Познай коя е книгата!

  • 26 705
  • 737
# 135
Достоевски, "Братя Карамазови"?

Признавам, не съм я чела, но съм срещала втория цитат цитиран другаде.  Embarassed
Виж целия пост
# 136
Браво!!!Всички книги на Достовевски са изпъстрени с много мъдрости ,които хората често цитират...Твой ред е!!!!Пускам само още един цитат от книгата ,част която бях забравила и сега като предпрочитах попаднах на тези редове.Пише за България!!!!Това е историческо свидетелство,даже Достоевски е идвал в България....
Цитат
— Да, наскоро един българин в Москва ми разправяше — продължи Иван Фьодорович, сякаш не чуваше брат си — как турците и черкезите там при тях, в България, повсеместно злодействували, опасявайки се от поголовно въстание на славяните — тоест палят, колят, изнасилват жени и деца, заковават с гвоздеи арестантите за ушите на стоборите и ги оставят така до сутринта, а на сутринта ги обесват — и прочие, невъзможно е да си представиш всичко. Наистина понякога се говори за „зверската“ жестокост на човека, но това е страшно несправедливо и обидно за зверовете: звярът никога не може да бъде така жесток като човека, така артистично, така художествено жесток. Тигърът просто захапва, къса и само това умее. И през ум не би му минало да заковава хората за ушите с гвоздеи, дори и да можеше да го направи. Тези турци между другото сладострастно са мъчили и децата, като се почне от изваждането им с кинжал от утробата на майката и се стигне дотам, че хвърлят нагоре кърмачетата и ги намушкват на щиковете пред очите на майките. Пред очите на майките — в това именно била най-голямата сладост за тях. Но ето впрочем една картина, която много ме заинтересува. Представи си: кърмаче в ръцете на разтрепераната майка, наоколо й нахълталите турци. Хрумнала им е една весела дивотия: галят кърмачето, смеят се, за да го развеселят, и сполучват, кърмачето се смее. В този момент турчинът насочва към него пистолета на няколко сантиметра от лицето му. Момченцето се смее радостно, протяга ръчички, за да хване пистолета, и изведнъж артистът дръпва спусъка право в лицето му и му раздробява главичката… Художествено, нали? Между другото, турците много обичали сладките работи.

                                                                         
Виж целия пост
# 137
Значи е ред наjp!
Виж целия пост
# 138
Съвсем ДА    
Виж целия пост
# 139
Така - една лесна загадка. Simple Smile

Става дума за един не толкова сериозен (в сравнение с Достоевски) съвременен автор, чиято библиография включва само една поредица от три новели. Стилът може да се определи като фентъзи и криминале, а действието се развива в древен Китай.

Всъщност авторът си изкарва хляба като писач на диалози за филми в Холивуд и никога не е посещавал Китай.

Ето откъс от втората книга в поредицата:

Цитат
- Уважаеми господине - поклони се той, - аз съм нищожният абат на жалкия манастир в Долината на скръбта. Дали сте чувал за нашата долина?
- Та кой не е чувал? - отвърна Господарят Ли.
Аз например не бях чувал.
- Цели векове живяхме в мир, обаче неотдавна един от моите монаси бе убит по ужасяващ и невероятен начин - рече абатът с треперещ глас. - Някой нахълта с взлом в нашата библиотека, а с дърветата и останалите растения се случиха неща, които не са за вярване.
След известно време монахът с усилие произнесе още няколко думи.
- О, Господарю Ли, Смеещият се княз е излязъл от гроба си! - прошепна.
- А, той открай време се е заканвал, че ще се върне сред хората, но май не е бързал много-много - отвърна спокойно Господарят Ли. - Та колко време изкара в гроба си този свински отрок от благородно потекло? - попита.
- Седемстотин и петдесет години - прошепна монахът.
Господарят Ли си наля още вино.
- Князете нямат вкус към точността - отбеляза той. - Кое ви кара да мислите, че този е решил да възобнови игрите си?
Виж целия пост
# 140
Това ще е от поредицата "Историите на Господаря Ли" от Бари Хюгарт, но не мога да кажа точно от коя част, а и няма да мога да задавам загадка, ако е така, защото бягам на работа, където не разполагам с нет.
Довечера ще проверя точния резултат. Пожелавам ПРИЯТЕН ДЕН!!!
Виж целия пост
# 141
Това ще е от поредицата "Историите на Господаря Ли" от Бари Хюгарт, но не мога да кажа точно от коя част, а и няма да мога да задавам загадка, ако е така, защото бягам на работа, където не разполагат с нет.
Довечера ще проверя точния резултат. Пожелавам ПРИЯТЕН ДЕН!!!

Предполагам, че се брои за отговор. Simple Smile От "Легенда за камъка" е откъсът.

gergan75 е на ред - щом се върне от работа.
Виж целия пост
# 142
Ха, чакате ме. Търся бързо...
Виж целия пост
# 143
Ето я новата ми загадка. Не знам дали е трудна или не... Ще видим. Имам и цитати за помощ...

... сядаше в малката женска гостна. Не й идваха никога гости, но Сабахатин казваше, че една жена трябва да има къде да се отпусне, да се почувства ханъма, а не кухненски аксесоар, както е при арменците, българите, гърците, че и при другите европейци.
Виж целия пост
# 144
Родосто, Родосто... - Книга първа от Севда Севан??!!!Но не съм я чела.Кажете нещо повече за тази книга...
Виж целия пост
# 145
 Simple Smile Щом не си я чела, другия път ще внимавам от къде взимам цитатите!!!
Това е книгата. pyhche_01 , ти си.

Първата книга само съм чела, втората изчаква. Разказва се за Арменците в Турция в началото на миналия век...
Виж целия пост
# 146
Цитат
...Встрани от селото беше се сгушила къщурка без двор,очевидно някой се бе оженил набързо,скарал се с баща си и се изселил.Къщурката също беше празна и вътре в нея беше ужасно.Само едно зарадва Захар Павлович на сбогуване-от комина на тази къща бе израснал слънчоглед,вече възмъжал и навел към изгрева зреещата си глава.
    Пътят беше обрасъл със сухи,овехтели от прах треви.Когато Захар Павлович сядаше да изпуши един тютюн,той виждаше на земята уютни гори,където тревите бяха дървета-цял едим мъничък жив свят със своите пътища,със своя топлина и пълно обзавеждане за всекидневните нужди на дребните угрижени твари.След като се загледа в мравките,Захар Павлович ги държа в главата си още три-четири версти от пътя и най-сетне си помисли:"Да имахме ума на мравките и комарите,веднага можехме да си уредим живота доста охолно,тези дребосъци много ги бива за задружен живот-човекът не може още да се мери с майстор като мравката."
Виж целия пост
# 147
"Чевенгур" на Платонов
Виж целия пост
# 148
ДА-Това е, Ена...Ти си..А ето тук пускам един линк с  още няколко откъса от книгата...
Виж целия пост
# 149
"Чевенгур" на Платонов

Още снощи намерих коя е книгата, но реших този път да предоставя да я познае някой, който я е чел ...
Сега чакаме загадката на Ена...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия