Сърцето или разума.....

  • 3 517
  • 52
# 30
А всъшност ние жените сме доста непрактични-поне аз де-винаги съм държала първо на любовта-какво като няма какво да дам на децата да ядат или пък че ме е срам да си поканя приятелки в нас щото всичко е старо и недовършено. И така 5 години, но като видях, че човека до мен няма никакви амбиции за по-добър живот и че само си намира оправдания защо е без работа или без пари-здрав прав мъж на 33 години, е просто вече ми писна от тая любов.
 Нищо че си имаме страшно много общи неща и че знае как да докосне душата ми. Никога не съм била материалист, жалко че така са ме възпитали нашите-защото любовта си е любов, но ако човекът не е стабилен , отговорен и амбициозен,ако не може да ти предложи един нормално съществуване, няма живот за тебе-обречена си да теглиш и да работиш за да се грижиш за семейството ,за дома ,за децата.
Сега разбирам защо са ги женели навремето родителите с предварително уговорени партньори- аз не бих искала някоя от дъщерите ми да попадне на подобен търтей и насилник и да си трае само защото и е мъж и го е обичала например-иска за нея някой който ще се грижи за нея и ще я уважава.
Аз лично съм си взела своето-изпитала съм истинската всеотдайна обич, била съм безкарайно,безкрайно щастлива.
Сега искам да съм просто спокойна....а това не е малко..
Виж целия пост
# 31
Чакайте сега...Странно как решихте, че по презумпция трябва да се влюбим в някой хаймана... Shocked
Аааа, да си имаме уважението! Crossing Arms Мъжът трябва да е поне ниво над мен, за да предизвика интерес. Иначе за какво ще си говорим?
Кое да му харесам на този, дето няма никакви амбиции и живее ден за ден? Пък и да се влюбя...Боже, опази!
Но не бих имала връзка или живяла с мъж, само защото е финансово обезпечен, симпатичен и стабилен. Това няма как да стане!
Не са ми достатъчни тези условия на мен, не казвам, че не може и не е редно, просто аз съм такъв тип човек, че няма да съм в комфорт със себе си.
Виж целия пост
# 32
Сабина, от опит решихме  Laughing Тъпо, но факт. И не се чуди, че стига /така вика мама  Wink/
Животът без "онази любов" наистина е наказание, но се живее. Не казвам съвсем без обич. А на тридесет и кусур, че и с деца вече не ти избираш, а теб те избират. Като се поогледам какви напращели красиви необвързани момичета щъкат навън и като се замисля каква е вероятността да срещнеш точен мъж в днешно време, че и той да се влюби в теб, че и ти в него...
Виж целия пост
# 33
В този форум не споря, съвсем умишлено.
Не знам защо се хвана за мнението ми като някаква теза, която трябва да бъде опровергана. Никого в нищо не съм убеждавала, нито очаквам някой да се доказва, оборвайки теориите ми. И то в случая "теории" е малко абстрактно понятие, защото аз нито защитих съотношението 3:1, нито нищо от сорта. Споменах го.

Големи хора сме и вярвам, че тук всеки пише, каквото е прочел, видял, разбрал... Кое в мнението ми не ти хареса толкова, че се налага да си говорим за доказване?

Споменах думата "доказва", защото ти я спомена. Изобщо не искам и да споря, то няма и за какво да се спори дори, тук няма правилно или грешно, всеки е различен и живее, според собствените си усещания. Аз поне така смятам и споделих своите. А ми беше интересно да прочета кой е изчислил така нещата и на какво основание. Аз съм любознателна и искам да бъда информирана.  Grinning Извини ме, ако по някакъв начин си изтълкувала поста ми като нападка към теб. Не искам да се карам с никой или да налагам мнение - както казах това са твърде субективни възприятия и не може едно [3:1] да е общовалидно за всички.  Peace
Виж целия пост
# 34
Михаил Бахтин го е казал, в едно от есетата си.

"Доказва" беше в друг смисъл от разбрания - емоциите и страстите са първични, факт. Разумът може и би било добре да стои над тях (поне понякога), той има способността да ги контролира, да ги канализира, да ги насочва към правилния обект, в правилния момент. Ето защо въпросните доказателства човек може да направи единствено и само спрямо себе си, всяка аудитория би била излишва.
Но нека не разводнявам темата с псевдо философски изказвания.
Виж целия пост
# 35


Истината е, че можеш да разбереш какво представлява само ако живеете заедно. В решаването на битовите проблеми и ежедневието се показва истинският характер.
Споделям казаното от nana 77  Hug
Щом изхвърлянето на боклука те дразни , а то наистина си е селяния , още много неща ще излезнат наяве в съвместния ви живот . Това не е добър знак . Съдя по себе си . С голямата ми любов винаги съм се чувствала добре не само защото ме обича и ме кара да се чувствам специална , а защото няма  отклонения от моите норми за поведение . Идеални хора няма , но всеки  определя границите си на търпимост . Дори за елементарни неща.
Аз на твое място не бих избързвала . Защото почти съм сигурна ,че няма да се получат нещата . Въпреки всичко ще ти липсва тръпката и копнежа . Не казвам да се влюбиш безпаметно в безделник и неудачник , но трябва да има привличане Simple Smile !
Виж целия пост
# 36
Михаил Бахтин го е казал, в едно от есетата си.

Ясно. Simple Smile Всичко рязко се изясни... Благодаря ти, Лято!
Виж целия пост
# 37
Сабина, от опит решихме  Laughing Тъпо, но факт. И не се чуди, че стига /така вика мама  Wink/
Животът без "онази любов" наистина е наказание, но се живее. Не казвам съвсем без обич. А на тридесет и кусур, че и с деца вече не ти избираш, а теб те избират. Като се поогледам какви напращели красиви необвързани момичета щъкат навън и като се замисля каква е вероятността да срещнеш точен мъж в днешно време, че и той да се влюби в теб, че и ти в него...
Ееее, хайде сега по тази логика, за да не бъдем сами, та да бъдем зле придружени ли?! Като сме над 30...а някои и над 40 - какво? Да се вземем с някой само щот ни е удобен? Ама знаеш ли как започват да те дразнят битовизмите в такъв случай? То си влюбен до уши, а започват да те дразнят разни неща у другия...Аз поне за себе си знам, че по-добре сама, отколкото зле придружена...но всеки знае себе си!
Виж целия пост
# 38
А на тридесет и кусур, че и с деца вече не ти избираш, а теб те избират. Като се поогледам какви напращели красиви необвързани момичета щъкат навън и като се замисля каква е вероятността да срещнеш точен мъж в днешно време, че и той да се влюби в теб, че и ти в него...
Ееее, хайде сега по тази логика, за да не бъдем сами, та да бъдем зле придружени ли?! Като сме над 30...а някои и над 40 - какво? Да се вземем с някой само щот ни е удобен? ...Аз поне за себе си знам, че по-добре сама, отколкото зле придружена...но всеки знае себе си!
Именно! Не мисля, че непременно и на всяка цена трябва да живея с мъж. Имам си дом, професия, прекрасни родители, още по-прекрасно дете. Ако не срещна точния човек, значи такъв ми бил късмета, няма драма. Grinning
Виж целия пост
# 39

СабинаHug
Именно! Не мисля, че непременно и на всяка цена трябва да живея с мъж. Имам си дом, професия, прекрасни родители, още по-прекрасно дете. Ако не срещна точния човек, значи такъв ми бил късмета, няма драма. Grinning
[/quote]
 Това е и моят начин на мислене , все едно аз съм го написала   bouquet !
Дори на този етап съжителство с мъж по - скоро би объркало подредения ми живот !
Виж целия пост
# 40
Много ясно, че няма да живея с него само защото ми е удобен-както казах уважавам го много, и си го обичам, но по един по различен начин-без това присъщо за влюбването "идеализиране" и превъзнасяне-но истината е, че има много неща у него, за които съм копняла преди. Какво като не ми се подгъват краката като го видя.
Всъщност така наречената "любов на живота ми"-БНД имаше доста ама доста повече кусури-ама ги приемах защото бях влюбена и какво-после се оказа, че това много ама мнного ще ми тежи-познавам се , крайно време е разума да надделее. Любовта ми към и от децата ми е напълно достатъчна.
Виж целия пост
# 41
Всеки има право да бъде щастлив по своя си начин.
Именно затова никога не съм си позволявала да съдя, да раздавам съвети и да считам мнението си за меродавно.
ludetina79, от сърце ти желая да си взела правилното решение!  bouquet
Виж целия пост
# 42
Окончателно решение не съм взела...ще изчакам още малко, защото не искам да си правя никакви експерименти...няма за къде да бързам.
Виж целия пост
# 43
и си го обичам, но по един по различен начин-без това присъщо за влюбването "идеализиране" и превъзнасяне-но истината е, че има много неща у него, за които съм копняла преди. Какво като не ми се подгъват краката като го видя.

Ами просто не си влюбена, но го обичаш. Няма ги пеперудите, няма го идеализирането и безрасъдния стремеж към другия.
Но това не означава, че не го обичаш и цениш.
Гледам, че постоянно сравняваш с БНД. Явно той е мерилото ти за любов. Но не всички връзки са еднакви, напротив, с времето и с опита преценяваш по-бързо, по-трезв си и не ти е необходима 1,5 години, за да се оттърсиш от пеперудените си блянове, за да видиш човека в истинската светлина и да прецениш дали е Твоя човек.
Но като чета за твоята "луда" БНД любов, направо ми припомняш да си препрочета Параноя на страстта, много отрезвяващо четиво, напомнящо ми за всички ГРЕШНИ причини да обичаш някого.
Виж целия пост
# 44
ludetina, мисля, че ти си още под влияние на бившия или по-скоро на своето отношение към него или просто си го загубила и като всичко загубено ни е скъпо. Или може би обидата?
Няма за къде да бързаш, но се опитай да не живееш в спомените си или по-точно това което си искала да бъде или в изтърваните си мечти.
Влюбването не е вечно, то преминава в обич и уважение.
Колкото и да не искаш трябва да помислиш и за другия, но изчакай, може би достатъчно. Знам ли, не много неща се различават в началото и остават такива с времето.
Наистина разум!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия