Познай коя е книгата!

# 121 20 окт. 2010, 19:25 ч.

Да, ти си

# 122 20 окт. 2010, 19:32 ч.

gergan75

Ето я моята загадка. Мисля, че няма да ви затрудня Grinning

"Дядо ми казваше, че всеки трябва да остави нещо след себе си, когато умре. Дете или книга, или картина, или къща, или чифт обувки, които е изработил. Или пък градина, която е посадил. Нещо, до което ръката ти се е докоснала по такъв начин, че да има къде да отиде душата ти, когато умреш. И когато хората погледнат дървото или цветето, което си посадил, ще те видят в тях."

# 123 20 окт. 2010, 19:48 ч.

"451 градуса по Фаренхайт", Бредбъри?

# 124 20 окт. 2010, 21:04 ч.

Цитат на: pyhche_01 в ср, 20 окт 2010, 15:58

БРАВО!!! Това не беше в "реда на нещата",а между другото.... Peace

# 125 20 окт. 2010, 21:07 ч.

gergan75

Цитат на: argun в ср, 20 окт 2010, 19:48

"451 градуса по Фаренхайт", Бредбъри?

Лесно, нали?
Това са ми любима книга и любим цитат, та не устоях да започна с тях при първа възможност.
argun, ти си!!!

# 126 21 окт. 2010, 10:46 ч.

"Нима наистина са съществували времена, когато не ни е имало - нито мен, нито теб, нито дори телевизорът?
Медийните структури са много по-умни от хората, иначе как ще си обяснита факта, че аудиторията продължава да позволява да я манипулират и сляпо да вярва във всички глупости и шмекерии, които екраните на телевизорите, страниците в интернет и радиовълните й съобщават всеки ден?
Медията е надарена с разум. Просто приемете това като даденост. За пореден път. Понеже така е по-лесно. За всички.
Но дали е за всички?"

Ако никой не познае до два часа, ще пусна още един откъс от същата книга.

# 127 21 окт. 2010, 11:18 ч.

Media Sapiens на Сергей Минаев?

# 128 21 окт. 2010, 11:30 ч.

pyhche_01

Цитат на: SharenaSol в ср, 20 окт 2010, 21:04

Цитат на: pyhche_01 в ср, 20 окт 2010, 15:58

БРАВО!!! Това не беше в "реда на нещата",а между другото.... Peace

Не беше мой ред -за това....

# 129 21 окт. 2010, 12:19 ч.

Цитат на: SharenaSol в чт, 21 окт 2010, 11:18

Media Sapiens на Сергей Минаев?

Да

Ти си

# 130 21 окт. 2010, 14:21 ч.

'Хиксови
обичат телевизията. Особено Той. Не може да си представи живота без светещия екран. Огромен, в центъра на хола. С прибирането вкъщи, Той го включва и бива облян от дружелюбното му жужене. След като е внимавал в делата на толкова хора, сега се оставя да мудават образи, новини, смисъл, екшън, екзотика, пътешествия, еротика, коли, по-добър свят, причините защо този не е такъв и животни, много животни в естествената им среда. ... Той сменя канал след канал, има власт. Търси. Намира. Вика с публиката на стадиона... Отваря бира. Почива с безропотния си приятел - телевизора, от всичко.
Децата си имат телевизори в техните стаи.
Г-жа Хиксова си има по-малък телевизор с екран към плота за готвене и гледа "ако можеха да танцуват"
***************
Хората все повече започват да гледат телевизия, защото работят като луди, нямат собствен живот и като се върнат пребити, искат да видят картинки за други животи и места, където в момента не мгоат да бъдат, или просто да се успокоят, че има и по-големи нещастници и от тях. Затова и реалити шоутата набират толкова скорост"

това е от втората книга на тази авторка.

# 131 21 окт. 2010, 17:38 ч.

подсказ: авторката е българка, книгата е издадена миналата година

# 132 21 окт. 2010, 18:29 ч.

pyhche_01

"Милостта на малките огледала"-Виргиния Захариева?????

# 133 21 окт. 2010, 20:02 ч.

pyhche_01 позна Party

чета я сега, но някак си я няма магията на първата и книга...
ти си Flutter

# 134 21 окт. 2010, 20:36 ч.

pyhche_01

Цитат

Впрочем аз не бих се впускал в тези твърде безинтересни и мъгляви обяснения и бих започнал направо без никакви предисловия — на който му хареса, и без това ще го прочете; обаче лошото е, че животописът е един, но романите са два. Главният роман е вторият — това е дейността на моя герой вече в наше време, именно в нашия настоящ, текущ момент. А първият роман е за неща, станали още преди тринадесет години, и дори почти не е роман, а само момент от най-ранната младост на моя герой. Нямаше как да не напиша този пръв роман, понеже иначе много неща във втория роман щяха да са неясни. Но с това още повече се усложнява моето първоначално затруднение: щом дори аз, тоест самият биограф, намирам, че и един роман е може би много за такъв скромен и неясен герой, каква е тогава логиката да бъдат два и с какво да си обясним подобно изсилване от моя страна?

Като не мога да разреша всички тези въпроси, ще си позволя да ги отмина, без да ги разреша. Разбира се, прозорливият читател отдавна вече е разбрал, че още от самото начало бия натам, и само се дразни, че напразно хабя безплодни думи и скъпоценно време. На това ще отговоря вече съвсем определено: изхабих тези безплодни слова и скъпоценното време, първо, от учтивост и, второ, от хитрост: сиреч, предупредил съм все пак предварително за някои неща. Впрочем аз дори съм доволен от това, че романът ми се раздели от само себе си на две истории „цялостно единни по същество“: като се запознае с първата история, читателят вече сам ще може да реши — заслужава ли си да се занимава с втората.

Това е от предисловието ,от автора.....

А това цитатът от книгата:

Цитат

Истинският реалист, ако е невярващ, винаги ще намери у себе си сила и способност да не повярва и в чудото, а пък ако чудото се яви пред него като необорим факт, той по-скоро няма да повярва на себе си, отколкото да допусне факта. Ако пък дори го допусне, ще го допусне като факт естествен, който обаче му е бил досега неизвестен. В реалиста вярата не се ражда от чудото, а чудото — от вярата. Щом реалистът веднъж повярва, той именно поради своя реализъм трябва непременно да допусне и чудото.