Здравейте дами,
От известно време имам едни терзания и някак женската интуиция не ми дава ясни знаци как да постъпя.
В живота ми се появи мъж-прекалено скоро след раздялата с бившия...
Реших че е по добре да не бързам, но човекът срещу мен с цялото си сърце и душа желае и прави всичко по силите си да ме накара да му се доверя, да започнем сериозна връзка, да заживеем заедно и тн.
Запознах го с децата-харесаха го, много даже.
Виждам, че той е готов на компромиси,отговорен е, амбициозен, не пие, има стабилна работа-даже на две места работи, имаме доста общи интереси, има страхотни приятели,глези ме, има желание да се сближи с децата да се грижи за тях-даже ми се сърди малко защото аз някак ги държа на разстояние от него-не му давам много възможност да се опознаят.
Абе въобще човека е достатъчно стабилен и отговорен за да бъда с него-знам че ще се грижи за нас и ще ни обича.Жадува да има деца и семейство.
Само че аз не го обичам..поне не така страстно и безумно, харесвам го ужасно много, уважавам го, знам че мога да разчитам на него за абсолютно всичко....но я няма тази изпепеляваща страст,този копнеж....
.
Проблема е че онези мъже които съм обичала по този начин, са се оказвали истински мухльовци-използвали са ме, унижавали са ме, никога не са оценявали това, което съм им давала по един или друг начин...
Дали е възможен такъв живот-вие бихте ли се впуснали в една такава връзка-основана повече на уважение и привързаност отколкото на изпепеляваща любов. На крачка съм да взема решение,..но ме е страх много..а ако се разделим ще изгубя много, много повече...но дали можем да бъдем щастливи? Децата също..?
Виж целия пост
От известно време имам едни терзания и някак женската интуиция не ми дава ясни знаци как да постъпя.
В живота ми се появи мъж-прекалено скоро след раздялата с бившия...
Реших че е по добре да не бързам, но човекът срещу мен с цялото си сърце и душа желае и прави всичко по силите си да ме накара да му се доверя, да започнем сериозна връзка, да заживеем заедно и тн.
Запознах го с децата-харесаха го, много даже.
Виждам, че той е готов на компромиси,отговорен е, амбициозен, не пие, има стабилна работа-даже на две места работи, имаме доста общи интереси, има страхотни приятели,глези ме, има желание да се сближи с децата да се грижи за тях-даже ми се сърди малко защото аз някак ги държа на разстояние от него-не му давам много възможност да се опознаят.
Абе въобще човека е достатъчно стабилен и отговорен за да бъда с него-знам че ще се грижи за нас и ще ни обича.Жадува да има деца и семейство.
Само че аз не го обичам..поне не така страстно и безумно, харесвам го ужасно много, уважавам го, знам че мога да разчитам на него за абсолютно всичко....но я няма тази изпепеляваща страст,този копнеж....
.Проблема е че онези мъже които съм обичала по този начин, са се оказвали истински мухльовци-използвали са ме, унижавали са ме, никога не са оценявали това, което съм им давала по един или друг начин...
Дали е възможен такъв живот-вие бихте ли се впуснали в една такава връзка-основана повече на уважение и привързаност отколкото на изпепеляваща любов. На крачка съм да взема решение,..но ме е страх много..а ако се разделим ще изгубя много, много повече...но дали можем да бъдем щастливи? Децата също..?
Да са ти живи и здрави куклите! Представям си какво шубе те гони. Поискай мнението на някой страничен човек, който познава и теб и човека. Попитай и голямата си дъщеря какво мисли за него. И помни, че като мислиш за себе си мислиш и за децата си. Децата са щастливи, когато родителите им са щастливи. Проявявай здравословен егоизъм от време на време. И накрая просто си отговори с да или с не на въпроса "Искаш ли да бъдеш с този мъж?" 
