Познай коя е книгата!

  • 26 705
  • 737
# 105
Естел,
преводът е "Някогашната роза остана само в името, ние запазваме само името."
В книгата "розата" е библиотеката, за разлика от екранизацията на Жан-Жак Ано, където "розата" е момичето.
Виж целия пост
# 106
Познах го по латинския израз,който не знам какво означава. Crazy
...
"Някогашната роза остана само в името. Ние запазваме само името"

Е, днес не ми върви  Crazy
Виж целия пост
# 107
-Кой е този?Май не ни го представихте?
-Тоя ли?Право да си кажа,незнам.От ония е,дето бродят-Скиталци ги наричаме.Рядко говори,но когато е в настроение,може да разказва удивителни приказки.Изгуби се я за месец,я за година и после пак цъфне тук.Тая пролет много шеташе насам-натам,обаче напоследък не го бях виждал по нашия край.Никога не съм чувал истинското му име-тука го знаем с прякора Бързоход.С дългите си мотовили търчи като кон,ама никому не казва защо е токова припрян.
Виж целия пост
# 108
-Кой е този?Май не ни го представихте?
-Тоя ли?Право да си кажа,незнам.От ония е,дето бродят-Скиталци ги наричаме.Рядко говори,но когато е в настроение,може да разказва удивителни приказки.Изгуби се я за месец,я за година и после пак цъфне тук.Тая пролет много шеташе насам-натам,обаче напоследък не го бях виждал по нашия край.Никога не съм чувал истинското му име-тука го знаем с прякора Бързоход.С дългите си мотовили търчи като кон,ама никому не казва защо е токова припрян.

Ау, откога дебна да позная нещо! Grinning "Властелинът на пръстените"

Знам, че не е по правилата на играта, но дали мога да си отстъпя реда за загадка на някой друг? Embarassed
Виж целия пост
# 109
Аризона,позна! Peace
Виж целия пост
# 110
...
Знам, че не е по правилата на играта, но дали мога да си отстъпя реда за загадка на някой друг? Embarassed

Май можеш. На мен Как`Сийка ми беше отстъпила веднъж, та явно е позволено.
Виж целия пост
# 111
Позволявам си и аз да пусна нов  откъс,от една много популярна книга. Лесно би било да сети,за някой който я е чел....
Цитат
Приятната тръпка да върти търговия пред полицейската барака допълваше чувството му на блаженство. Доволен от себе си, той се запъти нагоре по възвишението и механично поздравяваше познатите англичани и австралийци, офицери и войници. По-важните сред тях получаваха специално внимание, останалите — дружеско кимване. Царя долавяше злобата и завистта им, но въобще не се притесняваше. Беше свикнал с това отношение, то го забавляваше и придаваше допълнителна тежест на авторитета му. Приятно му бе да го наричат Царя. Гордееше се с онова, което бе постигнал като личност и като американец. Със смелост и хитрост той бе съградил цял един свят. Сега вървеше през този свят и гледката го изпълваше със заслужено задоволство.
Виж целия пост
# 112
Цар Плъх на Клавел.

Все пак е ред на Аризона. Или ако предпочита, да посочи някой друг.
Виж целия пост
# 113
БРАВО!!! Това не беше в "реда на нещата",а между другото.... Peace
Виж целия пост
# 114
Добре, да не нарушавам реда, ще постна нещо; и двата пасажа са от една и съща книга:

" Искаше му се да се наведе и да затвори с целувка широко отворените й очи. Но почти до полите й спеше Камий. Това жалко същество беше се свило и мършавостта му още повече изпъкваше; той леко похъркваше."
***
"Когато убийците отново се озоваха така лице в лице, изтощени, изчерпали всичките възможности да се избавят един от друг, те разбраха, че нямат вече сили да се борят. Развратът не ги бе успокоил, а пак ги хвърли в тревогите им. Отново се озоваха в мрачното и влажно жилище на пасажа, където се чувстваха затворници завинаги, защото колкото и да се бяха мъчили да се спасят, нито веднъж не успяха да скъсат кървавата връзка, която ги свързваше."
Виж целия пост
# 115
Сто на сто е Зола, поне стилът напомня на него.
Обаче трябва да се види коя е книгата...


ПП - "Терез Ракен"?
Виж целия пост
# 116
Сто на сто е Зола, поне стилът напомня на него.
Обаче трябва да се види коя е книгата...


ПП - "Терез Ракен"?

Да. Grinning

Ти си!
Виж целия пост
# 117
И аз съм я чела,но отдавна и не се сетих...
Виж целия пост
# 118
argun,давай загадка!  Stuck Out Tongue
Виж целия пост
# 119
"Виното говори. Всички го знаят. Огледайте се наоколо. Попитайте оракула на ъгъла на улицата; неканения гост на сватбеното тържество; блаженния безумец. То говори. Говори като вентрилок. Има милион гласове. Развързва езика, изважда на бял свят тайни, които не сте искали да споделите, тайни, за които дори не сте знаели. То крещи, декламира, шепне. Разказва за велики дела, блестящи планове, трагични любовни истории и ужасяващи предателства. Пищи от смях. Леко се подсмихва под мустак. Плаче пред собственото си отражение. Връща ни към отдавна отминалите лета и грижливо забравените спомени. Всяка бутилка носи полъха на други времена, други места; всяко едно - от най-простото "Либфраумилх" до високомерното "Вьов Клико" от 1945 година - е малко чудо. Всекидневна магия, както го наричаше Джо. Трансформация на основна материя в свят от мечти. Лаическа алхимия."
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия