минути, след което си тръгна. Аз продължих да обикалям парка със семейството си и другите деца, но не можех да спра да мисля за срещата си с него. Когато си отивахме вечерта, мъжът с който ние говорихме, когато пристигнахме спря баща ми и му подаде бележка. Бележката бе от Майкъл,и бе покана за нас тримата за вечеря с него. Без да се колебае баща ми прие поканата,и човекът ни насочи към друга врата, която води до основната къща. Бях изненадана,когато бяхме в предверието на къщата. Очаквах това да бъде огромно имение, но не беше. Не бе малка, но със сигурност не бе огромна къща. Няколко души, които работиха за него ни поздравиха,преди да влезем. Ние вечеряхме с Майкъл и децата му тази нощ,и до ден днешен това е най-хубавата вечер в живота ми. След вечерята той попита родителите ми, дали ще е добре, той да се помоли с нас и разбира се, те казаха "да". Аз никога не бях,и все още и до днес никога не съм чувала някой да се моли по начина, по който той го направи. На петнадесет години той ме накара да плача.
     След като завърши молитвата отворих очите си и погледнах родителите си, които бяха обляни в сълзи. Майкъл беше така добър,за да ни подари една обиколка на някои от нещата бяха не можахме да видим по-рано през деня. Той ни показа аркадата и киносалона. Киносалона на Невърленд не е типичен киносалон. Не само, че има места като истински театър,но имаше и места за децата, които са твърде болни, за да стоят. След като ни разведе наоколо се сбогувахме с Майкъл и му благодарихме за всичко. Представете си изненадата на майка ми, когато получи обаждане от него няколко дни по-късно! Предположихме,че е взел номера ни от бланката,която попълнихме при пристигането си в Невърленд. Той я попита какво правим, и тя му каза, че ще започна химиотерапия в понеделник. След това и даде номер, с които да се свърже директно с него,и я помолил да му се обадя около средата на седмицата,за да знае как се справям. Тя се съгласи. В понеделник сутрин отидох до болницата подготвена да започна химиотерапия. Когато лекарят дойде в стаята поиска от родителите ми да седнат. И тримата се опасявахме, че ще каже, че ракът се е разпространил. Те бяха ми взели още кръв,и правихме още няколко скенера два дни преди това, което е характерно преди началото на лечението.
    Когато лекарят започна да говори той погледна родителите ми и каза: "Аз не знам как да ви кажа това. Аз не знам как да си обясня това, но Даниел вече няма рак. Няма признаци за него на всички скенери,които направихме ". Майка ми, баща ми, и аз седяхме там и просто го гледахме.В крайна сметка майка ми избухна в сълзи, да. Тръгнахме от болницата и първото нещо, което майка ми направи, когато се прибрахме у дома бе да покани Майкъл. Бях притеснена, защото тя плачеше по телефона, но след това ми даде телефона аз да говоря с него и беше очевидно, че той плаче също. През годините Майкъл потдържаше контакт със семейството ни и се обаждаше по няколко пъти в годината по телефона да каже здрасти. Понякога ни изпращаше и подаръци и карти.
     Аз съм без рак в продължение на десет години. Не мога да обясня какво се е случило, когато отидох в Невърленд. Това противоречи на обяснение. Искам хората да знаят, че аз не съм единствената много болна посетила Невърленд . Има стотици, ако не и хиляди от нас. Нашите истории никога не са станали обществено достояние, тъй като Майкъл не е искал това. Той е прекрасен човек. Никога не съм срещала човек, който да се грижи толкова много не само за децата, но и за хората като цяло.

   ЗА ТЕБ Gita !!!!!!!!!!!!!
Много ти благодаря за превода на този невероятен разказ!За мен Майкъл е бил -син на Бога изпратен на земята да ни промени с песен и слово ......но човешката раса е неблагодарна....унищожихме го както това са направили предците ни с Христос.Явно не сме дорасли все още за такъв човек .Жалко.....много много жалко!

Gita-аз не мога да опиша чувствата,които изпитвам след ,като прочетох разказа,но едно е сигурно :Майкъл е светец.
Всичко ,което става е Чудо.Той самият е :Магьосник.
Така ми се иска да стане магия и той да е там,да е жив,да си говори с хора ,които вярват в него.Да дарява хората с още много любов.
Така ми се иска да бъде вечен.

Тази история е невероятна, Gita благодаря   

Тодес чупят рекорди
Балет Тодес пак чупи рекорда си за посещаемост с концертите от новата си програма.

Рускотo чудо на модерния балет Тодес отново доказа класа от световна величина. От мениджърската агенция на балета отчитат рекордна посещаемост на концертите, представящи новата им програма. Интересът към изцяло новото шоу е толкова голям, че се налага танцьорите да изнасят по два концерта в един и същи ден, за да могат всички желаещи да се докоснат до изкуството им. Залите, събиращи хиляди хора, се късат по шевовете, а възторгът от видяното е огромен.

Интересен факт е и признателността на семейството на Майкъл Джаксън към Тодес. По повод един от концертите на балета в Съединените Щати, лично сестрата на Майкъл – Латоя Джаксън изпраща поздравително писмо, в което споделя благодарността на семейството си. Микс от танци върху песни на Майкъл е един от главните акценти в новата програма на балета. За солистите на Тодес работата с краля на поп музиката е едно от най-вдъхновяващите преживявания и именно по този повод те решават да поставят танц, посветен на него.

През декември България също ще стане част от страните, през които “торнадото”, наречено Тодес ще премине. Организаторите от музикална компания DEGRIS са се погрижили пребиваването на руските звезди у нас да бъде наистина незабравимо. Концертът им ще се състои на 26 декември от 20 часа в Зала 1 на НДК в София и ще премине под шапката на Новогодишният музикален фестивал. Ден по-късно, на 27 декември, “Тодес” ще зарадват и феновете си във Варна, отново от 20 часа в Конгерсната зала на ДКС.
 
Източник: http://m.dir.bg/novina.php?nid=7680&jid=2

Гита, благодаря! 

Прекрасен, щедър, любящ, уникален, специален! Възхищение и преклонение, Майкъл!

Невероятен и вълнуващ разказ!  Всеки трябва да го прочете за да знае, че с любов може  да
се постигат велики неща. Щастлива съм за това момиче и всички хора, докоснати от Майкъл.
Майкъл и Невърленд - магия! И колко още  такива истории и спомени  могат да бъдат разказани! А колко деца са лишени от тази магия....

Gita, благодаря за  публикуването. Дано го прочетат повече хора.

Нима грижата, добротата, любовта  са толкова трудни за разбиране. Целият свят ти е задължен, Майкъл, за всичко, което си направил за него!

30 Септември 1992 год., Румъния. Приют за сираци  Света Екатерина.

Прочетох разказа на Даниел. Отново съм без думи.
 

Много хубава статия за  музиката и песните на Майкъл:
http://www.hattiesburgamerican.com/article/20101019/OPINION/10190303


http://www.vegasdeluxe.com/blogs/luxe-life/2010/oct/20/exclusive … set-lv-/Exclusive: Michael Jackson Cirque shows set;

Мили момичета, здравейте! Пак ви изтървах

Исках да ви предложа да се съберем тук http://www.facebook.com/event.php?eid=169402533076243

Толкова отдавна не сме се виждали...Много ми се иска да се съберем, моля виии


едит: Гита, огромно благодаря! Прочетох историята

Единственото, което ми се появи като мисъл насред сълзите е: Той е магьосник, той е ...Исус!  Не мога да повярвам...

пак едит: Малак, Кати-П току що виждам, че и вие сте го нарекли точно така...

Pierre Berge:
http://www.auctioncatalog-michaeljackson.com/catalogue.php





Допълних колекцията си   DWT Rehearsals 1991:

http://www.megaupload.com/?d=OZTUAESY
http://www.megaupload.com/?d=69IBZLBS
http://www.megaupload.com/?d=POGX8EJR
http://www.megaupload.com/?d=EZEL2JVY
http://www.megaupload.com/?d=T0TALKH7
http://www.megaupload.com/?d=AHCD7LJT
http://www.megaupload.com/?d=8GN7LBSC
http://www.megaupload.com/?d=8K6GEFOC

Много сте мили,момичета .Иска ми се повече истории като тази да излизат наяве.

http://news.bgnes.com/view/871949 - Лиза Мари Пресли: Можех да спася Майкъл Джексън

Интервюто :

http://www.youtube.com/watch?v=vBj4nRay69s&feature=player_embedded -Част1

http://www.youtube.com/watch?v=Ho9HaLEH6vs&feature=more_related -Част2

http://www.youtube.com/watch?v=JZqkOdGIaq4&feature=more_related -Част3